Англо-зулуската война е колониална война през 1879 г. между британците и зулусите. След успешното въвеждане на федерация в Канада от лорд Карнарвън, се счита че подобно политическо усилие, наред с военни кампании, може да успее в африканските кралства, племенни области и бурските републики в Южна Африка. През 1874 г. сър Хенри Бартъл Фрер е изпратен в Южна Африка като висш комисар на Британската империя, за да реализира тези планове. Сред пречките са присъствието на независими държави като Южноафриканската република и кралство Зулуланд с неговата армия.[6] Фрер, по своя собствена инициатива, без одобрението на британското правителство[7][8] и с намерение да провокира война със зулусите, представя ултиматум на 11 декември 1878 г. на зулуския крал Кечуайо, който зулуския крал не може да приеме.[9] Фрер тогава изпраща лорд Челмсфорд да нахлуе в Зулуланд.[10] Войната е значима с няколко особено кървави битки, включително първа победа на зулусите в битката при Исандлуана, както и с това че е решителен момент в хронологията на империализма в региона. Войната в крайна сметка води до британска победа и края на зулуската независимост.
| Англо-зулуска война |
|---|
 |
| Информация |
|---|
| Период | 11 януари – 4 юли 1879 г. |
|---|
| Място | Южна Африка |
|---|
| Резултат | Британска победа, анексиране на Зулуското кралство от британците |
|---|
| Страни в конфликта |
|---|
|
| Командири и лидери |
|---|
|
| Сили |
|---|
1-во нахлуване:
15 000 – 16 000:[1]- 6600 британски войници
- 9000 африканци
17 оръдия
1 картечница Гатлинг
1 ракетна батарея
2-ро нахлуване:
25 000:[2][3]
- 16 000 британски войници
- 7000 местни от Натал
- 2000 – 3000 цивилен транспорт
10 оръдия
2 картечници Гатлинг | 35 000[4] |
|
| Жертви и загуби |
|---|
1727 убити
256 ранени | 6000+ убити[5] |
|
| Англо-зулуска война в Общомедия |
.svg){kind=small}