Отваря главното меню

Национален отбор по футбол на България

Националният отбор по футбол представлява България в международните футболни състезания и срещи от 1923 година.

България
Coat of arms of Bulgaria (version by constitution).svg
Информация
Прякор Лъвовете, Трикольорите
Асоциация БФС
Конфедерация УЕФА (Европа)
Треньор Flag of Bulgaria.svg Георги Дерменджиев
Капитан Flag of Bulgaria.svg Ивелин Попов
С най-много мачове Flag of Bulgaria.svg Стилиян Петров (105)
С най-много голове Flag of Bulgaria.svg Димитър Бербатов и Христо Бонев (48)
Стадион „Васил Левски“
Код на ФИФА BUL
ФИФА позиция 62 (Понижение 2)
(19 септември 2019) [1],[2]
Най-висока позиция ФИФА 3 (юни 1995) [3]
Най-ниска позиция ФИФА 96 (август 2012) [4]
Домакин
Гост
Първи мач
Flag of Austria.svg Австрия 0 – 0 България Flag of Bulgaria.svg
(Виена, Австрия; 21 май, 1924)[5]
Най-голяма победа
Flag of Bulgaria (1946-1948).svg България 10 – 0 Гана Flag of Ghana.svg
(Леон, Мексико; 2 октомври, 1968)[6][7]
Най-голяма загуба
България Flag of Bulgaria.svg 0 – 13 Испания Испания
(Мадрид, Испания; 21 май, 1933)[8]
Световно първенство по футбол
Участия 7 (първо през 1962)
Най-голям успех 4-то място, 1994
Европейско първенство по футбол
Участия 2 (първо през 1996)
Най-голям успех Групова фаза (1996, 2004)
Национален отбор по футбол на България в Общомедия

Той се администрира от Българския футболен съюз (БФС), създаден през 1985 година,[9] член на Международната футболна федерация (ФИФА) от 1924 година[10] и на Европейската футболна федерация (УЕФА) от 1954 година,[11] като така организацията придобива право да създава национален отбор и го представя за участия в международните футболни турнири. Официалният спортен код на отбора на България е BUL, а тимът също така е познат и с прякорите си „лъвовете“ и „трикольорите“. Традиционните цветове на екипа на отбора са бяло, зелено и червено, същите като тези на националното знаме на страната. България играе домакинските си международни футболни срещи на националния стадион „Васил Левски“ в София.

Българският национален отбор участва общо седем пъти на Световни първенства по футбол.[10] Най-доброто представяне на отбора са спечелените бронзови медали и четвъртото място на Световното първенство през 1994 година в Съединените американски щати. На турнира България отстранява на четвъртфинал действащият тогава световен шампион по футбол Германия, а на полуфинала претърпява загуба от Италия.[12] През тези години националният отбор е съставен от футболисти, играещи в реномирани европейски отбори и участва на три последователни големи форума – финалните турнири на СП 1994, ЕП 1996 и СП 1998.[13] Част от тези футболисти е и носителят на Златната топка на „Франс Футбол“ за футболист номер едно на Европа за 1994 година – Христо Стоичков, който е и голмайстор на Световното първенство в САЩ с шест гола. На Европейски първенства по футбол бъ̀лгарският национа̀лен отбо̀р се класира веднъж пети и два пъти във финалната групова фаза от общо петнадесет квалификационни цикъла, в които играе.[14] Олимпийският футболен отбор на България, взема участие на пет Летни олимпийски игри, в които печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 година в Мелбърн[15] и сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 година в Мексико.[16] В несъществуващият вече международен футболен турнир за Балканската национална купа, България е участвала дванадесет пъти като има спечелени три титли (1931, 1932 и 1976) и завършва два пъти на второ място (1935 и 1936), нареждайки се на втора позиция по тези показатели в историята шампионата.[17]

Най-продължителни са успехите на отбора през периода 1956 – 1976 година. Тогава България се класира сред 16-те най-силни в света и играе на финалните турнири на четири поредни световни първенства (1962, 1966, 1970 и 1974 г.), достига до четвъртфинал и пето място на Европейското първенство по футбол 1968, печели трето и второ място на Олимпийски игри и веднъж Балканската купа – ненадминати рекорди в историята на отбора. Най-високо международно признание от българските национални футболисти по това време имат Георги Аспарухов, Христо Бонев, Иван Колев и Петър Жеков, които отбелязват важни голове в решителни срещи и попадат нееднократно в класацията за Златната топка на „Франс футбол“.[18]

Георги Аспарухов – Футболист № 1 на България за XX век, през 1969 г.

Класиране в световната ранглистаРедактиране

Най-високата позиция, която Българският национален отбор по футбол е заемал в ранглистата на ФИФА е осма през юни 1995 година, а най-ниската е 94-та през август 2012 година. България заема девета позиция според ELO рейтинг от юни до октомври 1969 г. [19] Към 26 май 2017 година отборът е на 55-то място в ранглистата на ФИФА. [1],[2]

 
Петър Жеков – носител на „Златната обувка“, 1970 г.
 
Позициите на България в ранглистата на ФИФА между декември 1992 г. и август 2008 г.
год./мес. януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
1993 - - - - - - - 37. 37. 32. 23. 31.
1994 31. 23. 23. 25. 29. 29. 14. 14. 14. 16. 17. 16.
1995 16. 14. 14. 13. 12. 8. 11. 12. 14. 11. 14. 17.
1996 18. 17. 17. 24. 28. 28. 19. 17. 21. 21. 17. 15.
1997 15. 14. 14. 13. 14. 23. 20. 22. 13. 18. 24. 36.
1998 36. 38. 38. 42. 35. 35. 34. 35. 47. 45. 46. 49.
1999 30. 30. 30. 23. 30. 33. 34. 34. 36. 36. 37. 37.
2000 37. 39. 39. 40. 43. 44. 47. 52. 56. 55. 54. 53.
2001 54. 52. 49. 44. 43. 46. 49. 50. 48. 51. 51. 51.
2002 51. 52. 52. 52. 54. 54. 54. 58. 50. 42. 41. 42.
2003 42. 44. 46. 38. 35. 38. 37. 35. 31. 39. 39. 34.
2004 34. 37. 37. 38. 38. 40. 41. 42. 41. 41. 37. 37.
2005 37. 39. 39. 40. 43. 45. 46. 46. 45. 46. 39. 39.
2006 39. 40. 39. 38. 37. 37. 37. 36. 37. 38. 43. 43.
2007 42. 37. 39. 38. 36. 33. 30. 29. 35. 34. 18. 18.
2008 18. 19. 19. 18. 18. 18. 17. 17. 16. 15. 16. 27.
2009 28. 26. 27. 20. 20. 23. 23. 23. 19. 23. 27. 30.
2010 30. 30. 38. 39. 39. 43. 43. 54. 43. 45. 49.
2011 49. 51. 47. 45. 46. 46. 48. 51. 55. 75. 85. 84.
2012 83. 88. 85. 96. 96. 90. 92. 94. 89. 55. 40. 50.
2013 50. 48. 46. 51. 52. 46. 52. 53. 64. 76. 76. 74.
2014 74. 72. 67. 73. 73. 78. 72. 72. 46. 59. 66. 66.
2015 66. 70. 71. 67. 67. 62. 68. 69. 68. 78. 66. 71.
2016 72. 75. 70. 69. 69. 69. 77. 77. 74. 89. 72. 71.
2017 72. 71. 71. 55. 55. 60. 54. 52. 38. 36. 43. 43.
2018 42. 40. 40. 54. 53. 49. 47. 44. 45. 46. 46.
2019 46. 48. 51. 57. 60. 60. 62.
  • най-високо място: 8. (юни 1995)
  • най-ниско място: 96. (април, май 2012)
  • най-голям възход: +34 места (октомври 2012)
  • най-голям спад: –20 места (октомври 2011)

