Ана Бърнабич
Ана Бърнабич (на сръбски: Ана Брнабић) е сръбска политичка, бивша министър-председателка на Сърбия от 29 юни 2017 до 20 март 2024 г.
Ана Бърнабич Ана Брнабић | |
сръбски политик | |
21 април 2023 г. | |
Родена |
28 септември 1975 г.
|
---|---|
Етнос | сърби |
Учила в | Хълски университет |
Политика | |
Професия | икономист, мениджър |
Партия | независим политик |
Министър на държавното и местното управление | |
11 август 2016 – 29 юни 2017 | |
71-ви министър-председател | |
29 юни 2017 – 20 март 2024 | |
Семейство | |
Подпис | |
Ана Бърнабич в Общомедия |
Биография
редактиранеРодена е на 28 септември 1975 г. в Белград, Югославия (дн. Сърбия). Тя е лесбийка.[1]
През 1994 г. завършва средно училище №5 в Белград. Получава висше образование в Хълския университет във Великобритания и работи десет години с международни организации, чуждестранни инвеститори, местни самоуправляващи се звена и публичния сектор в Сърбия. До 1998 г. тя учи бизнес мениджмънт в университета Нортууд в Мичиган, САЩ, където получава бакалавърска степен по бизнес администрация.
През 2001 г. се завръща в Сърбия, където работи в Сръбската програма за развитие на селското стопанство (под егидата на Европейския съюз), а след това в консултантска дейност. От 2002 до 2011 г. работи в Американската агенция за международно развитие. От 2011 г. работи в американската компания Continental Wind Serbia, като от януари 2013 г. е неин директор. Бърнабич помага за основаването на Националния алианс за местно икономическо развитие през 2006 г., а през 2013 г. става негов вицепрезидент. Три години по-късно става и президент на организацията.
През 2007 г. Ана Бърнабич става съветник на директора в Координационния орган на сръбското правителство за общностите на Прешево, Буяновац и Медвежа, чийто предмет на дейност е да изследва последиците от конфликтите в Прешевската долина и Косово.[2]
През август 2016 г. е назначена за министър на държавната администрация и местното самоуправление в правителството на Сърбия. Освен това е председателка на Съвета за иновативно предприемачество и информационни технологии на правителството на Сърбия, както и на Републиканския съвет за национални малцинства и заместник-председателка на Републиканския съвет за реформа на публичната администрация.
След президентските избори през 2017 г., на които действащият премиер Александър Вучич печели, Бърнабич е предложена от него за поста министър-председател на Сърбия.[3] На 15 юни 2017 г. сръбският президент Александър Вучич назначава Бърнабич за министър-председател на Сърбия.
Ана Бърнабич никога не е била член на партия. В същото време тя е член на белградската асоциация „East West Bridge”, която е част от Тристранната комисия.
Награди
редактиранеБърнабич е получила редица отличия за проекти за развитие, по които е работила, насърчавайки социално отговорни бизнес практики и толерантност.[5] Наградена е също с орден на Република Сръбска.[6]
Семейство
редактиранеДядото на Ана по бащина линия е Антон Бърнабич – етнически хърватин от остров Крък. Баба и дядо ѝ по майчина линия са родом от град Бабушница в Южна Сърбия.[7]
Източници
редактиране- ↑ Surk, Barbara. Serbia Gets Its First Female, and First Openly Gay, Premier // The New York Times. 28 юни 2017. Посетен на 30 юни 2017.
- ↑ rg.ru
- ↑ dariknews.bg
- ↑ Deutsche Welle
- ↑ www.mduls.gov.rs // Архивиран от оригинала на 2016-09-05. Посетен на 2023-09-09.
- ↑ n1info.ba
- ↑ Nedeljnik. www.blic.rs // 2017-06-22. Архивиран от оригинала на 2022-09-22. Посетен на 2022-12-17. (на сръбски)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ana Brnabić в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |