Ангел Палев
Ангел Костов Палев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Ангел Палев | |
| български революционер | |
| Роден |
1864 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Биография редактиране
Ангел Палев е роден в 1864 година[2] в неврокопското българско село Ковачевица, тогава в Османската империя, днес в България. Присъединява се към ВМОРО още в 1893 година и заедно с още шест души основава революционен комитет в Ковачевица. Революционните дейци успяват да озаптят золумите на помаците от съседните села Горно Дряново, Осиково и Скребатно. Палев действа като легален деец, като превежда чети през границата. Малко преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година става нелегален четник.[1] Участва във въстанието с четата на Стоян Мълчанков и се сражава с войска при Балък дере.[3] При потушаването на въстанието османците разрушават къщата му. Палев остава местен ръководител на ВМОРО до Балканската война в 1912 година и освобождението на Неврокопско.[1]
На 30 март 1943 година, като жител на Ковачевица, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Синът му Стоян Палев[1] в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е част от четата на Георги Мяхов.[4]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 40.
- ↑ Към 30 март 1943 година е на 79 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 41.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 529.