ИсторияРедактиране

Първият двубой на националния отбор е игран на 21 май 1924 г., във Виена, срещу отбора на Австрия. Отборът на България е в състав:[20]

 
Преди мача България – ГДР 3:1, 18.10.1956 г. Българският отбор е в бял екип.

ТреньорЛеополд Нич, Австрия

До средата на века за най-голям успех се счита победата с 1:0 над отбора на Унгария с Ференц Пушкаш през 1948 г., когато той е световен фаворит. Голът отбелязва Димитър Миланов. [21]

Периодът 1962 – 1974 г. е един от най-плодотворните за българския футбол. Националният отбор се класира за финалите на 4 поредни световни първенства и отбелязва най-успешното си участие на европейско първенство. На 4-те световни първенства участва в отбора Добромир Жечев. Тези рекорди остават ненадминати. [18]

Първото участие на България на голям международен финален турнир по футбол е на Световното първенство през 1962 в Чили, след като в допълнителен квалификационен мач отстранява бронзовия медалист и трети в света Франция с 1:0 (гол на Димитър Якимов). Българският отбор се класира за финалите сред 16-те най-силни в света, но не успява да премине груповата фаза:

За следващото СП 1966 г. в Англия българският отбор отново играе допълнителен квалификационен мач, този път срещу силния състав на Белгия. На неутрален терен във Флоренция на 29.12.1965 г. той елиминира „червените дяволи“ с 2:1. И двата гола отбелязва голмайсторът на българското първенство Георги Аспарухов. На финалите България попада в най-силната група и загубва трите мача:

  • 0:2 от световния шампион Бразилия с голове на Пеле и Гаринча от преки свободни удари;
  • 0:3 срещу бъдещия бронзов призьор Португалия;
  • 1:3 от традиционно силната Унгария, след като повежда с 1:0 с гол на Аспарухов. [18]

Същата развръзка става и на следващите две световни първенства. В Мексико през 1970 макар че вкарва 5 гола в трите мача и повежда в резултата, българският отбор печели само 1 точка, остава трети в групата и не се класира:

Във ФРГ през 1974 отборът завършва наравно 2 мача и печели 2 точки в групата, но отпада след загуба в последния мач от бъдещия световен вицешампион:

През 1968 г. един от най-добрите български национални отбори в историята достига до четвъртфиналите на европейското първенство по футбол, където отпада след 3:2 и 0:2 срещу бъдещия шампион Италия. Това е най-големият успех на България досега на европейско първенство. Отборът през този период е в състав:

 
Снимка от мача България – Швеция 0:0, СП 1974

ТреньориРудолф Витлачил, Стефан Божков, Христо Младенов

Българският национален отбор за пръв път успява да премине групите на финален турнир за СП и да се класира за първия етап на директните елиминации в Мексико през 1986 г., въпреки че не спечелва нито един мач в групата:

На осминафинала българският отбор загубва с 0:2 от домакините Мексико. За най-добре представилия се български футболист на турнира е обявен Аян Садъков, който успешно играе срещу звездата на първенството Марадона.

Може би най-важната дата в българския футбол е 17 ноември 1993 г., когато Емил Костадинов вкарва два гола на Франция в Париж и обръща резултата от 0:1 до 2:1 за България. Вторият гол влиза във вратата на Франция 2 секунди преди края на мача, позволявайки на българите да се класират на Световното първенство в САЩ. Под ръководството на треньора Димитър Пенев, на световното българите правят голямо впечатление, след елиминацията на световния шампион Германия с изненадваща победа с 2:1. Огромно количество хора излизат да празнуват тази победа по улиците на всички български градове. Достигайки полуфинала, България играе с Италия. При резултат 2:1 за италианците в 70-та минута френският съдия Киню не отсъжда дузпа при неволна игра с ръка на италианския защитник Алесандро Костакурта в неговото наказателно поле. България е елиминирана. Христо Стоичков е съголмайстор на Световното първенство след вкарването на 6 гола, колкото има и руснакът Олег Саленко. Отборът е в състав: [23]

 
Христо Стоичков – голмайстор на СП 1994 г. с 6 гола.

ТреньорДимитър Пенев

През 1996 г. отборът се класира за Европейско първенство по футбол за първи път. България не успява да премине груповата фаза на надпреварата. Краят на това успешно футболно поколение е на Световното първенство през 1998, когато българите не успяват да прескочат групите и си тръгват за родината с едно равенство и две загуби. С Парагвай завършваме 0:0 и губим от Нигерия 0:1, и от Испания 1:6 (гол на Емил Костадинов). България не се класира за Евро 2000 и за Световното първенство през 2002 г. Отборът достига до Евро 2004 в Португалия, но не може да се похвали с добро представяне, записвайки загуби и в трите си мача, като губим от Швеция с 0:5, от Дания с 0:2 и от Италия с 1:2 (гол на Мартин Петров).

След неуспешното представяне в Португалия националният отбор е поет от Христо Стоичков. Той води националите на квалификациите за Световното първенство през 2006 г. в Германия. България остава на 3-то място в своята квалификационна група и не успява да се класира за финалите.

Стоичков остава треньор на футболните национали и на квалификациите за европейското първенство през 2008 г. в Швейцария и Австрия.

