Ана Бърнабич

сръбски политик

Ана Бърнабич (на сръбски: Ана Брнабић) е сръбска политичка, бивша министър-председателка на Сърбия от 29 юни 2017 до 20 март 2024 г.

Ана Бърнабич
Ана Брнабић
сръбски политик
21 април 2023 г.
Родена
Етноссърби
Учила вХълски университет
Политика
Професияикономист, мениджър
Партиянезависим политик
Министър на държавното и местното управление
11 август 2016 – 29 юни 2017
71-ви министър-председател
29 юни 2017 – 20 март 2024
Семейство
Подпис
Ана Бърнабич в Общомедия

Биография

редактиране

Родена е на 28 септември 1975 г. в Белград, Югославия (дн. Сърбия). Тя е лесбийка.[1]

През 1994 г. завършва средно училище №5 в Белград. Получава висше образование в Хълския университет във Великобритания и работи десет години с международни организации, чуждестранни инвеститори, местни самоуправляващи се звена и публичния сектор в Сърбия. До 1998 г. тя учи бизнес мениджмънт в университета Нортууд в Мичиган, САЩ, където получава бакалавърска степен по бизнес администрация.

През 2001 г. се завръща в Сърбия, където работи в Сръбската програма за развитие на селското стопанство (под егидата на Европейския съюз), а след това в консултантска дейност. От 2002 до 2011 г. работи в Американската агенция за международно развитие. От 2011 г. работи в американската компания Continental Wind Serbia, като от януари 2013 г. е неин директор. Бърнабич помага за основаването на Националния алианс за местно икономическо развитие през 2006 г., а през 2013 г. става негов вицепрезидент. Три години по-късно става и президент на организацията.

През 2007 г. Ана Бърнабич става съветник на директора в Координационния орган на сръбското правителство за общностите на Прешево, Буяновац и Медвежа, чийто предмет на дейност е да изследва последиците от конфликтите в Прешевската долина и Косово.[2]

През август 2016 г. е назначена за министър на държавната администрация и местното самоуправление в правителството на Сърбия. Освен това е председателка на Съвета за иновативно предприемачество и информационни технологии на правителството на Сърбия, както и на Републиканския съвет за национални малцинства и заместник-председателка на Републиканския съвет за реформа на публичната администрация.

След президентските избори през 2017 г., на които действащият премиер Александър Вучич печели, Бърнабич е предложена от него за поста министър-председател на Сърбия.[3] На 15 юни 2017 г. сръбският президент Александър Вучич назначава Бърнабич за министър-председател на Сърбия.

Ана Бърнабич никога не е била член на партия. В същото време тя е член на белградската асоциация „East West Bridge”, която е част от Тристранната комисия.

Бърнабич е първият ЛГБТ министър-председател на Сърбия.[4]

Бърнабич е получила редица отличия за проекти за развитие, по които е работила, насърчавайки социално отговорни бизнес практики и толерантност.[5] Наградена е също с орден на Република Сръбска.[6]

Семейство

редактиране

Дядото на Ана по бащина линия е Антон Бърнабич – етнически хърватин от остров Крък. Баба и дядо ѝ по майчина линия са родом от град Бабушница в Южна Сърбия.[7]

Източници

редактиране
  1. Surk, Barbara. Serbia Gets Its First Female, and First Openly Gay, Premier // The New York Times. 28 юни 2017. Посетен на 30 юни 2017.
  2. rg.ru
  3. dariknews.bg
  4. Deutsche Welle
  5. www.mduls.gov.rs // Архивиран от оригинала на 2016-09-05. Посетен на 2023-09-09.
  6. n1info.ba
  7. Nedeljnik. www.blic.rs // 2017-06-22. Архивиран от оригинала на 2022-09-22. Посетен на 2022-12-17. (на сръбски)


    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ana Brnabić в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​