Емблема за пояснителна страница Тази статия е за географския регион. За държавата вижте Република Южна Африка.

Южна Африка е регион, който заема южната част на Африканския континент. Границите му се определят различно от географията и геополитиката, но обикновено включват: Ангола, Република Южна Африка, Намибия, Зимбабве, Замбия, Малави, Ботсвана, Лесото, Есватини, Мадагаскар и Мозамбик, въпреки че Ангола може да бъде отнесена към Централна Африка, а Малави и Мозамбик – към Източна Африка. В този регион някои области са достигнали изключително високи нива на развитие, докато други са напълно изостанали. Голяма част от региона се намира между тропическа и субтропична Африка, в Южното полукълбо.

  Южна Африка съгласно световните макрорегиони (ООН))   География, вкл. горните   Общност за развитие на държавите от Южна Африка (SADC)

Географско положениеРедактиране

Често се приема, че Южна Африка се простира на юг от реките Кунене, Окаванго и Замбези. Това означава, че в региона влизат и петте страни, отнасящи се към Южна Африка (по класификацията на ООН), а също Зимбабве и южната част на Мозамбик.Това е плато на около 1200 m н.в. То е заобиколено от високи планини, които стръмно се спускат към морето. В централната и западната част на Южна Африка има полупустини и пустини, като пустините Калахари и Намибия. В Южна Африка има няколко типа климат: тропически на север, умерено континентален по височините, субтропичен по океаните и пустинен в пустините.

По отношение на природните ресурси, регионът има най-големите в света запаси от платина и други елементи от групата на платината, хром, ванадий и кобалт, както и уран, злато, мед, титан, желязо, манган, сребро, берилий и диаманти.[1]

Схема на ООН за географските региони и SACUРедактиране

Съгласно схемата на ООН за географските региони, пет страни образуват Южна Африка:[2]

Южноафриканският митнически съюз (SACU), създаден през 1969 г., също съдържа петте страни от световния макрорегион Южна Африка.[3]

Членки на SADCРедактиране

Създадената през 1980 г. Общност за развитие на държавите от Южна Африка (SADC) включва:[4]

НаселениеРедактиране

Южна Африка е дом на много народи. Първоначално е бил населен от коренните (местни) африканци бушмени, койкой[5] и пигмеи в широко разпръснати концентрации. Поради разширяването на банту, което измества предишните местни африкански народи към по-отдалечените райони на региона, по-голямата част от африканските етнически групи в този регион, включително кхоса, зулу, тсонга, свази, северни ндебеле и южни ндебеле, тсвани, сото и др., говорят езиците банту. Процесът на колонизация и заселване довежда до значително увеличение на населението с европейски корени (африканери, англоафриканци, португалски африканци и др.), както и такива с азиатски произход (капски малайци, индийски южноафриканци и др.) в много южноафрикански страни.

СтопанствоРедактиране

Населението се занимава основно със земеделие и животновъдство. Най-много се отглеждат културите: захарна тръстика, кафе, чай, тютюн, лимони, портокали, банани, ананаси, пшеница и царевица. В скотовъдството най-много се отглеждат овце, кози и говеда.

Някои ключови фактори, засягащи продоволствената сигурност в регионите, са политическа нестабилност, лошо управление, засушавания, прираст на населението, урбанизация, бедност, нисък икономически растеж, неадекватна селскостопанска политика, търговски условия и режими, деградация на ресурсите и, напоследък, ръст на заболяванията от ХИВ/СПИН. [6][7]

Към началото на 2019 г. част от региона е засегната от суша.[8]

ИзточнициРедактиране

  1. SADC. Mining. // Посетен на 27 June 2013.
  2. Composition of macro geographical (continental) regions, geographical sub-regions, and selected economic and other groupings. //
  3. Southern African Customs Union (SACU) official website. // Архив на оригинала от 2011-05-03 в Wayback Machine.
  4. Southern African Development Community :: Home. //
  5. Goeieman, Fred. Bridging a hundred year-old separation. // Namibian Sun, November 30, 2011. Посетен на 2020-03-04.
  6. de Waal, Alex. New variant famine: AIDS and food crisis in southern Africa. // The Lancet 362 (9391). 1 October 2003. DOI:10.1016/S0140-6736(03)14548-5. с. 1234 – 1237.
  7. Misselhorn, Alison. What drives food insecurity in southern Africa? a meta-analysis of household economy studies. // Global Environmental Change 15. 2005. DOI:10.1016/j.gloenvcha.2004.11.003. с. 33 – 43.
  8. Hunger in Africa continues to rise, says New UN report. // 2019-02-14. Посетен на 2020-03-04.

Вижте същоРедактиране

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.