Стоян Мълчанков
Стоян Иванов Мълчанков е български революционер, просветен деец, политик и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]
| Стоян Мълчанков | |
|---|---|
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1875 г.
|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Народен представител в: XVIII ОНС XIX ОНС | |
| Стоян Мълчанков в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Мълчанков е роден в 1873,[4] 1875[2][3] или 1887[5] година в неврокопското село Скребатно. Първоначално образование получава в родното си село. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[6][7] В гимназията става член на ВМОРО. След завършването си, учителства в родното си Неврокопско, като развива и широка революционна дейност.[1][2] По време на Илинденско-Пребораженското въстание е войвода на чета, която участва в няколко сражения с османските войски - боя при оброчището „Света Троица“, боя при Обидим и боя в местността Харамибунар, заедно с Никола Груйчин, Михаил Чаков и Иван Апостолов.[2]
След въстанието Мълчанков, като околийски войвода,[4] е основна фигура на десницата – опозицията срещу Яне Сандански в Невкоропско. В 1905 година е заловен и осъден на смърт, но присъдата му е заменена с доживот и е заточен на остров Родос. Амнистиран в 1908 година след Младотурския преврат, Мълчанков се връща в Неврокоп и учителства. През март 1909 година е сред основателите на околийското учителско дружество „Пробуда“ и е избран в настоятелството му.[2]
В 1909 година при Неврокопската афера е арестуван и заедно със Стоян Филипов и други дейци на десницата в революционното движение, затворен в Ени кауш в Солун, измъчван и осъден на смърт чрез обесване.[1] След застъпничество от страна на солунските консули присъдата му е заменена с доживотен затвор, излежаван в Смирна, Лесбос и Родос.[1] Амнистиран в 1911 година, се установява в България и учителства в Белослатинско.[1][2][4]
В Балканската война е войвода на чета №49 на Македоно-одринското опълчение, действаща заедно с чета №48 на Стоян Филипов в Неврокопско и Драмско.[9]
| Чета № 49 на МОО с командир Стоян Мълчанков | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележка |
| Ангел Ив. Бебечев (Бебешов) | 21 (22) | Неврокопско | Фотовища | кръст „За храброст“ ІV[10] | |
| Ангел Тозев | 28 | Неврокопско | Бутим[11] | ||
| Ангел Янчев | 20 | Неврокопско | Бутим[12] | ||
| Апостол Костадинов | 22 | Неврокопско | Неврокоп[13] | ||
| Атанас Васиков | 25 | Неврокопско | Бутим[14] | ||
| Атанас Харизанов | 32 | Неврокопско | Сатовча[15] | ||
| Божил Алексов Божков | 28 | Неврокопско | Бутим[16] | ||
| Вангел Иванов Пандов | 26 | Неврокопско | Фотовища[17] | ||
| Велик Ангелов | 25 | Неврокопско | Неврокоп[18] | ||
| Георги Аврионов | 26 | Неврокопско | Неврокоп[19] | ||
| Георги Алачев (Алачов) | 35 (36) | Неврокопско | Парил[20] | ||
| Георги Ангелов | 28 | Неврокопско | Бутим[18] | ||
| Георги Ангелов | 23 (26) | Неврокопско | Либяхово[18] | ||
| Георги Ангелов | 30 (31) | Неврокопско | Старчища[21] | ||
| Георги Бебечев (Бебечов) | 30 | Неврокопско | Фотовища | ||
| Георги Бумбаров | 24 | Неврокопско | Фотовища[22] | ||
| Георги Бушбаров | 24 | Неврокопско | Фотовища[22] | ||
| Георги Григоров | 20 | Неврокопско | Фотовища[23] | ||
| Георги Дим. Бебечов | 42 | Неврокопско | Фотовища | ||
| Георги (Георге) Ив. Бебечев (Бебечов) | 24 (25) | Неврокопско | Фотовища | кръст „За храброст“ ІV[10] | |
| Георги Ив. Магдалинин | 20 | Неврокопско | Фотовища[24] | ||
| Георги Лещенли | 28 | Неврокопско | Фотовища[25] | ||
| Георги Тетимов | 28 | Неврокопско | Ковачевица[26] | ||
| Димитър Ангелов Стайков | 22 (26) | Неврокопско | Фотовища[27] | ||
| Димитър Г. Шопов | 28 | Неврокопско | Бутим[28] | ||
| Димитър Гюрганчев | 32 | Неврокопско | Фотовища[29] | ||
| Димитър Николов | 26 | Неврокопско | Фотовища[30] | ||
| Димитър Спасов Толев (Талев, Тонев) | 32 | Неврокопско | Бутим[11] | ||
| Иван Лазаров | 30 | Неврокопско | Фотовища[31] | ||
| Илия Алдев | 30 | Неврокопско | Ковачевица[20] | ||
| Илия Ангелов | 26 | Мелнишко | Лески[32] | ||
| Илия Бумбаров (Бомбаров) | 19 | Неврокопско | Фотовища | бронзов медал[33] | |
| Коста Ив. Бабаджанов (Бабаджянов) | 45 | Неврокопско | Лещен[34] | ||
| Константин Ангелов | 18 | Велешко | Црешнево[35] | ||
| Костадин Аврамов | 23 (24) | Неврокопско | Лещен[36] | ||
| Костадин Алексиев | 20 | Неврокопско | Фотовища[37] | ||
| Костадин Караянев | 22 | Неврокопско | Фотовища | бронзов медал[38] | |
| Кръстьо Георгиев Попов | 26 | Неврокопско | Бутим[39] | ||
| Манол Георгиев | 19 (26) | Неврокопско | Фотовища[40] | ||
| Никола Гайдаджиев | 20 | Неврокопско | Скребатно[41] | ||
| Никола Константинов Котенов (Кутинов) | 33 | Неврокопско | Бутим[42] | ||
