Анкара
А̀нкара (на турски: Ankara, до 1930 г. известен под името Ангора, а в античността като Анкира) е столицата на Турция, има 25 административни района, които образуват населението на града и на едноименния вилает. Анкара е вторият по големина град в страната.
|
Анкара Ankara |
|
|---|---|
 |
|
 |
|
  Анкара  Анкара |
|
| Страна |
 Турция |
| Вилает | Анкара |
| Площ | 25 632 km²[1] |
| Надм. височина | 938 [2] m |
| Население | 5 503 985 души (2018) |
| Кмет | Мансур Яваш |
| Пощенски код | 06 000 |
| Телефонен код | 312 |
| МПС код | 06 |
| Официален сайт | www.ankara.bel.tr |
| Анкара в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Градът е разположен сред хълмиста местност в централната част на Анадолското плато. През него преминават реките Анкара и Чубук. Обявен е за столица на Турция през 1923 г. Важен кръстопът, жп възел и аерогара на (35 km).
Анкара е индустриален и търговски център. През 2003 г. в града живеят 3 582 000 души.
КлиматРедактиране
Климатът е континентален. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Тъй като Анкара е с висока надморска височина, през нощта е по-хладно, което намалява средната температура през лятото. Зимите са много студени с изобилие от сняг. Валежите са малко, като летата са сухи, а пролетта, есента и зимата по-влажни. Средно годишни валежи 417 mm, с максимум през април и май и с минимум юли и август.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
ИсторияРедактиране
Градът е един от най-старите градове в Мала Азия – основан е през 7 век пр.н.е. с гръцкото име Ангира или Анкира (Αγκυρα, т.е. котва). Разположен е на кръстопът на оживени търговски пътища, свързващи Европа и Азия.
През 1071 г., след поражението на византийската армия в битката при Манцикерт, Анкара преминава под контрола на селджуците. През 1118 г. византийците съумяват временно да си върнат контрола над Ангира, но през 1176 г. го загубват отново, и то завинаги[3].
През 1402 г. в близост до Анкара се води битка между Тимур и султан Баязид I, влязла в историята като Битка при Ангора. Армията на султана е разгромена, а той самият попада в плен на Тимур. От събитията страда и градът, и неговите околности, но по време на управлението на Мурад II градът постепенно се възстановява и започва да расте.
През 1912 г. съставът на населението е следният: турци – 32 692, арменци – 12 019, гърци – 3154 души[4].
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Анкара са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
От края на 1919 г. в Анкара е разположен щабът на вожда на турската война за независимост Мустафа Кемал Ататюрк. През април 1920 г. в Анкара е свикано Великото народно събрание, на което е образувано национално правителство. Анкара остава провинциален град до 13 октомври 1923, когато е обявена за столица на Турция[6].
Административно делениеРедактиране
Анкара е разделена на 25 административни района, които образуват населението на града и на едноименния вилает. По-долу са изброени всички райони на столицата на Турция.
РайониРедактиране
- Акюрт
- Алтъндаа
- Аяш
- Бала
- Бейпазаръ
- Чамлъдере
- Чанкая
- Чубук
- Елмадаа
- Етимесгут
- Еврен
- Гьолбашъ
- Гюдюл
- Хаймана
- Кахраманказан
- Каледжик
- Кечиьорен
- Къзълджахамам
- Мамак
- Наллъхан
- Полатлъ
- Пурсаклар
- Синджан
- Шерефликочхисар
- Йенимахалле
Побратимени градовеРедактиране
Адис Абеба, Етиопия от 2006 г.
Аксарай, Турция
Аман, Йордания
Астана, Казахстан от 2001 г.
Ашхабад, Туркменистан от 1994 г.
Баку, Азербайджан
Бангкок, Тайланд от 2006 г.
Бишкек, Киргизстан от 1992 г.
Будапеща, Унгария от 1992 г.
Букурещ, Румъния
Душанбе, Таджикистан от 11 декември 2003 г.
