Уикипедия

Никобарски острови

Никобарските острови (на английски: Nicobar Islands, на хинди: निकोबार द्वीप समूह) са архипелаг в източната част на Индийския океан.

Никобарски острови
Nicobar Islands
Местоположение на Никобарските острови в Индийския океан
Карта на Никобарските острови
Страна Индия
Адм. единицаАндамански и Никобарски острови
АкваторияИндийски океан
Площ1841 km²
Население36 842 души (2011)
20 души/km²
Най-висока точка642 m н.в.
Часова зонаUTC+5:30
7.8667° с. ш. 93.5° и. д.
Местоположение в Индия
Никобарски острови в Общомедия

Намират се в Югоизточна Азия, на около 150 km северно от региона Ачех на Суматра и са отделени от Тайланд на изток чрез Андаманско море. Разположени на 1300 km югоизточно от Индийския субконтинент в Бенгалския залив, те са част от съюзната територия Андамански и Никобарски острови на Индия.

Островът Голям Никобар е част от Световната мрежа на биосферните резервати на ЮНЕСКО.[1]

География и население редактиране

Никобарските острови покриват площ от 1841 km2 и имат население от 36 844 души към 2011 г. Архипелагът се разделя на три основни групи:

Северна група
  • Кар Никобар
  • Батимали
Централна група
  • Чаура
  • Тереса
  • Бомпука
  • Катчал
  • Каморта
  • Нанкаури
  • Тринкет
  • Лаоук
  • Тилангчонг
Южна група
  • Голям Никобар
  • Малък Никобар
  • Кондул
  • Пуло Мило
  • Мерое

Точката Индира (6°45′22.96″ с. ш. 93°49′39.95″ и. д. / 6.756378° с. ш. 93.827765° и. д.) е най-южната точка на остров Голям Никобар и на цяла Индия.

Природа редактиране

 
Никобарски гълъб, който въпреки името си, е широко разпространен и на Малайския архипелаг.

Никобарските острови са част от голяма островна дъга, създадена от сблъскването на Индо-Австралийската плоча с Евразия. Сблъскването повдига Хималаите и повечето от индонезийските острови и създава дълга дъга от възвишения и острови, сред които Аракан Йома в Мианмар, Андаманските и Никобарските острови и островите близо до западния бряг на Суматра,

Екология редактиране

Климатът е топъл и тропически, с температури вариращи от 22° до 33 °C. Валежите са големи по време на годишните мусони и достигат 3000 – 3800 mm на година. Растителността на Никобарските острови обикновено се дели на крайбрежни мангрови гори и вътрешни вечнозелени широколистни тропически влажни гори. На няколко острова се наблюдават и тревисти площи във вътрешността, но за тях се смята, че са резултат от човешка дейност.

Никобарските острови се смятат за отделен екорегион, Никобарски влажни гори, с много ендемични видове.

Вследствие от ниското морско равнище през ледниковите епохи, Андаманските острови са свързани с Азия, но за Никобарските острови се смята, че не са имали връзка с континента. Ниското морско равнище обаче свързва островите помежду им – Голям и Малък Никобар са били свързани, а други по-малки острови също са били свързани помежду си.

История редактиране

Праистория редактиране

Смята се, че Никобарските острови са били обитавани в продължение на хиляди години. Шест туземни никобарски езика се говорят на островите и са част от австроазиатското езиково семейство. Коренен народ, живеещ на южния край на Голям Никобар, наричан шомпени е възможно да е с мезолитен южноазиатски произход.[2]

Най-ранното споменаване на Никобарските острови е в будистки хроники на пали от Шри Ланка (ок. 3 век). Там те са споменати като Нагадипа (Naggadipa), което ще рече „остров на децата“.[3] Марко Поло нарича островите Некуверан (Necuverann).

Колониален период редактиране

Историята на организираната европейска колонизация на островите започва с Датската източноиндийска компания през 1754 – 1756 г. По това време са администрирани под името Frederiksøerne от Транкебар в континентална Датска Индия. Мисионери от Моравската църква в Транкебар опитват да създадат поселение на остров Нанкаури, но измират масово от болести. Островите са напуснати, поради избухвания на малария, през 1784 – 1807 г., 1830 – 1834 г. и за постоянно през 1848 г. Между 1778 и 1783 г. е направен опит за основаване на австрийска колония на островите след погрешно разбиране, че Дания-Норвегия вече няма претенции към островите.[4]

Италия прави опит да закупи Никобарските острови от Дания между 1864 и 1868 г. Италианският министър на селското стопанство и търговията по това време, Луиджи Торели, започва преговори, които изглеждат обещаващи, но се провалят, поради неочаквания край на службата му. Преговорите спират и никога не са възобновени повече.[5]

Датското присъствие на острови формално приключва на 16 октомври 1868 г., когато правата над Никобарските острови са продадени на Великобритания,[4] която през 1869 г. ги прави част от Британска Индия.

Втора световна война редактиране

През Втората световна война островите са окупирани от Япония в периода 1942 – 1945 г. След капитулацията на Япония островите са превзети от Индия. Заедно с Андаманските острови става съюзна територия на Индия през 1950 г.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ India | United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization
  2. ↑ Rajni Trivedi. Molecular insights into the origins of the Shompen, a declining population of the Nicobar archipelago // Journal of Human Genetics 51 (3). Springer Japan, март 2006. DOI:10.1007/s10038-005-0349-2. с. 217 – 226.[неработеща препратка]
  3. ↑ Wilhelm Geiger (Tr). The Mahavamsa or The Great Chronicle of Ceylon. Pali Text Society, 1912. ISBN 81-206-0218-8. Архив на оригинала от 2012-05-12 в Wayback Machine.
  4. ↑ а б Ramerini, Marco. Chronoly of Danish Colonial Settlements // ColonialVoyage.com. Архивиран от оригинала на 2005-04-04. Посетен на 2018-03-08.
  5. ↑ Ministero della Guerra, Ufficio Storico, Storia Militare della Colonia Eritrea, Vol. I, Roma 1935, с. 15 – 16
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никобарски_острови&oldid=12167515“.