На 10 април 2007 г. Христо Стоичков подава оставка. Временно за треньор е назначен Станимир Стоилов, който води отбора в мачовете срещу Беларус. От 30 юли 2007 г. за треньор на националния отбор временно е назначен Димитър Пенев. България не успява да се класира за Европейското първенство.

 
Отборът на България преди мача с Швейцария от квалификациите за Евро 2012, 26.03.2011 г.

От 11 януари 2008 г. за треньор е назначен Пламен Марков, а за квалификациите за Мондиал 2010 е назначен Станимир Стоилов.

След неубедителния старт на квалификациите за Евро 2012 Стоилов подава оставка. На 21 септември 2010 г. за старши треньор на отбора е назначен Лотар Матеус. Около година по-късно той се оттегля от поста си (след като отборът не успява да се класира за Евро 2012 и заемат последното място в квалификационната си група) и е заменен от Михаил Мадански (като временен вариант).

За постоянен треньор е назначен Любослав Пенев. Той успява да съживи и подобри играта, но отборът не успява да се класира за финалите на Световното първенство през 2014 г., а след слабите му изяви в квалификациите за Евро 2012 през есента на 2014 г. Любослав Пенев е освободен.

Ивайло Петев е следващият селекционер на Националния отбор по футбол на България, с договор за три години, валиден от 1 януари 2015 г. [24].

През 2016 г. той е сменен от Петър Хубчев. Той начело с отбора си се представят добре на квалификациите за Световното първенство по футбол през 2018 г. (но все пак не успяват да се класират) и на първото издание на Лигата на нациите през 2018 г. като заемат второ място в група с Норвегия, Словения и Кипър.

Старши треньориРедактиране

(Националност, име и фамилия, години, мачове)

 
Най-успешният старши треньор на българския отбор Димитър Пенев
 
Последният старши треньор на националния отбор Георги Дерменджиев
 
Стоян Орманджиев е с най-много мачове и победи като като старши треньор на отбора

Световно първенство през 1994 г.Редактиране

България започва първенството със загуба от Нигерия с 0:3, но след това продължава с победи над Гърция с 4:0, Аржентина с 2:0 и се класира за осминафиналите. Там отстранява Мексико след 1:1 (гол на Христо Стоичков) в редовното време и продълженията, с дузпи и с това се реваншира за загубата от този отбор преди 8 години също на осминафинал. Така за пръв път България се класира за четвъртфинал, където се изправя срещу световния шампион Германия. Българският отбор успява да направи обрат от 0:1 до 2:1 след голове на Стоичков от пряк свободен удар и летящ плонж на Лечков, което предизвиква национални празненства. Това е върхът на тима, който за пръв път се класира за полуфинал на световно първенство. Там след силна игра в началото на мача противникът Италия повежда с 2:0, българите изравняват играта и в края на полувремето Сираков преминава с дрибъл в наказателното поле отбраната, считана за най-добра в света заедно с вратаря и те го повалят. Стоичков реализира неспасяемо дузпата и намалява на 1:2, но през второто полувреме френският съдия Киню не отсъжда още 2 нарушения на италианците в наказателното им поле и българският отбор не достига не само до победата, но дори до равният резултат. Въпреки че е отстранена от участие във финала срещу Бразилия, България достига до мач за третото място, който е без особена мотивация. Макар че отстъпват на Швеция с 0:4 и остават четвърти в света, българските футболисти също получават бронзови медали на Световното първенство. Това е най-големият успех на България в историята на футбола.

Представяне на големите форумиРедактиране

Световни първенстваРедактиране

Година Резултат Класи-
ране
М П Р З Т ГВ ГД
  1930 не участва - - - - - - - -
  1934 не се класира - - - - - - - -
  1938 не се класира - - - - - - - -
  1950 не участва - - - - - - - -
  1954 не се класира - - - - - - - -
  1958 не се класира - - - - - - - -
  1962 Групова фаза 14 3 0 1 2 1 1 7
  1966 Групова фаза 15 3 0 0 3 0 1 8
  1970 Групова фаза 13 3 0 1 2 1 5 9
  1974 Групова фаза 12 3 0 2 1 2 2 5
  1978 не се класира - - - - - - - -
  1982 Групова фаза - - - - - - - -
  1986 1/8 финал 12 4 0 2 2 2 2 6
  1990 не се класира - - - - - - - -
  1994 1/2 финал 4 7 4 0 3 12 13 12
  1998 Групова фаза 29 3 0 1 2 1 1 7
   2002 не се класира - - - - - - - -
  2006 не се класира - - - - - - - -
  2010 не се класира - - - - - - - -
  2014 не се класира - - - - - - - -
  2018 не се класира - - - - - - - -
  2022 ––– - - - - - - - -
Общо 8/21 26 4 7 15 19 25 54

Европейски първенстваРедактиране

Година Резултат Класи-
ране
М П Р З Т ГВ ГД
  1960 1/8 финал 9 2 0 1 1 1 1 3
  1964 1/8 финал 11 2 1 0 1 3 2 3
  1968 1/4 финал 5 2 1 0 1 3 3 4
  1972 не се класира - - - - - - - -
  1976 не се класира - - - - - - - -
  1980 не се класира - - - - - - - -
  1984 не се класира - - - - - - - -
  1988 не се класира - - - - - - - -
  1992 не се класира - - - - - - - -
  1996 Групова фаза 12 3 1 1 1 4 3 4
   2000 не се класира - - - - - - - -
  2004 Групова фаза 16 3 0 0 3 0 1 9
   2008 не се класира - - - - - - - -
   2012 не се класира - - - - - - - -
  2016 не се класира - - - - - - - -
  2020 - - - - - - - -
Общо 5/15 - 12 3 2 7 12 10 23

Отчетено е класирането на финалния турнир на световни първенства, а на европейски първенства – от 1/8 финал нагоре. Финалният турнир на европейските първенства от 1960 до 1976 г. включва само 4 отбора, които играят полуфинали, мач за 3-то място и финал. Осминафиналите и четвъртфиналите се играят по двойки при разменено гостуване.

