Анкара
А̀нкара (на турски: Ankara, до 1930 г. известен под името Ангора, а в античността като Анкира) е столицата на Турция, има 25 административни района, които образуват населението на града и на едноименния вилает. Анкара е вторият по големина град в страната.
Анкара Ankara |
|
---|---|
![]() |
|
Страна |
![]() |
Вилает | Анкара |
Площ | 25 706 km² |
Надм. височина | 938 [1] m |
Население |
5 503 985 души (2018) 214 души/km² |
Кмет | Мансур Яваш |
Пощенски код | 06 000 |
Телефонен код | 312 |
МПС код | 06 |
Официален сайт | www.ankara.bel.tr |
Анкара в Общомедия |
ГеографияРедактиране
Градът е разположен сред хълмиста местност в централната част на Анадолското плато. През него преминават реките Анкара и Чубук. Обявен е за столица на Турция през 1923 г. Важен кръстопът, жп възел и аерогара на (35 km).
Анкара е индустриален и търговски център. През 2003 г. в града живеят 3 582 000 души.
КлиматРедактиране
Климатът е континентален. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Тъй като Анкара е с висока надморска височина, през нощта е по-хладно, което намалява средната температура през лятото. Зимите са много студени с изобилие от сняг. Валежите са малко, като летата са сухи, а пролетта, есента и зимата по-влажни. Средно годишни валежи 417 mm, с максимум през април и май и с минимум юли и август.
|
ИсторияРедактиране
Градът е един от най-старите градове в Мала Азия – основан е през 7 век пр.н.е. с гръцкото име Ангира или Анкира (Αγκυρα, т.е. котва). Разположен е на кръстопът на оживени търговски пътища, свързващи Европа и Азия.
През 1071 г., след поражението на византийската армия в битката при Манцикерт, Анкара преминава под контрола на селджуците. През 1118 г. византийците съумяват временно да си върнат контрола над Ангира, но през 1176 г. го загубват отново, и то завинаги[2].
През 1402 г. в близост до Анкара се води битка между Тимур и султан Баязид I, влязла в историята като Битка при Ангора. Армията на султана е разгромена, а той самият попада в плен на Тимур. От събитията страда и градът, и неговите околности, но по време на управлението на Мурад II градът постепенно се възстановява и започва да расте.
През 1912 г. съставът на населението е следният: турци – 32 692, арменци – 12 019, гърци – 3154 души[3].
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Анкара са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
От края на 1919 г. в Анкара е разположен щабът на вожда на турската война за независимост Мустафа Кемал Ататюрк. През април 1920 г. в Анкара е свикано Великото народно събрание, на което е образувано национално правителство. Анкара остава провинциален град до 13 октомври 1923, когато е обявена за столица на Турция[5].
Административно делениеРедактиране
Анкара е разделена на 25 административни района, които образуват населението на града и на едноименния вилает. По-долу са изброени всички райони на столицата на Турция.
РайониРедактиране
- Акюрт
- Алтъндаа
- Аяш
- Бала
- Бейпазаръ
- Чамлъдере
- Чанкая
- Чубук
- Елмадаа
- Етимесгут
- Еврен
- Гьолбашъ
- Гюдюл
- Хаймана
- Кахраманказан
- Каледжик
- Кечиьорен
- Къзълджахамам
- Мамак
- Наллъхан
- Полатлъ
- Пурсаклар
- Синджан
- Шерефликочхисар
- Йенимахалле
Побратимени градовеРедактиране
- Адис Абеба, Етиопия от 2006 г.
- Аксарай, Турция
- Аман, Йордания
- Астана, Казахстан от 2001 г.
- Ашхабад, Туркменистан от 1994 г.
- Баку, Азербайджан
- Бангкок, Тайланд от 2006 г.
- Бишкек, Киргизстан от 1992 г.
- Будапеща, Унгария от 1992 г.
- Букурещ, Румъния
- Душанбе, Таджикистан от 11 декември 2003 г.