Исламабад, Пакистан от 1982 г.
Кабул, Афганистан от 2003 г.
Казан, Русия от 2005 г.
Кайро, Египет от 2004 г.
Киев, Украйна от 1993 г.
Киншаса, Демократична република Конго от 2005 г.
Кишинев, Молдова от 2001 г.
Куала Лумпур, Малайзия от 1984 г.
Кувейт, Кувейт от 1994 г.
Манама, Бахрейн от 2000 г.
Минск, Беларус от 2007 г.
Могадишу, Сомалия от 1959 г.- Москва, Русия от 1992 г.
Пекин, Китай от 20 юни 1990 г.
Прищина, Косово от 2005 г.
Сана, Йемен от 2006 г.
Сантяго де Чиле, Чили от 2000 г.
Сараево, Босна и Херцеговина от 1994 г.
Сеул, Южна Корея от 1971 г.
Скопие, Северна Македония от 1995 г.
София, България от 1992 г.
Ташкент, Узбекистан от 2004 г.
Тбилиси, Грузия от 1996 г.
Тирана, Албания от 1995 г.
Улан Батор, Монголия от 2003 г.- Уфа, Русия от 1997 г.
Хавана, Куба от 1993 г.
Ханой, Виетнам от 1998 г.
Хартум, Судан от 1992 г.
Шираз, Иран от 2004 г.- Шумкент, Казахстан
АрхитектураРедактиране
Запазена е старинна крепост от римската епоха. Архитектурни забележителности на Анкара са Мавзолеят на Ататюрк в югозападната част на града, кулата "Атакуле", джамии от 12 – 15 век и др. Градът има университети, консерватория и художествена академия.
В Анкара се намира музея на анатолийските цивилизации.
СпортРедактиране
В Анкара има три популярни футболни отбора, които се състезават в Турската Суперлига. Това са Анкараспор, Анкарагюджу и Генчлербирлии.
Известни личностиРедактиране
- Родени в Анкара
- Али Бабаджан (р. 1967), политик, неколкократно министър с различни ресори;
- Аслъ Тандоган (р. 1979), театрална и филмова актриса;
- Берен Саат (р. 1984), актриса;
- Йозгюр Чевик (р. 1981), актьор и рок певец;
- Нурчан Тайлан (р. 1983), щангистка;
- Буура Гюлсой (р. 1982), актьор.
- Починали в Анкара
- Наки Елдениз (1875 – 1948), генерал;
- Мехмед Суфи Кула (1881 – 1948), генерал;
- Тургут Йозал (1927 – 1993), политик;
- Ахмет Фикри Тюзер (1878 – 1942), политик;
- Тахсин Язъджъ (1892 – 1971), генерал.
- Други личности, свързани с Анкара
- Кенан Еврен (р. 1918), офицер и политик, живее в града от 30-те години;
- Сава Киров (1893 – ?), български дипломат, посланик през 1940 – 1943;
- Георгиос Сеферис (1900 – 1971), гръцки поет, работи в гръцкото посолство през 1948 – 1950;
- Хайрула Фишек (1885 – 1975), генерал.
Външни препраткиРедактиране
ГалерияРедактиране
Хетска бронзова статуетка в ”Музей на анатолийските цивилизации”, Анкара
Реплика на хетска статуетка, площад „Съхие“, Анкара
Мавзолеят „Анъткабир“, Анкара
Изглед към „Коджатепе джамия“, Анкара
„Близкоизточен технически университет“, Анкара
БележкиРедактиране
- ↑ www.harita.gov.tr.
- ↑ Ankara, Turkey: Latitude, Longitude and Altitude
- ↑ www.historyonmaps.com
- ↑ George Sotiriadis, An Ethnological Map Illustrating Hellenism in the Balkan Peninsula and Asia Minor, 1918
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.826.
- ↑ Republic of Turkey Ministry of Culture and Tourism – City Guide: Ankara – History
