Ангел Константинов

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския възрожденец. За хоровия диригент вижте Ангел Константинов (диригент).

Ангел Константинов Аврамов (Аврамчов) е български учител, духовник, деец на късното Българско възраждане в Южна Македония.[1]

Ангел Константинов
български духовник

Роден
Починал

БиографияРедактиране

Ангел Константинов е роден в 1834 година в лъгадинското село Зарово, тогава в Османската империя, днес Никополи, Гърция. Той е син на уважавания селски първенец, учител и патриот Константин Аврамов.[2] На младини учителства из солунските села. Ръкоположен е за свещеник и служи в родното си село след 1870 година[3]. Проповядва божието слово на разбираем народен език, ползвайки евангелие преведено на български, но записано с гръцки букви.[4] Заради усилията си за утвърждаване на българската църква е преследван от гръцките църковни власти.[5][6] На Петровден 1875 година извършва първата служба в българския параклис в Сяр.[7][8]

Умира през 1915 година в Горна Джумая.[9] Синове на Ангел Константинов са Димитър Попангелов и Гьорче Попангелов.[10]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 29.
  2. Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 39-40.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.350.
  4. Терзиев, К. Дедо поп Ангел. Спомени. Вестник „Воля“, София, бр.671/23 април 1915.
  5. Албум-алманах „Македония“, София, 1931, стр. 723.
  6. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 128.
  7. Баждаров, Георги. Горно Броди, София, 1929, стр. 39.
  8. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 158.
  9. Терзиев, К. Дедо поп Ангел. Спомени. Вестник „Воля“, София, бр.671/23 април 1915.
  10. Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 85.