Андаманско море
Андаманско море (на английски: Andaman sea; на хинди: अंडमान सागर; на бирмански: မုတ္တမ; на тайски: ทะเลอันดามัน; на индонезийски: Laut Andaman) е периферно море на Индийския океан, разположено между полуостровите Индокитай на север и Малака на изток, остров Суматра, Андаманските и Никобарските острови на запад. На югоизток чрез Малакския проток се свързва с Южнокитайско море на Тихия океан, а на запад чрез множество протоци (Северен Препарис, Южен Препарис, Дънкан, Десети градус, Сомбреро, Грейт Чанъл и др.) в Андаманските и Никобарските острови – с Бенгалския залив на Индийския океан.[1]
Андаманско море | |
част от Индийския океан | |
Изглед от Дауей, Мианмар | |
Координати | |
---|---|
Страни с излаз | Андамански острови (Индия), Индонезия, Мианмар, Никобарски острови (Индия), |
Дължина | 1350 km |
Ширина | 650 km |
Средна дълбочина | 870 m |
Максимална дълбочина | 4507 m |
Площ | 797 000 km² |
Обем | 660 000 km³ |
Соленост | 30 – 33 ‰ |
Макс. температура | 29 °C |
Мин. температура | 26 °C |
Острови | Мьой (Мергуи) |
Градове | Янгон, Пенанг |
Прилив | 7,2 m |
Андаманско море в Общомедия |
Дължина от север на юг 1350 km, ширина до 650 km, площ 787,7 хил.km2, обем 660 хил.km3, средна дълбочина 870 m, максимална 4419,6 m, разположена в западната му част. Бреговете му са предимно низинни, заблатени, като изобилстват малките заливи и полуострови между тях. На север е разположен големия залив Моутама (Мартабан), а в източната му част е архипелага Мьой (Мергуи). От север в него се вливат големите реки Иравади и Салуин. Дъното му е покрито с баластра, чакъл и пясък. Климатът е тропичен, влажен, мусонен. Средна температура на въздуха през февруари 26 °C, през август 27 °C. Годишна сума на валежите над 3000 mm. През зимата теченията са в югозападно и западно направление, а през лятото – с източно и югоизточно. Средна температура на водата на повърхността през февруари 26 – 28 °C, през май 29 °C. Соленост 31,5 – 32,5‰ през лятото, 30,0 – 33,0‰ през зимата, като в северната му част под влиянието на постъпващата прясна вода внасяна от реките Иравади и Салуин солеността пада до 20 – 25‰. На дълбочина повече от 1600 m температурата на водата остава постоянна до дъното и е равна на 4,8 °C. Приливите са полуденонощни с височина до 7,2 m. Животинският свят е богат: делфин Иравади, дюгон, летящи риби, южна селда и др. Основни пристанища: Янгон, Моуламяйн (Мианмар); Чумпхон (Тайланд); Пенанг (Малайзия); Медан (Индонезия); Порт Блер (Андамански острови).[2]
През декември 2004 година в морето започва разрушително земетресение и причинява мощно цунами, което нанася големи щети и взема човешки жертви по крайбрежието на Тайланд.
Страни с излаз
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ iho.int, архив на оригинала от 5 октомври 2018, https://web.archive.org/web/20181005131902/http://www.iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf, посетен на 17 октомври 2018
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Андаманское море, т. 2, стр. 10