Квалификационен цикъл за СП 2014 (2012 – 2013)Редактиране

Дата Място на срещата Вид на срещата Противник Резултат Голмайстори за България
29 февруари 2012   Дьор Контрола   Унгария 1:1 (0:1) Божинов   87'
26 май 2012   Амстердам Контрола   Нидерландия 2:1 (0:1) Попов   49' (д.), Мицански   90'
29 май 2012   Залцбург Контрола   Турция 0:2 (0:1)
15 август 2012   София Контрола   Кипър 1:0 (0:0) Мицански   66'
7 септември 2012   София СП 2014 Квалификация   Италия 2:2 (1:2) Манолев   30', Г. Миланов   66'
11 септември 2012   София СП 2014 Квалификация   Армения 1:0 (1:0) Манолев   43'
12 октомври 2012   София СП 2014 Квалификация   Дания 1:1 (1:1) Рангелов   7'
16 октомври 2012   Прага СП 2014 Квалификация   Чехия 0:0
14 ноември 2012   София Контрола   Украйна 0:1 (0:1)
22 март 2013   София СП 2014 Квалификация   Малта 6:0 (2:0) Тонев   6'38'68', Попов   47', Гъргоров   55', Иванов   78'
26 март 2013   Копенхаген СП 2014 Квалификация   Дания 1:1 (0:0) Манолев   51'
27 май 2013   Токио Контрола   Япония 2:0 (1:0) Манолев   3', Хасебе   70' (авт.)
4 юни 2013   Алмати Контрола   Казахстан 2:1 (0:0) Илиев   55', Иванов   58'
14 август 2013   Скопие Контрола   Северна Македония 0:2 (0:0)
6 септември 2013   Палермо СП 2014 Квалификация   Италия 0:1 (0:1)
10 септември 2013   Та' Кали СП 2014 Квалификация   Малта 2:1 (1:0) Димитров   9', Гъргоров   59'
11 октомври 2013   Ереван СП 2014 Квалификация   Армения 1:2 (0:1) Попов   61'
15 октомври 2013   София СП 2014 Квалификация   Чехия 0:1 (0:0)

Бележка: в скоби е резултатът от първото полувреме

Отбор
п  б  р
М П Р З ВГ ДГ ГР Т
  Италия 10 6 4 0 19 9 +10 22
  Дания 10 4 4 2 17 12 +5 16
  Чехия 10 4 3 3 13 9 +4 15
  България 10 3 4 3 14 9 +5 13
  Армения 10 4 1 5 12 13 −1 13
  Малта 10 1 0 9 5 28 −23 3
             
Армения   2–1 0–1 1–3 0–1 0–3
България   1–0 1–1 2–2 6–0 0–1
Дания   0–4 1–1 2–2 6–0 0–0
Италия   2–2 1–0 3–1 2–0 2–1
Малта   0–1 1–2 1–2 0–2 1–4
Чехия   1–2 0–0 0–3 0–0 3–1
Легенда
Победителят в групата и най-добрият втори от всички групи се класират директно
Останалите втори от групите играят плейофи

Квалификационен цикъл за ЕП 2016 (2014 – 2015)Редактиране

Дата Място на срещата Вид на срещата Противник Резултат Голмайстори за България
5 март 2014   София Контрола   Беларус 2:1 (1:0) Г. Миланов   14', Гаджев   66'
23 май 2014   Рицинг Контрола   Канада 1:1 (1:1) Гълъбинов   19'
9 септември 2014   Баку ЕП 2016 Квалификация   Азербайджан 2:1 (1:0) Мицански   19', В. Христов   87'
10 октомври 2014   София ЕП 2016 Квалификация   Хърватия 0:1 (0:1)
13 октомври 2014   Осло ЕП 2016 Квалификация   Норвегия 1:2 (1:1) Бодуров   43'
16 ноември 2014   София ЕП 2016 Квалификация   Малта 1:1 (1:0) Гълъбинов   6'
28 март 2015   София ЕП 2016 Квалификация   Италия 2:2 (2:1) Попов   12', Мицански   17'
8 юни 2015   Истанбул Контрола   Турция 0:4 (0:0)
12 юни 2015   Атард ЕП 2016 Квалификация   Малта 1:0 (0:0) Попов   56'
3 септември 2015   София ЕП 2016 Квалификация   Норвегия 0:1 (0:0)
6 септември 2015   Палермо ЕП 2016 Квалификация   Италия 0:1 (0:1)
10 октомври 2015   Загреб ЕП 2016 Квалификация   Хърватия 0:3 (0:2)
13 октомври 2015   София ЕП 2016 Квалификация   Азербайджан 2:0 (1:0) Александров   20', Рангелов   56'
Отбор
п  б  р
М П Р З ВГ ДГ ГР Т
  Италия 10 7 3 0 16 7 +9 24
  Хърватия 10 6 3 1 20 5 +15 20(2)
  Норвегия 10 6 1 3 13 10 +3 19
  България 10 3 2 5 9 12 –3 11
  Азербайджан 10 1 3 6 7 18 –11 6
  Малта 10 0 2 8 3 16 –13 2
             
Азербайджан   1:2 1:3 2:0 0:1 0:0
България   2:0 2:2 1:1 0:1 0:1
Италия   2:1 1:0 1:0 2:1 1:1
Малта   2:2 0:1 0:1 0:3 0:1
Норвегия   0:0 2:1 0:2 2:0 2:0
Хърватия   6:0 3:0(2) 1:1(2) 2:0 5:1
2 Хърватия е наказана с отнемане на 1 точка от УЕФА след обвинения за расистко поведение в мача има срещу Италия на стадион Полюд в Сплит. Като допълнение, отборът ще играе следващите си 2 домакински срещи при затворени врати и му е забранено да играе останалите квалификационни срещи на Полюд. Допълнително федерацията е глобена със 100,000 евро. Хърватската федерация оспорва решението, но на назначено изслушване на 17 септември 2015 г. тяхната жалба е отхвърлена.

  Отборът се е класирал   Отборът си е осигурил място в плейофите

Квалификационен цикъл за СП 2018 (2016 – 2017)Редактиране

България е в група „А“ заедно с отборите на Франция, Холандия, Швеция, Беларус и Люксембург. Според регламента победителите от деветте групи се класират за финалния турнир през 2018 година, а осемте най-добри втори играят плейофи.

Дата Място на срещата Вид на срещата Противник Резултат Голмайстори за България
25 март 2016   Лейрия Контрола   Португалия 1:0 (1:0) Марселиньо   19'
29 март 2016   Скопие Контрола   Северна Македония 2:0 (0:0) Рангелов   66', Тонев   88'
3 юни 2016   Тойота Кирин Къп   Япония 2:7 (0:4) Александров   59', Чочев   82'
7 юни 2016   Суита Кирин Къп   Дания 0:4 (0:1)
6 септември 2016   София Квалификация за СП 2018   Люксембург 4:3 (1:0) Рангелов   16', Марселиньо   65', Попов   79', Тонев   90+2' [25]
7 октомври 2016   Сен Дени Квалификация за СП 2018   Франция 1:4 (1:3) Александров   6' (д.) [26]
10 октомври 2016   Солна Квалификация за СП 2018   Швеция 0:3 (0:2) [27]
13 ноември 2016   София Квалификация за СП 2018   Беларус 1:0 (1:0) Попов   10' [28]
25 март 2017   София Квалификация за СП 2018   Нидерландия 2:0 (2:0) Делев   5'20' [29]
9 юни 2017   Минск Квалификация за СП 2018   Беларус 1:2 (0:1) Костадинов   90+1' [30]
31 август 2017   София Квалификация за СП 2018   Швеция 3:2 (2:2) Манолев   12', Костадинов   33', Чочев   79' [31]
3 септември 2017   Амстердам Квалификация за СП 2018   Нидерландия 1:3 (0:1) Костадинов   69'
7 октомври 2017   София Квалификация за СП 2018   Франция 0:1 (0:1)
10 октомври 2017   Люксембург Квалификация за СП 2018   Люксембург 1:1 (0:1) Чочев   68'
Отбор
п  б  р
М П Р З ВГ ДГ ГР Т
  Франция 10 7 2 1 18 6 +12 23
  Швеция 10 6 1 3 26 9 +17 19
  Нидерландия 10 6 1 3 21 12 +9 19
  България 10 4 1 5 14 19 −5 13
  Люксембург 10 1 3 6 8 26 −18 6
  Беларус 10 1 2 7 6 21 −15 5
             
Беларус   2:1 1:1 0:0 1:3 0:4
България   1:0 4:3 0:1 2:0 3:2
Люксембург   1:0 1:1 1:3 1:3 0:1
Франция   2:1 4:1 0:0 4:0 2:1
Нидерландия   4:1 3:1 5:0 0:1 2:0
Швеция   4:0 3:0 8:0 2:1 1:1

  Отборът се е класирал   Отборът си е осигурил място в плейофите

Квалификационен цикъл за ЕП 2020 (2017 – 2019)Редактиране

Дата Място на срещата Вид на срещата Противник Резултат Голмайстори за България
13 ноември 2017   Лисабон Контрола   Саудитска Арабия 1:0 (0:0) Попов   81'
23 март 2018   Разград Контрола   Босна и Херцеговина 0:1 (0:1)
26 март 2018   Фелчут Контрола   Казахстан 2:1 (1:0) Попов   23' (д.), Бодуров   90+3'
6 септември 2018   Любляна ЛН Група C3   Словения 2:1 (1:1) Краев   3'59'
9 септември 2018   София ЛН Група C3   Норвегия 1:0 (0:0) Василев   59'
13 октомври 2018   София ЛН Група C3   Кипър 2:1 (0:1) Десподов   59', Неделев   68'
16 октомври 2018   Осло ЛН Група C3   Норвегия 0:1 (0:1)
16 ноември 2018   Никозия ЛН Група C3   Кипър 1:1 (0:1) Димитров   89' (д.)
19 ноември 2018   София ЛН Група C3   Словения 1:1 (0:0) Иванов   68'
22 март 2019   София Квалифкация за ЕП 2020   Черна гора 1:1 (0:0) Неделев   82' (д.)
25 март 2019   Прищина Квалифкация за ЕП 2020   Косово 1:1 (0:1) Божиков   39'
7 юни 2019   Прага Квалифкация за ЕП 2020   Чехия 2:1
10 юни 2019   София Квалифкация за ЕП 2020   Косово 2:3
7 септември 2019   Лондон Квалифкация за ЕП 2020   Англия 4:0
11 октомври 2019   Подгорица Квалифкация за ЕП 2020   Черна гора 0:0 (0:0)
14 октомври 2019   София Квалифкация за ЕП 2020   Англия 0:6 (0:4)
7 ноември 2019   София Квалифкация за ЕП 2020   Чехия

Почетни листиРедактиране

УчастияРедактиране

Име Период Мача Гола
1 Стилиян Петров 1998 – 2011 106 8
2 Борислав Михайлов 1983 – 1998 102 0
3 Христо Бонев 1967 – 1979 96 47
4 Красимир Балъков 1988 – 2003 92 16
5 – 6 Мартин Петров 1999 – 2011 90 20
5 – 6 Димитър Пенев 1965 – 1974 90 2
7 Ивелин Попов 2007 – 88 16
8 – 9 Христо Стоичков 1986 – 1999 83 37
8 – 9 Радостин Кишишев 1996 – 2009 83 1
10 Златко Янков 1989 – 1999 80 4
11 – 13 Димитър Бербатов 1999 – 2010 79 48
11 – 13 Наско Сираков 1983 – 1996 79 23
11 – 13 Аян Садъков 1981 – 1991 79 9
14 Георги Димитров 1978 – 1987 77 7
15 Трифон Иванов 1988 – 1998 76 6
16 Иван Колев 1950 – 1966 75 25
17 Добромир Жечев 1961 – 1974 73 2

ГолмайсториРедактиране

Име Период Гола Мача Г/М
1 – 2 Димитър Бербатов 1999 – 2010 48 79 61%
1 – 2 Христо Бонев 1967 – 1979 48 96 50%
3 Христо Стоичков 1987 – 1999 37 83 45%
4 Емил Костадинов 1988 – 1998 26 69 38%
5 – 6 Петър Жеков 1963 – 1972 25 44 57%
5 – 6 Иван Колев 1950 – 1966 25 75 33%
7 – 8 Атанас Михайлов 1967 – 1979 23 45 51%
7 – 8 Наско Сираков 1983 – 1997 23 79 29%
9 – 10 Димитър Миланов 1948 – 1959 20 39 51%
9 – 10 Мартин Петров 1999 – 2011 20 90 22%
11 – 12 Георги Аспарухов 1962 – 1970 19 50 38%
11 – 12 Динко Дерменджиев 1966 – 1977 19 58 33%
13 Любомир Ангелов 1931 – 1940 18 44 41%
14 – 16 Тодор Диев 1955 – 1965 16 55 29%
14 – 16 Ивелин Попов 2007 – 16 88 18%
14 – 16 Красимир Балъков 1988 – 2003 16 92 17%
17 Асен Панчев 1926 – 1936 15 41 37%
18 Стойчо Младенов 1978 – 1989 15 59 25%

Последната актуализация на данните е от 21 октомври 2019 г. [32]

 
Стилиян Петров е с най-много участия в националния отбор – 106.
 
Димитър Бербатов изравнява рекорда на Христо Бонев за най-много отбелязани голове за националния отбор (48).
 
