Сърби

етническа група

Сърбите са южнославянски народ, населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Сърбия и Босна и Херцеговина. Според преброяване от 2011 г., общият брой на гражданите на Сърбия (без Косово) е 7 186 862 души. Според това последно преброяване броят на сърбите възлиза на 83,3% от населението на Сърбия. В Централна Сърбия те са 89,4%, а в автономната област Войводина – 66,76%.

Сърби
Общ брой8,9 милиона[1]
Разселение Сърбия: 5 988 150 (2011)[2]

 Босна и Херцеговина: 1 439 218 (2013)[3]
 Черна гора: 178 110(2011)
 Хърватия: 186 633 (2011)
 Швейцария: 195 953 (2008) [4]
 Австрия: 177 320 (2001)
 САЩ: 170 312 (2006)
 Франция: 119 889 [5]
 Австралия: 69 544 (2011)
 Италия: 58 174 (2004)[6]
 Канада: 99 000 (2006)
 Словения: 38 964 (2002)[7]
 Северна Македония: 35 939 (2002)
 Румъния: 26 518 (2002)[8]
 Либия: 21 510 (2004)[9]
 Белгия: 19 857 (2008)
 Чехия: 1801 (2001)
 Украйна: 623 (2001)
 Словакия: 434 (2001)
 България: 422 (2001)
 Германия: 197 984 [10]
 Косово: 25 532 (2011)[11] Великобритания: 55 000
 Швеция: 35 000
 Обединени арабски емирства: 15 000[12]
 Дания: 12 000
 Албания: 10 000
 Република Южна Африка: 7000
 Норвегия: 6000
 Нидерландия: 6000
 Унгария: 5000
 Гърция: 5500
 Русия: 5000
 Люксембург: 4000
 Бразилия: 2000
 Чили: 2000
 Нова Зеландия 1400
 Ботсвана: 1000

 Зимбабве: 800
ЕзикСръбски език
РелигияПредимно православна
Сродни групиЧерногорци
Южни славяни
Сърби в Общомедия

История Редактиране

Земите, заселени от славяните през 6 век на Балканите, са все планински и гористи местности – студени и бедни планински краища, на запад са карстови (голи и каменисти), на юг – залесени планини с високи пасбища, в по-голямата си част годни за скотовъдство.[13] Това е видно от данъците, които Византийската империя събира от сръбското население (на латински: herbaticum – тревнина и glandaticum – желъдина за храна на прасета). [14] Името сърби се споменава за първи път през 9 век. В 1168 г. Вилхелм Тирски (историк на кръстоносните походи) описва сръбската земя, като планинска, гориста, непроходима и мъчно достъпна /разположена между Далмация, Унгария и Илирик/ [15].

Диаспора Редактиране

В Босна и Херцеговина сърбите наброяват около 31%, и са вторият по големина народ в страната след бошняците. В Република Сръбска сърби са около 82% населението. В Черна гора сърбите са вторият по-големина народ. Сръбско малцинство е признато и в Румъния след 1918 г.

Произход Редактиране

Според Константин Багренородни, сърбите произхождат от некръстените сърби, наричани още бели или аспри, които живеят оттатък Туркия (Унгария) в земята, наречена Бойки. Те се заселили на Балкана по времето на император Ираклий като федерати.

Вижте също Редактиране

Източници Редактиране

  1. Joshua Project, Serbs.
  2. media.popis2011.stat.rs
  3. www.cia.gov
  4. www.nzz.ch
  5. www.diplomatie.gouv.fr
  6. demo.istat.it
  7. ec.europa.eu
  8. mimmc.ro, архив на оригинала от 13 май 2007, https://web.archive.org/web/20070513211550/http://mimmc.ro/info_util/formulare_1294/, посетен на 2010-03-18 
  9. www.tlfq.ulaval.ca
  10. www.destatis.de
  11. esk.rks-gov.net, архив на оригинала от 25 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181225153521/http://ask.rks-gov.net/, посетен на 2013-03-26 
  12. www.jat.com, архив на оригинала от 24 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071224161357/http://www.jat.com/active/en/home/main_menu/travel_info/jat_review/april_2007/makame_iz_novog_vavilona.html, посетен на 2010-03-18 
  13. Иречек, Константин. Историја Срба. Београд, 1911.
  14. Павлов, Тихомир. Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. (С 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта). Издание на Комитета на Западните покрайнини. София, 1931.
  15. Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София. документ № 24, 1915, 1917.

Външни препратки Редактиране