Зарово

селище в Гърция

За̀рово (на гръцки: Νικόπολη, Никополи, катаревуса: Νικόπολις, Никополис, до 1927 година Ζάροβα, Зарова[1]) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас), в област Централна Македония.

Зарово
Νικόπολη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Географска област Богданска планина
Надм. височина 652 m
Население 134 души (2011 г.)
Пощенски код 570 17
Зарово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в западните поли на Богданската планина (Вертискос) на около 30 километра североизточно от Солун над прохода между Богданската планина и Карадаг (Мавровуни).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
йеродяон Агапий Войнов - първият български учител в Зарово

През XIX век Зарово е чисто българско село, числящо се към Лъгадинската каза. През 1872 година голямото мнозинство от селото преминава под ведомството на Българската екзархия.[2] От март същата година в Зарово е разкрито новобългарско училище с първи учител отец Агапий Войнов, а гръцкият език в църковните служби е заменен с български. В 1875 – 1877 година учител в Зарово е Димитър Мавродиев.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Сарово (Sarovo) е показано като село с 212 домакинства и 945 жители българи.[4] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Зарово.[5]

В 1881 година иконата на Кирил и Методий в църквата „Свети Илия“ в селото е изписана от известния български зограф Кръстьо Николов.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 1500 души българи-християни.[7]

В началото на века селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зарово (Zarovo) има 1896 жители българи екзархисти.[8]

В българското училище в селото според училищния инспектор на Солунската епархия Евтим Спространов преподава Ангел Кирков от самото Зарово, Димитър Атанасов от Кукуш, който след смъртта си е заменен от Атанас Петров от Градобор и Мария Петрова от Юнчии.[9] Според Анастасия Каракасиду в края на османското владичество Зарова е предимно „славяноезично“ селище.[10]

 
Последният заровски кмет Димитър Кайнаков и семейството му, 1915 година

При избухването на Балканската война в 1912 година 26 души от Зарово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11] През войната в селото влиза четата на Михаил Думбалаков, която заедно с 40 души местна милиция отблъсква, настъпваща от Солун турска войска.[12]

Думбалаков пише:

След Негован, селата Зарово и Висока ни устройват бляскаво посрещане... Селяните от Висока знаят как да посрещат гости като нас. Всичко се е превърнало на почит и услуга. Използваме безкрайно радушния прием...[13]

Кмет на селото става Коновчиев, а български свещеник е Ангел Д. Канелов. На 2 април гръцките власти заплашват заровци да се изселят и те пращат телеграма до цар Фердинанд, в която пише:

Едничкото село в Лъгадинската околия Зарово, което в продължение на 40 години води ожесточена борба с гърците, сега те със свои агенти дават тридневен срок за изселване на българска територия.[14]

В ГърцияРедактиране

 
Бежанци от Зарово в Самоков, 1913 година

В 1913 година по време на Междусъюзническата война Зарово е разорено и опожарено от гърците, а голяма част от местните българи се спасяват в България. Според сведения на Антон Попстоилов от началото на 1923 година, бежанците от Зарово се установяват в Белица, Мелнишко (56 семейства), Крупник, Горноджумайско (54 семейства), Горна Джумая (50 семейства), София (5 семейства), Пловдив (5 семейства), Татар Пазарджик (3-4 семейства), Враца (2 семейства) и на други места.[15]

На мястото на изселените българи през 20-те години са заселени понтийски гърци бежанци от селата Ескьоне, Хаджикьой, Каилика, Мондолас, Аладжахан в околностите на Шебинкарахисар. В 1927 година селото е прекръстено на Никополи – гръцкото име на град Шебинкарахисар. Според преброяването от 1928 година Зарово е смесено местно-бежанско село с 89 бежански семейства с 330 души.[16]

Население
  • 2001 - 315 жители
  • 2011 - 134 жители

ЛичностиРедактиране

 
Александър Коюмджиев
 
Ангел Кирков
 
Отец Ангел Константинов
 
Реклама на Васил Д. Папучиев от Зарово, емигрант в Барбертън, Охайо, в Българо-американския алманах, 1920 г.
 
