Борис Зографов

български журналист
Тази статия е за българския общественик. За българския резбар вижте Борис Зографов (резбар).

Борис Стефанов Зографов е български журналист и общественик, деец на Македонската патриотична организация и първи редактор на вестник „Македонска трибуна“.[1]

Борис Зографов
български журналист
Роден
Починал
1957 г. (65 г.)
Учил вСофийски университет
Семейство
БащаСтефан Зографов
СъпругаАнастасия Ганчева
Борис Зографов в Общомедия
Кръщелното на Борис Зографов

Биография

редактиране

Борис Зографов е роден на 6 януари 1891 година в Битоля, тогава в Османската империя, в семейството на учителя и революционер Стефан А. Зографов и учителката Фания Зографова, дъщеря на революционера поп Георче Апостолов. Баща му е църковен служител в Пелагонийската епархия, а майка му учителка в Битоля и Прилеп. Завършва българското основно училище в Скопие, след което Битолската българска класическа гимназия (1910). В 1911 година постъпва като студент по сравнителна литература и славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година, още като студент, става доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в щаба на 4-та битолска дружина. Носител е на бронзов медал с корона.[2] По време на Първата световна война е подпоручик в българската армия. Деен член на основаната в 1916 година от Александър Балабанов Студентска дружба „Бяло море“, като за известно време е и неин председател. През 1918 година завършва славянска филология в Софийския университет. В периода 1918 – 1919 година е учител в Луковит, а в 1919 - 1920 година е учител в Първа мъжка гимназия в София.[3] Около 1923 година Борис Зографов е сътрудник художник на вестник „Зора“.[4] От 1921 до 1926 година работи в Дирекцията на печата към Министерството на външните работи като редактор и аташе по френския печат. Пише във всекидневниците „Мир“, „Слово“, „Нови дни“, литературните издания „Развигор“, „Литературен глас“, „Литературен час“, списанията „Завети“, „Читалищен преглед“ и „Отец Паисий“, хумористичните издания „Българан“, „Нашенец“, „Щурец“. Член е на Съюза на българските журналисти, на Полско-българското дружество и на Комисията за борба с порнографската литература.[1]

На 24 (6) юни 1922 година след дълго приятелство се жени за Анастасия Ганчева-Зографова, известна преводачка от полски и английски език.[1]

Борис Зографов е препоръчан от Кръстьо Велянов на ЦК на МПО за главен редактор на вестник „Македонска трибуна“. Дотогава Зографов работи като редактор на „Устрем“ и в издателската къща на Министерство на външните работи на България. Член-учредител е на Македонския научен институт.[5]

Заминава от София в края на декември 1926 година и пристига в Индианаполис на 5 януари 1927 година. Оформя дизайна на изданието и списва уводната статия в първия брой на вестника от 10 февруари 1927 година. [6] Борис Зографов се противопоставя на намесата на МПО в братоубийствените и фракционистките битки във ВМРО и подава оставка като редактор на Деветия конгрес на МПО в Йънгстаун през 1930 година. През Втората световна война илюстрира детското списание „Блок - Мила“, редактирано от Яна Язова и Никола Балабанов. Работи като редактор и на списание „Седмичен преглед“.

Директор на Българската телеграфна агенция до 1947 година, когато се пенсионира.[1]

Умира на 23 февруари 1957 година в София.[7][8]

В Централния държавен архив се пазят негови снимки, спомени и статии – ф. 683К, 3 описа, 383 а.е.[9]

  • "Драги г. Атанасов (писмо до Константин Попатанасов)" - писмо на Борис Зографов до секретаря на ген. Александър Протогеров и бивш малешевски и радовишки войвода на ВМРО - Константин Попатанасов, в което обсъжда състоянието на борбата на македонските българи и необходимостта от създаването на независима Македония.

Източници

редактиране

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
Яне Найдов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Адамче Найдов
(1816 – 1882)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Зографов
(1855 – преди 1922)
 
Фания Зографова
(1861 – 1924)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Драган Зографов
(1884 – ?)
 
Александър
Зографов
 
Виктория
Поппандова
 
Борис Зографов
(1891 – 1957)
 
Анастасия Ганчева
(1894 – ?)
 
  1. а б в г д Пенчева, Румяна. Анастасия и Борис Зографови - хроника на един живот // Изкуство и наука, 12 март 2021 г. Архивиран от оригинала на 2022-08-22. Посетен на 22 август 2022 г.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 271.
  3. ЦДА, личен фонд 683 Борис Зографов, опис.2, а.е.1, л. 1.
  4. Цвета Трифонова, „Данаил Крапчев и в. „Зора“. Незабравимото“
  5. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  6. Митев, Трендафил, „Трибуна на македонските българи в новия свят /80 години от създаването на в. “Македонска трибуна““, списание „Македонски преглед“, 2007, кн.2.
  7. ЦДА, ф. 689К, опис 2, а.е. 2, л.9
  8. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 299.
  9. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 342.
--- Главен редактор на „Македонска трибуна“
(1927 – 1930)
Асен Аврамов