Христо Бонев поставя рекорд за най-много отбелязани голове за националния отбор – 48.[32]

Капитани на БългарияРедактиране

Мача Футболист Период
60 Борислав Михайлов 1983 – 1998
56 Георги Димитров (Джеки) 1978 – 1987
42 Христо Бонев 1967 – 1979
41 Стефан Божков 1946 – 1958

Известни футболистиРедактиране

СъставРедактиране

Настоящ съставРедактиране

Списъкът се състои от играчи, включени в състава за мачовете срещу Парагвай и Чехия на 14 и 17 ноември 2019 г.
Мачове и голове обновени последно след срещата със Англия, играна на 14 октомври 2019 г.

 
Ивелин Попов – рекордьор по участия в настоящия състав на националния отбор по футбол на България
Име Рождена дата Мач. Гол. Клуб
Вратари
' Николай Михайлов 28.06.1988 37 0   Левски (София)
' Пламен Илиев 30.11.1991 16 0   Лудогорец (Разград)
' Георги Георгиев 12.10.1988 0 0   Славия (София)
Защитници
' Страхил Попов 31.08.1990 27 0   Касъмпаша
' Васил Божиков 02.06.1988 25 1   ФК Слован
' Петър Занев 18.10.1985 41 0   ЦСКА (София)
' Георги Терзиев 18.04.1992 12 0   Лудогорец (Разград)
' Божидар Чорбаджийски 01.08.1995 8 0   ФКСБ (Букурещ)
' Кристиан Димитров 27.02.1997 5 1   Ботев (Пловдив)
' Иван Горанов 10.06.1992 4 0   Левски (София)
' Виктор Попов 05.03.2000 0 0   Черно море (Варна)
Полузащитници
' Тодор Неделев 07.02.1993 25 2   Ботев (Пловдив)
' Симеон Славчев 25.09.1993 25 0   ФК Карабах
' Георги Костадинов 07.09.1990 21 3   Арсенал (Тула)
' Божидар Краев 23.06.1997 12 2   Жил Висенте
' Марселиньо 24.08.1984 9 2   Лудогорец (Разград)
' Галин Иванов 15.04.1988 9 1   Славия (София)
' Кристиян Малинов 30.03.1994 9 0   ЦСКА (София)
' Вандерсон 02.01.1988 4 0   Лудогорец (Разград)
' Александър Цветков 31.08.1990 2 0   Берое (Стара Загора)
' Димитър Илиев 25.09.1988 0 0   Локомотив (Пловдив)
Нападатели
' Ивелин Попов   26.10.1987 88 16   Ростов
' Кирил Десподов 11.11.1996 10 1   Щурм
' Исмаил Иса 26.06.1989 4 1   Черно море (Варна)

Национален отбор на България за всички временаРедактиране

Име Год.в НО Мач. Гол. СП-М/Г/Кл ЕП-М/Г/Кл Ол-М/Г/Кл В ид.отб-СП/ЕП/Ол ФГод.№1,2,3 на Б-я /
СпГ №1,2,3 на Б-я
Ф-ст № 1 – ФИФА / Ф-ст на Б-я за ХХ в. ЗлТ / ЗлОб
Вратари
1 Борислав Михайлов   1983 – 1998 102 0 1986 – 4/0/15

1994 – 7/0/4 1998 – 0/0/29

1996 – 3/0/11 1 – 1986;
2 – 1983,1984
21 Георги Найденов 1955 – 1966 51 0 1962 – 3/0/15
1966 – 2/0/15
1960 – 2/0/9
1964 – 2/0/11
1952 – 0/0/17
1956 – 2/0/3
1960 – 3/0/5
1 – 1959,1961