- Исламабад, Пакистан от 1982 г.
- Кабул, Афганистан от 2003 г.
- Казан, Русия от 2005 г.
- Кайро, Египет от 2004 г.
- Киев, Украйна от 1993 г.
- Киншаса, Демократична република Конго от 2005 г.
- Кишинев, Молдова от 2001 г.
- Куала Лумпур, Малайзия от 1984 г.
- Кувейт, Кувейт от 1994 г.
- Манама, Бахрейн от 2000 г.
- Минск, Беларус от 2007 г.
- Могадишу, Сомалия от 1959 г.
- Москва, Русия от 1992 г.
- Пекин, Китай от 20 юни 1990 г.
- Прищина, Косово от 2005 г.
- Сана, Йемен от 2006 г.
- Сантяго де Чиле, Чили от 2000 г.
- Сараево, Босна и Херцеговина от 1994 г.
- Сеул, Южна Корея от 1971 г.
- Скопие, Северна Македония от 1995 г.
- София, България от 1992 г.
- Ташкент, Узбекистан от 2004 г.
- Тбилиси, Грузия от 1996 г.
- Тирана, Албания от 1995 г.
- Улан Батор, Монголия от 2003 г.
- Уфа, Русия от 1997 г.
- Хавана, Куба от 1993 г.
- Ханой, Виетнам от 1998 г.
- Хартум, Судан от 1992 г.
- Шираз, Иран от 2004 г.
- Шумкент, Казахстан
АрхитектураРедактиране
Запазена е старинна крепост от римската епоха. Архитектурни забележителности на Анкара са Мавзолеят на Ататюрк в югозападната част на града, кулата "Атакуле", джамии от 12 – 15 век и др. Градът има университети, консерватория и художествена академия.
В Анкара се намира музея на анатолийските цивилизации.
СпортРедактиране
В Анкара има три популярни футболни отбора, които се състезават в Турската Суперлига. Това са Анкараспор, Анкарагюджу и Генчлербирлии.
Известни личностиРедактиране
- Родени в Анкара
- Али Бабаджан (р. 1967), политик, неколкократно министър с различни ресори;
- Аслъ Тандоган (р. 1979), театрална и филмова актриса;
- Берен Саат (р. 1984), актриса;
- Йозгюр Чевик (р. 1981), актьор и рок певец;
- Нурчан Тайлан (р. 1983), щангистка;
- Буура Гюлсой (р. 1982), актьор.
- Починали в Анкара
- Наки Елдениз (1875 – 1948), генерал;
- Мехмед Суфи Кула (1881 – 1948), генерал;
- Тургут Йозал (1927 – 1993), политик;
- Ахмет Фикри Тюзер (1878 – 1942), политик;
- Тахсин Язъджъ (1892 – 1971), генерал.
- Други личности, свързани с Анкара
- Кенан Еврен (р. 1918), офицер и политик, живее в града от 30-те години;
- Сава Киров (1893 – ?), български дипломат, посланик през 1940 – 1943;
- Георгиос Сеферис (1900 – 1971), гръцки поет, работи в гръцкото посолство през 1948 – 1950;
- Хайрула Фишек (1885 – 1975), генерал.
Външни препраткиРедактиране
ГалерияРедактиране
Хетска бронзова статуетка в ”Музей на анатолийските цивилизации”, Анкара
Мавзолеят на Ататюрк „Анъткабир“, Анкара
Изглед към „Коджатепе джамия“, Анкара
„Близкоизточен технически университет“, Анкара
БележкиРедактиране
- ↑ Ankara, Turkey: Latitude, Longitude and Altitude
- ↑ www.historyonmaps.com
- ↑ George Sotiriadis, An Ethnological Map Illustrating Hellenism in the Balkan Peninsula and Asia Minor, 1918
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.826.
- ↑ Republic of Turkey Ministry of Culture and Tourism – City Guide: Ankara – History