Сърби
Сърбите са южнославянски народ населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Сърбия и Босна и Херцеговина. Според преброяване от 2011 г., общият брой на гражданите на Сърбия (без Косово) е 7 186 862 души. Според това последно преброяване броят на сърбите възлиза на 83,3 % от населението на Сърбия. В Централна Сърбия те са 89,4%, а в автономната област Войводина – 66,76%.
| Сърби | |
|---|---|
 |
|
| Общ брой | 8,9 милиона[1] |
|
Значителен брой в |
 Зимбабве: 800 |
| Език | Сръбски език |
| Религия | Предимно православна |
| Сродни етно групи |
Черногорци Южни славяни |
| Сърби в Общомедия | |
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
ИсторияРедактиране
Земите заселени от славяните през 6 век на Балканите са все планински и гористи местности – студени и бедни планински краища, на запад карстови (голи и каменисти), на юг залесени планини с високи пасбища, в по-голямата си част годни за скотовъдство. [13] Това е видно от данъците, които Византийската империя събира от сръбското население (на латински: herbaticum – тревнина и glandaticum – желъдина за храна на прасета). [14] Името сърби се споменава за първи път през 9 век. В 1168 г. Вилхелм Тирски (историк на кръстоносните походи) описва сръбската земя, като планинска, гориста, непроходима и мъчно достъпна /разположена между Далмация, Унгария и Илирик/ [15].
ДиаспораРедактиране
В Босна и Херцеговина сърбите наброяват около 31%, и са вторият по големина народ в страната след бошняците. В Република Сръбска сърби са около 82% населението. В Черна гора сърбите са втори по-големина народ. Сръбско малцинство е признато и в Румъния след 1918 г.
ПроизходРедактиране
Според Константин Багренородни, сърбите произхождат от некръстените сърби, наричани още бели или аспри, които живеят оттатък Туркия (Унгария) в земята, наречена Бойки. Те се заселили на Балкана по времето на император Ираклий като федерати.
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Joshua Project, Serbs.
- ↑ media.popis2011.stat.rs
- ↑ www.cia.gov
- ↑ www.nzz.ch
- ↑ www.diplomatie.gouv.fr
- ↑ demo.istat.it
- ↑ ec.europa.eu
- ↑ mimmc.ro
- ↑ www.tlfq.ulaval.ca
- ↑ www.destatis.de
- ↑ esk.rks-gov.net
- ↑ www.jat.com
- ↑ Иречек, Константин. Историја Срба. Београд, 1911.
- ↑ Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. (С 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта). Издание на Комитета на Западните покрайнини. София, 1931.
- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София.. документ № 24, 1915, 1917.