2 – 1958

31 Симеон Симеонов 1964 – 1974 34 0 1966 – 1/0/15
1970 – 2/0/13
1974 – 0/0/12
1968 – 1/0/5 1 – 1968
41 Здравко Здравков 1996 – 2004 70 0 1998 – 3/0/29 1996 – 3/0/11
2004 – 3/0/16
Защитници
2 Александър Шаламанов 1963 – 1974 42 1 1966 – 2/0/15
1970 – 3/0/13
1964 – 1/0/11
1968 – 2/0/5
СП 1966 1 – 1963,1966;
3 – 1967
12 Пламен Николов 1978 – 1988 55 0 1 – 1984;
2 – 1982
22 Кирил Ракаров 1953 – 1962 38 1 1962 – 2/0/15 1960 – 2/0/9 1956 – 3/ /3
1960-3/ /5
32 Емил Кременлиев 1993 – 1996 25 0 1994 – 5/0/4 1996 – 1/0/11
42 Радостин Кишишев 1996 – 2009 83 1 1998 – 3/0/29 1996 – 2/0/11
3 Трифон Иванов 1988 – 1998 76 6 1994 – 6/0/4
1998 – 3/0/29
1996 – 3/0/11 1 – 1996;
2 – 1989,1997
13 Георги Димитров 1978 – 1987 77 7 ЗлТ1985-29
23 Кирил Ивков 1968 – 1979 44 1 1974 – 3/0/12 1968 – / /2 1 – 1974,1975
5 Димитър Пенев 1965 – 1974 90 2 1966 – 3/0/15
1970 – 3/0/13
1974 – 3/0/12
1968 – 2/-1/5 1 – 1967,1971 Б-я ХХв-8
15 Петър Хубчев 1984 – 1996 35 0 1994 – 7/0/4 1996 – 2/0/11 2 – 1993
25 Добромир Жечев 1961 – 1974 73 2 1962 – 1/0/15
1966 – 3/0/15
1970 – 2/0/13
1974 – 0/0/12
1964 – 2/0/11
1968 – 2/0/5
2 – 1970,1973
3 – 1966
35 Николай Илиев 1986 – 1994 54 5 1 – 1987
2 – 1988
4 Цанко Цветанов 1991 – 1996 40 0 1994 – 6/0/4 1996 – 3/0/11
14 Борис Гаганелов 1963 – 1970 А-51
Б-3
Мл-1
Ю-2
0
1
0
0
1966 – 3/0/15
1970 – 1/0/13
1968 – 2/0/5
24 Стефан Аладжов 1969 – 1979 А-30
Б-1
Мл-9
Ю-7
1
0
1
0
1970 – 1/0/13 1 – 1970
34 Илиян Киряков 1988 – 1996 53 5 1994 – 6/0/4 1996 – 1/0/11
Полузащитници
6 Красимир Балъков 1988 – 2003 92 16 1994 – 7/0/4
1998 – 3/0/29
1996 – 3/0/11 СП 1994 1 – 1995
2 – 1996,2002
3 – 1994
Б-я ХХв-5 ЗлТ1994-16
16 Стилиян Петров 1998 – 2011 106 8 2004 – 3/0/16 1 – 2003
2 – 2000,2001,2005,2009
3 – 2002,2006
26 Златко Янков 1989 – 1999 80 4 1994 – 6/0/4
1998 – 2/0/29
1996 – 3/0/11 3 – 1997
10 Христо Бонев 1967 – 1979 96 47 1970 – 3/1/13
1974 – 3/1/12
1968 – 1/0/5 1 – 1969,1972,1973
3 – 1974
Б-я ХХв-3 ЗлТ:1972 – 11;
1973 – 12;
1974 – 15;
1975 – 17
30 Йордан Лечков 1989 – 1998 45 5 1994 – 5/2/4 1996 – 3/0/11 2 – 1994 ЗлТ1994-13
43 Даниел Боримиров 1993 – 2005 69 5 1994 – 4/1/4
1998 – 3/0/29
1996 – 3/0/11
2004 – 1/0/16
28 Ивайло Йорданов 1991 – 2000 50 3 1994 – 5/0/4
1998 – 2/0/29
1996 – 3/0/11 1 – 1998
36 Аян Садъков 1981 – 1991 А-79
Мл-25
Ю-40
9
9
15
1986 – 4/0/15 3 – 1986
Нападатели
7 Емил Костадинов 1988 – 1998 69 26 1994 – 7/0/4
1998 – 3/1/29
1996 – 2/0/11 1 – 1993
3 – 1992,1995
Б-я ХХв-9 ЗлТ1993-8
8 Христо Стоичков 1987 – 1999 83 37 1994 – 7/6/4
1998 – 3/0/29
1996 – 3/3/11 СП 1994/
ЕП 1996
1 – 1989÷1992 и 1994;
2 – 1995;
3 – 1993, 1996 и 2000 /
СпГ:1 – 1994;
3 – 1992
ФИФА1994-1
Б-я ХХв-2
ЗлОб-1990
ЗлТ:1994 – 1;
1992 – 2(СрТ);
1993 – 12;
1991 – 13
9 Георги Аспарухов 1962 – 1970 50 19 1962 – 1/1/15
1966 – 3/1/15
1970 – 3/0/13
1964 – 2/0/11
1968 – 2/0/5
1 – 1965
2 – 1964, 1966 и 1968/
СпГ:1 – 1965
Б-я ХХв-1 ЗлТ:1965 – 8;
1966 – 14;
1968 – 14
11 Димитър Бербатов 1999 – 2010 А-79
Мл3
Ю-2
48
3
2
2004 – 3/0/16 1 – 2002,2004,2005
и 2007÷2010;
2 – 2006,2014;
3 – 1999,2001,2011
ЗлТ2007-30
17 Иван Колев 1950 – 1963 75 25 1962 – 3/0/15
1966 – 2/0/15
1960 – 2/0/9
1964 – 2/0/11
1952 – / /17
1956 – / /3
1960 – / /5
1 – 1956,1962
2 – 1955,1959
Б-я ХХв-7 ЗлТ:1956 – 9;
1958 – 19;
1959 – 13;
1960 – 16
18 Димитър Якимов 1962 – 1973 67 9 1962 – 1/0/15
1966 – 3/0/15
1970 – 2/0/13
1960 – 1/0/9
1964 – 2/1/11
1968 – 2/0/5
1960 – / /5 3 – 1961,1968,1969,1970 Б-я ХХв-4
19 Петър Жеков 1963 – 1972 44 25 1966 – 1/0/15
1970 – 1/0/13
1968 – 1/1/5 1968 – / /2 2 – 1969 ЗлОб-1969
СрОб-1970
БрОб-1973
ЗлТ1969-9
20 Наско Сираков 1983 – 1996 79 23 1986 – 4/1/15
1994 – 7/1/4
1996 – 1/0/11 2 – 1986;
3 – 1987
Б-я ХХв-10
29 Атанас Михайлов 1967 – 1979 А-45
Б-2
Мл-46
Ю-3
23
1
31
1
1974 – 3/0/12 1968 – / /2 1 – 1979;
2 – 1977
37 Мартин Петров 1999 – 2011 90 20 2004 – 3/0/16 1 – 2006
2 – 2007
3 – 2003,2004
38 Димитър Миланов 1948 – 1959 39 20 1952 – / /17
1956 – / /3
33 Динко Дерменджиев 1966 – 1977 58 19 1962 – 2/0/15
1966 – 2/0/15
1970 – 2/1/13
1968 – 2/1/5
39 Любослав Пенев 1987 – 1998 62 14 1998 – 3/0/29 1996 – 3/-1/11 1 – 1988
40 Никола Котков 1961 – 1969 А-26
Б-10
12
8
1966 – 1/0/15 1968 – 1/1/5 1 – 1964;
2 – 1967
Б-я ХХв-6 ЗлТ1967-25
27 Тодор Диев 1955 – 1965 55 16 1962 – 1/0/15 1960 – 1/0/9
1964 – 1/1/11
1952 – / /17
1956 – / /3
1960 – / /5
44 Павел Панов 1971 – 1979 А-44
Б-3
Мл-31
Ю-28
13
1
14
11
1974 – 3/0/12 1969 Ю-1 1 – 1977
2 – 1975
3 – 1976
  • Този раздел се нуждае от допълване на някои данни и завършване. Разширеният състав включва 44 футболисти – по 3 – 4 на всеки пост, подбрани от списъците в предишните раздели според изявите им в националния отбор на България и международни награди. Отчитат се годините, през които футболистът е играл в националния отбор (НО), изиграните мачове и отбелязаните голове в А-отбора, а също и тези в Б-, Младежкия (Мл) и Юношеския (Ю) национален отбор; годините, мачовете (М), головете (Г) и класирането (Кл) на финали на Световно първенство (СП), Европейско първенство (ЕП) и Олимпийски игри (Ол); включване в идеалния отбор на СП, ЕП, Ол; избирането за Футболист № 1, 2, 3 на годината в България (ФГод на Б-я) / Спортист № 1, 2, 3 на годината в България (СпГ на Б-я); футболист № 1 на ФИФА / призьор в класацията (1 – 10 място) за Най-добър футболист на България за XX век (Б-я ХХв); награди „Златна топка/“Златна обувка".