| Никола Кърджов | 29 | Неврокопско | Баничан[43] | ||
| Никола Петров | 28 | Неврокопско | Баничан[44] | ||
| Симеон Апостолов | Неврокопско | Лещен[45] | |||
| Стоил (Стойко) Баятев | 22 | Неврокопско | Ковачевица[10] | ||
| Стоимен Ангелов | 36 | Неврокопско | Осиково[46] | ||
| Стоян Тодоров | 27 | Неврокопско | Фотовища | кръст „За храброст“[47] | |
| Тодор Андреев | 25 | Неврокопско | Лещен[48] | ||
| Тодор Стевасторов | 24 | Неврокопско | Фотовища[49] | ||
| Христо Ангелов | 28 | Неврокопско | Ливадища[50] | ||
Неговата чета първа влиза в Неврокоп и освобождава задържаните в казармите на града българи. Стоян Мълчанков става околийски началник в Неврокоп, но скоро с 480 доброволци заминава за тракийския фронт, за да участва в Обсадата на Одрин.[4] На 3 март 1913 година оглавява формираната в същия ден Нестроева рота на 13 кукушка дружина.[1][9] През Междусъюзническата война е командир на рота и се сражава при Страцин.[4]
В 1919 година е избран за депутат от Народната партия в XVIII и XIX обикновено народно събрание.[1][2] Мълчанков предлага построяването на теснолинейката Сарамбей (Септември) - Неврокоп (Гоце Делчев), построена само до Добринище, за развитие на бедната Неврокопска околия, която влиза в пределите на Царство България след войните. В обширна статия от 2 февруари 1920 г. във в. Мир, орган на Народната партия, Стоян Мълчанков излага подробно тежкото състояние на Неврокопска околия и липсата на железопътна инфраструктура и съобщения, което пречи на търговията и ефективното използване на природните ресурси в района, като девствените иглолистни гори по западните склонове на Родопите и по източните склонове на Пирина, каменни въглища и др. Той прави следните предложения: "Прочие, след всичко гореизложено на министерския съвет (resp. на г. министъра Турлаков) предстои да направи следующето, за да се съживи Неврокопската околия и да почувства, че и тя е част от Майка България: 1. да се отпуснат необходимите държавни средства за рационална поправка на шосетата, и мостовете им, които свързват гр. Неврокоп с гарите Симитли и Саранбей, по които да могат да се движат камиони и автомобили; 2. да се назначи способен инжинер с седалище Неврокоп; 3. да се прокара през Народното събрание още през тая му сесия закон за свързване града Неврокоп с гара Симитли или гара Саранбей с дековилка (теснолинейка) 75 сантиметрова, която и в единия и в другия случай ще мине през градовете Банско и Мехомия, ще мине значи през живописната Разложка котловина (околия), извънредно богата също с борови гори. Линията ще мине все по течението на р. Места без никакъв тунел и при извънредно малък наклон. 4. Да се предвидят дневни пари от 10 до 20 лв. на чиновниците и служащите, особено на тия от стара България в Струмишкия окръг (resp. в Неврокопската околия), за да се привлекат по тоя начин достатъчно и спосовни чиновници от стара Вългария, както за съда така и за другите държавни учреждения. Никъде в царството чиновниците на живеят така оскъдно както в Неврокоп. Господин министъра Турлаков, който в предвечерието на законодателните избори посети града Неврокоп, е видял и вярваме, се е убедил в действителността на всичко гореизказано. Будните хора в Неврокоп възлагат големи надежди."[51]
С негово съдействие, използвайки приятелството си с министър-председателя Александър Стамболийски и други видни политически и културни дейци[4], е приет специален закон на три четения в Народното събрание за построяването на теснолинейката още през май 1920 г. т.н. Закон за построяване на теснопътната железница Саранбей-Лъжене до Неврокоп с клонове за село Ели дере – Татар Пазаржик, за село Батак и за държавна гора „Чехльово“.[52]
Мълчанков е убит на 22 април 1920 година по нареждане на Тодор Паница на път от Неврокоп за Разложко в местността Буковска лъка в Момина клисура, няколко дни преди приемане на закона за теснолинейката.[2][53]
Погребан е в София.[54]
Македонското благотворително братство в Дълги герен (днес Беловица) е кръстено на негово име.[55]
Деецът на ВМОРО Лазар Томов пише за него:
| „ | Никога не падаше въ униние, въ отчаяние, но всѣкога намираше запасъ отъ енергия да продължи и работи за народа си. Твърдъ като гранитъ, силенъ като хала, той не отстѫпваше отъ предначертания си планъ. Нищо не бѣ в сила да повали несъкрушимия му духъ.[1] | “ |