Гьорче Попангелов
 
Архимандрит Методий Димитров
Родени в Зарово
  •   Александър Коюмджиев, български учител и революционер, деец на ВМОРО, четник на войводата Христо Чернопеев, убит в Малешевската планина
  •   Ангел Джиков, македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Думбалаков, Сборна партизанска рота на МОО[17]
  •   Ангел Кирков (1896 - 1923), български комунист
  •   Ангел Константинов (1834 – 1915), български църковен деец
  •   Благой Попгеоргиев Плянгов, български офицер, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война[18]
  •   Георги Запрянов, македоно-одрински опълченец, четата на Михаил Думбалаков[19]
  •   Георги Рупов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Думбалаков[20]
  •   Гаврил Гаврилов (1882 – ?), български военен лекар, завършил в 1903 година Солунската гимназия[21] и военна медицина в Санкт Петербург[22], македоно-одрински опълченец, носител на орден „За храброст“[23]
  •   Иван Делев (1912 – ?), български комунист, деец на ВМРО (обединена)
  •   Георги Петров Плянгов (1840 – 1912), български църковен деец
  •   Гьорче Попангелов, български общественик, председател на Петричкия окръжен съвет (1922 – 1931)
  •   Димитър Амов, български свещеник и учител[24]
  •   Димитър Канелов, служител в българската администрация в Лъгадинско през Балканската война, касиер на Лъгадинското езеро[25]
  •   Димитър Попангелов, български учител и революционер
  •   свещеник Дойчин (Дойчо) Запрев, екзархийски архиерейски наместник в Гюмюрджина[26]
  •   Дякон Козма (? - 1903), деец на ВМОРО, загинал на 6 юли 1903 година край Беловодица[27]
  •   Захария Шолков, свещеник в Сяр, на 14 септември 1875 година служи на български, заради което е изгонен от града[28]
  •   Константин Димитров Воловаров, български духовник, архимандрит
  •   Константин Джоджов (1883 - 1903), български революционер
  •   Константинос Яфкас (Κωνσταντίνος Γιάφκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[29]
  •   Константинос Маврудис (Κωνσταντίνος Μαυρουδής), гръцки андартски деец, агент от втори ред[30]
  •   Коста Сандев (1883 – 1923), български революционер комунист, убит по време на Септемврийското въстание
  •   Лазар Илиев Гайдев, македоно-одрински опълченец, 20 (21)-годишен, работник, земеделец, неграмотен, 2 и 4 рота на 3 солунска дружина, починал на 20 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“[31]
  •   Методий Охридски (светско име Георги Щерев, 1866 – 1909), български духовник и охридски митрополит
  •   Методий Димитров Воловаров (1848 - след 1921), български духовник и благодетел
  •   Петър Димитров Воловаров (1841 – 1895), български църковен и просветен деец, революционер
  •   Порчо П. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, убит на 26 октомври 1912 година[32]
  •   Тодор Попгеоргиев Плянгов, български просветен деец, участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война[18]

ЛитератураРедактиране

  • Вачева-Хотева, Мария и др. Говорът на село Зарово, Солунско. С оглед към лексикалната му система. София, Мултипринт ЕООД, [2000]. ISBN 954-9811-18-2.
  • Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско: историко-фолклорно и езиковедско изследване. София, БАН, [1979].

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 40.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 524.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 244.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
  9. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр. 334.
  10. Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: Преходи към националното в Гръцка Македония 1870 – 1970. София, „Сиела“, 2008. ISBN 978-954-28-0186-3. с. 69.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  12. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 211 – 214.
  13. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 215 – 217.
  14. Карамановъ, В., бившъ кукушки окрѫженъ управитель. Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия. // Военно-исторически сборникъ (39). февруари 1939. с. 206.
  15. ЦДА, ф. 177 К, оп.1, а.е. 818, л. 14 (Рапорт на Антон Попстоилов за научната му обиколка в Мелнишко и Горноджумайско 1922-1923 – л. 2-18).
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 207.
  18. а б Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 49.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 264.
  20. ДА – Благоевград, фонд 1599, опис 1, а.е. 139, л. 1
  21. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  22. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 135.
  24. Парцел 46. // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  25. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 178 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  26. Караманджуков, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 189 – 190.
  27. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 158.
  28. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 714.
  29. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
  30. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 137.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.