Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския общественик. За българския резбар вижте Борис Зографов (резбар).

Борис Стефанов Зографов е български общественик, деец на Македонската патриотична организация и първи редактор на вестник „Македонска трибуна“.

Борис Зографов
български общественик
Роден
Починал
1957 г. (66 г.)

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“

БиографияРедактиране

Борис Зографов е роден през 1891 г. в Битоля, тогава в Османската империя, в семейството на Стефан А. Зографов и Фания С. Зографова. Баща му е църковен служител в Пелагонийската епархия, а майка му учителка в Битоля и Прилеп. При избухването на Балканската война в 1912 г., още като студент, става доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в щаба на 4-та битолска дружина. Носител е на бронзов медал с корона.[1] По време на Първата световна война е подофицер в българската армия. Деен член на Студентското дружество „Бяло море“, в което е привлечен от проф. Александър Балабанов. През 1918 г. завършва славянска филология в Софийския университет. В периода 1918 – 1920 г. е учител в Луковит и София. Около 1923 г. Борис Зографов е сътрудник художник на вестник „Зора“.[2] През Втората световна война илюстрира детското списание „Блок - Мила“, редактирано от Яна Язова и Никола Балабанов. Негова съпруга е Анастасия Ганчева-Зографова, известна преводачка от полски и английски език, балдъза - художничката Невена Ганчева.

Борис Зографов е препоръчан от Кръстьо Велянов на ЦК на МПО за главен редактор на вестник „Македонска трибуна“. Дотогава Зографов работи като редактор на „Устрем“ и в издателската къща на Министерство на външните работи на България. Член-учредител е на Македонския научен институт.[3]

Заминава от София в края на декември 1926 г. и пристига в Индианаполис на 5 януари 1927 г. Оформя дизайна на изданието и списва уводната статия в първия брой на вестника от 10 февруари 1927 г. [4] Борис Зографов се противопоставя на намесата на МПО в братоубийствените и фракционистките битки във ВМРО и подава оставка като редактор на Деветия конгрес на МПО в Йънгстаун през 1930 г. Бил е редактор и на списание „Седмичен преглед“. До 1948 г. е директор на БТА.

Умира през 1957 г. в София.

В Централния държавен архив се пазят негови снимки, спомени и статии – ф. 683к, 3 описа, 383 а.е.[5]

КнигиРедактиране

  • Бяло море: студентска дружба (съвместно с Анастасия Ганчева), (1920)
  • Народностния принцип и македонския въпрос: Реферат, четен през 1824 г. пред членовете на Соф. макед. младежки сговор (1924)
  • „Социалистическата и буржоазна нация и култура“
  • „Черквата и богомолците“
  • „Целите на македонската борба“
  • „Хуриетски дни – разкази за истински случки“
  • „Начало и развой на Дунавския въпрос“ (студия, 1946)
  • Българите в Америка (2016)

СтатииРедактиране

ИзточнициРедактиране

РодословиеРедактиране

 
 
 
Адамче Найдов
(1816 — 1882)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Зографов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Драган Зографов
(1884 — ?)
 
 
 
Борис Зографов
(1891 — 1957)
 


БележкиРедактиране

--- Главен редактор на „Македонска трибуна“ (1927 – 1930) Асен Аврамов