Ангорски договор

договор между България и Турция от 1925

Ангорският договор е спогодба за приятелство и сътрудничество между България и Турция, подписана на 18 октомври 1925 г. в Анкара (тогава Ангора).[1] В продължение на десетилетия тя остава основа за двустранните отношения на България със създадената през 1923 година Турска република. Договорът е подписан от Симеон Радев, като извънреден пратеник и пълномощен министър на България във Вашингтон, и от Тевфик Кямил Бей, като държавен подсекретар при министерството на външните работи в Ангора.

Ангорски договор
Договор за приятелство между България и Турция
Информация
Подписване 18 октомври 1925
Място Ангора, Турция
Влизане в сила 17 август 1926
Страни
по споразумението
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Turkey.svg Турция
Подписали Flag of Bulgaria.svg Симеон Радев
Flag of Turkey.svg Тевфик Кямил

Спекулация за задължение на Турция по този договор става предмет на обществен дебат. Текстът на договора обаче не съдържа клаузи, които понастоящем да задължават Турция.[източник? (Поискан преди 79 дни)]

Тракийските бежанци остро осъждат българското правителство за подписаната спогодба, която вместо да защити законните им права да се завърнат в имотите си, сочени най-общо като 34 000 къщи, близо 2 000 000 декара ниви и лозя, и 213 000 декара гори и пасища[2], предвижда парично обезщететие за обсебената тяхна недвижима собственост в Одринска Тракия.

ИзточнициРедактиране

  1. Жоржета Назърска, Преименуване на населени места и местности в Шуменския регион (1878-1944) / Материали от Втората нац. конф. по история, археология и културен туризъм / Университетско издателство „Епископ Константин Преславски", Шумен 2011, ISВN: 978-954-577-588-8 / стр.577
  2. 10 млрд. искат от Турция наследниците на тракийските бежанци[неработеща препратка]

Външни препраткиРедактиране