Синът му Иван Мълчанков (1899 – 1954)[54] е секретар на четата на войводата Илия Попиванов.[56] Участва в Първата световна война като подпоручк в 39-и пехотен полк. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[57] След Деветосептемврийския преврат лежи в затвори. Другият му син Кирил е деец на ВМРО[58] и учител по история в Огняновската прогимназия и е убит от комунистическата власт на 5 октомври 1944 година без присъда в Лушин.[4] Третият му син Александър също е преследван от комунистическата власт. Брат му Костадин Ив. Мълчанков-Жарата (1887-1971) е участник в Балканските войни и доброволец в Македоно-одринското опълчение. Арестуван e от комунистическата власт след като е искал да почерпи приятелите си след смъртта на Георги Димитров „за радостната новина“ и е заточен в Белене, откъдето по-късно бяга и умира в САЩ.[59][60]
В книгата си „Забравените дейци на ВМРО“, Бистра Риндова за първи път подробно изследва живота и делото на Стоян Мълчанков и цитира думите на дъщеря му Люба Ст. Мълчанкова-Бандева: „Баща ми обичаше да си приказва: Най-лесно е да убиеш неприятеля - пет лева е едно куршумче, колко му е. Това не удовлетворява човека. Ще се бориш умствено за него, да му докажеш, че си повече от него. Това е борбата.“[59]
Историкът и зам. областен управител на Софийска област Николай Борисов, заедно с журналиста Ивайло Шопски, създател на „Пътуващо читалище“ подготвят документален филм „Премълчаното за войводата Мълчанков“ по случай 100-годишнината от убийството на Стоян Мълчанков.[61][62] По този повод е създадена и песен за големия войвода „Илинден - Великден“ в изпълнение на Бисера, Лидия и оркестър „Шевица“, текст на Ивайло Шопски и аранжимент на Иван Йосифов.[63]
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г д е ж з Томовъ, Лазаръ. Стоянъ Мълчанковъ. // Илюстрация Илинден 1 (7). февруари 1928. с. 14.
- ↑ а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 596.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 112.
- ↑ а б в г д е ж Гаджев, Иван. Лушин - никога не ще забравим, София, 2005, стр. 91.
- ↑ Гаджев, Иван. Лушин - моята голгота, София, 2004, стр. 64.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
- ↑ Димитров, Благой. Солунски спомени (по случай 50-годишния юбилей на Солунските български гимназии) Спомени от учебната 1896-97 година. // в. Македония 2116. 11 ноември 1933. с. 6.
- ↑ ЦДА, фонд 10К, опис 3, а.е. 723, л. 1
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 475, 894.
- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 81.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 716.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 824.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 362.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 108.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 755.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 95.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 532 – 533.
- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 102.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 184.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 412.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 408.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 703.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 634 – 635.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 807.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 502.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 402.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 98, 102.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 339.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 581.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 160.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 137.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 378, 395.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 397.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 563.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 714.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 43.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 641.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
- ↑ в. Мир, 2 февруари 1920 г.
- ↑ Народно събрание, Стенограми от пленарни заседания. //
- ↑ Томовъ, Лазаръ. Пиринъ-планина. София, 1927. с. 44.
- ↑ а б Парцел 33. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
- ↑ ЦДА-12, АЕ 414, Фонд 403К, Опис 3
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 260.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 61-62
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 315.
- ↑ а б Риндова, Бистра. Забравени дейци на ВМРО. 2010.
- ↑ Гробът на Костадин Ив. Мълчанков в САЩ. //
- ↑ Василева, Светлана. Зам.-областен управител и журналист подготвят филм за войводата Стоян Мълчанков. // Труд. Посетен на 27.04.2020.
- ↑ Прави се филм за непознатия войвода Стоян Мълчанков, 100 години след смъртта му. // Сторник. Посетен на 28.04.2020.
- ↑ Песен по повод 100 години от смъртта на големия Стоян Мълчанков. // Труд. 28.04.2020.