Идеален отбор на България за всички временаРедактиране

През 2011 г. сайтът Webcafe.bg провежда анкета сред читателите, които определят чрез гласуване следния идеален отбор на България за всички времена:[34]

Име Рождена дата Мач. Гол. Клуб
Вратар
1 Борислав Михайлов   12.02.1963 102 0   Левски София,   Белененсеш,   Мюлуз,   Ботев Пловдив,   Рединг,   Славия София
Защитници
2 Александър Шаламанов 04.09.1941 42 0   Славия София
3 Трифон Иванов 27.07.1965 76 6   Етър Велико Търново,   ЦСКА София,   Бетис,   Ньошател Ксамакс,   Рапид Виена,   Аустрия Виена
4 Цанко Цветанов 6 януари 1970 40 0   Етър Велико Търново,   Левски София,   Валдхоф Манхайм,   Абърдийн
5 Димитър Пенев 12.07.1945 90 2   Локомотив София,   ЦСКА София
Полузащитници
6 Стилиян Петров 05.07.1979 106 8   ЦСКА София,   Селтик,   Астън Вила
8 Красимир Балъков 29.03.1966 92 16   Етър Велико Търново,   Спортинг Лисабон,   Щутгарт
10 Димитър Якимов 12.08.1941 67 9   Септември София,   ЦСКА София
Нападатели
7 Емил Костадинов 12.08.1967 70 27   ЦСКА София,   Порто,   Депортиво Ла Коруня,   Байерн Мюнхен,   Фенербахче,   УАНЛ Тигрес
9 Георги Аспарухов 04.05.1943 49 19   Ботев Пловдив,   Левски София
11 Христо Стоичков 08.02.1966 83 37   ЦСКА София,   Барселона,   Парма,   Кашива Рейсол

Натурализирани футболистиРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б FIFA World ranking, посетен на 3 март 2019.
  2. а б World Football Elo Ratings, посетен на 16 октомври 2017.
  3. FIFA Ranking. // FIFA Ranking from 13 June 1995. football24.info. Посетен на 25 юни 2016. (на английски)
  4. FIFA Ranking. // FIFA Ranking from 11 April – 9 May 2012. football24.info. Посетен на 25 юни 2016. (на английски)
  5. Българският футбол чества исторически годишнини на фона на нерадостна реалност. // БНР. Посетен на 17 декември 2014. (на български)
  6. Гана Футбол. // sporta.bg. Посетен на 17 декември 2014. (на български)
  7. 46 години от най-голямата победа на националния отбор. // blitz.bg. Посетен на 17 декември 2014. (на български)
  8. Footballdatabase. // Footballdatabase.eu. Посетен на 17 декември 2014. (на английски)
  9. Национален отбор. // За БФС – История. bfunion.bg. Посетен на 13 юни 2015. Българският футболен съюз е асоциация на футболните клубове в България. Основан е на 27 юни 1985 в София. (на български)
  10. а б Bulgaria Bulgarian Football Union. // Associations. fifa.com. Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
  11. Bulgarian Football Union. // Member associations > Bulgaria. uefa.com. Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
  12. 1994 FIFA World Cup USA – Bulgaria. // Teams – Bulgaria – Matches. fifa.com. Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
  13. ДРУМЧЕВ, ФИЛИП. „От скрина“: Земетръсните месеци в българския футбол. // От скрина. sportal.bg, 28 октомври 2014. Посетен на 20 юни 2015. На 10 септември 1997 г. България се класира за седми път на световни футболни финали. Победата над Русия с 1:0 пред пълните трибуни в София праща националите на първенството във Франция. (на български)
  14. Bulgaria team profile. // UEFA.com > Teams & players > Teams > Team > Bulgaria > Profile. uefa.com. Посетен на 25 юни 2016. (на английски)
  15. Olympic Football Tournament Melbourne 1956. // Overview. Посетен на 13 юни 2015. Bulgaria, won their first Olympic football medal, blanking India in the third-place match, 3 – 0, as Todor Diev scored twice. (на английски)
  16. Olympic Football Tournament Mexico City 1968. // Overview. fifa.com. Посетен на 13 юни 2015. Bulgaria, who gained the semi-finals only after a coin toss, scored first, but the Hungarians took control with two goals by Ivan Menczel and Antal Dunai within a minute late in the first half. The game quickly deteriorated as referee Diego DeLeo red-carded Bulgarian forward Tzevan Dimitrov for rough play. Atanas Christov kicked the ball at DeLeo and was also ejected. Kiril Ivkov was thrown out and Bulgaria were forced to play with eight players as fans again threw cushions onto the field in what turned into a 4 – 1 Hungarian triumph. (на английски)
  17. Balkan Cup (for Nations). // Palmares. rsssf.com. Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
  18. а б в г д FIFA World Cup™ All Time Statistics
  19. World Football Elo Ratings: Bulgaria, посетен на 26 май 2017 г.
  20. Български национален отбор по футбол – история (официален уебсайт; Посетен на 12.09.2012 г.)
  21. Топ 10: Големите футболисти, които не станаха „Футболист на годината“ – Станил Йотов, sportcafe/bg-futbol, 9 януари 2017, 08:45 ч. (обновена на 11 януари 2017, 17:16 ч.).
  22. 1962 FIFA World Cup Chile – Groups, Group 4.
  23. Снимка на отбора 1994 г.
  24. Единодушно приеха Петев за нов селекционер на България, 17 декември 2014
  25. НА ЖИВО: България – Люксембург, Топспорт, 06.09.2016.
  26. Франция – България 4:1, Video Clip, 7 октомври 2016.
  27. Швеция – България 3:0 /репортаж/, gong.bg, 11 октомври 2016.
  28. България – Беларус 1:0 /репортаж/, gong.bg, 13 ноември 2016.
  29. България – Холандия 2:0, sportal.bg.
  30. Беларус – България 2:1 /репортаж/, gong.bg, 9 юни 2017.
  31. България – Швеция 3:2 /репортаж/, gong.bg, 31 август 2017.
  32. а б Hristo Bonev – Goals in International Matches
  33. Novsport.com – Стилиян Петров се отказа от футбола. // Novsport.com. Посетен на 11 май 2013. (на български)
  34. Идеалният отбор на България

Външни препраткиРедактиране

 
Национален отбор по футбол на България
п  б  р
 

Мъжки национален отбор • Младежки национален отбор • Женски национален отбор

Участие на Световни първенства по футбол

19301934193819501954195819621966197019741978198219861990
199419982002200620102014

Участие на Европейски първенства по футбол

19601964196819721976198019841988199219962000200420082012

Участие на Летни олимпийски игри (футболен турнир)

19241952195619601968

Участие на Балканската национална купа

1929/311931193219331934/35193519361946194719481973/761977/80