Анатолий Илин
Анатолий Илин (на руски: Анатолий Ильин) е съветски футболист и треньор.
| Анатолий Илин | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Лична информация | |||||||||
| Роден |
Анатолий Михайлович Илин 27 юни 1931 г. Москва,  СССР |
||||||||
| Починал |
10 февруари 2016 г. Москва[1],  Русия |
||||||||
| Ръст | 177 см | ||||||||
| Пост | нападател | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
|
|||||||||
| Национален отбор | |||||||||
|
|||||||||
| Треньор | |||||||||
|
|||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Съдържание
КариераРедактиране
Илин играе през цялата си кариера за Спартак Москва. През 1952 г. е включен съставът на националния отбор на Съветския съюз, който взима участие в летните олимпийски игри в Хелзинки. В първия мач, който е с България (2:1), той е контузен и в следващите 2 мача на съветския отбор не играе. През 1954 г., отбелязвайки 11 гола е най-продуктивният нападател на шампионата на СССР.
Почетен майстор на спорта на СССР (1957 г.). Той вкарва решаващ гол във финалите на олимпийските игри в Мелбърн (1956) срещу югославския отбор.
На Световното първенство в Швеция (1958 г.) на четвъртфиналите отбелязва единственият гол срещу англичаните. През същата година, той става голмайстор на националния шампионат, с 19 гола. Общо в Спартак има 224 мача, като отбелязва 83 гола.
До 2016 г. Илин е последният жив член на националния футболен отбор на СССР, участвал на летните олимпийски игри през 1952 г. в Хелзинки.
ОтличияРедактиране
ОтборниРедактиране
- Спартак Москва
- Съветска Висша лига: 1952, 1953, 1956, 1958, 1962
- Купа на СССР по футбол: 1950, 1958
МеждународниРедактиране
- СССР
ИзточнициРедактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ильин, Анатолий Михайлович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |