Андреас Папандреу

Андрѐас Георгиу Папандрѐу (на гръцки: Ανδρέας Γεωργίου Παπανδρέου) е гръцки политик, председател на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) и бивш министър-председател на Гърция (1981-1989 и 1993-1996).[1]

Андреас Папандреу
Ανδρέας Παπανδρέου
гръцки политик
Папандреу през 1968 г.
Папандреу през 1968 г.

Роден
Починал
Екали, Гърция
Погребан Първо атинско гробище, Гърция

Етнос гърци
Образование Атински университет
Харвардски университет
Минесотски университет
Работил в Харвардски университет
Калифорнийски университет – Бъркли
Стокхолмски университет
Минесотски университет
Йоркски университет
Университет на Торонто
Партия Общогръцко социалистическо движение
Семейство
Деца Георгиос Папандреу-младши

Подпис Andreas-g-papandreou-signature-circa1985.svg
Уебсайт
Андреас Папандреу в Общомедия

БиографияРедактиране

Андреас Папандреу е роден на 5 февруари 1919 г. на остров Хиос. Син е на Георгиос Папандреу и на Софѝя Минѐйко. През 1941 година, след освобождаването си от полицията, където е държан и измъчван по време на диктатурата на Йоанис Метаксас, заминава, третокурстник в Юридическия факултет на Атинския университет, за Съединените щати и се отдава на университетска кариера. През 1942 година става асистент в Харвард, а през 1943 година защитава докторат. През 1943 – 1944 г. е доброволец във Военния флот на Съединените щати.

От 1947 г. Папандреу преподава в университета на Минесота, от 1950 г. - в университета Нордуестърн, от 1951 г. - отново е професор в университета на Минесота. През 1955 г. става професор в университета Бъркли (Калифорния), като от 1956 до 1959 е декан на икономическия факултет. През 1959 се връща за една година в Гърция, в рамките на изследователска икономическа мисия. През 1961 е назначен за председател на управителния съвет и общ научен ръководител на Центъра за икономически изследвания и едновременно за съветник на Гръцката национална банка (1961 – 1962).

Политическата му кариера започва през февруари 1964 г. с избирането му за народен представител от Ахая от партията на Центристката лига, чийто водач по това време е баща му. След победата на Центристката лига първоначално е назначен за държавен секретар и министър на координацията едновременно (1964 – 1965).

Андреас Папандреу придружава баща си в трудното пътуване в Съединените щати, където президентът Линдън Джонсън се опитва да предизвика двустранни гръцко-турски преговори за Кипър. Когато е обявена диктатурата на полковниците, през април 1967 г. е арестуван, а на следващата година е освободен и отива в чужбина. На 15 януари 1968 г. потегля за Париж, а впоследствие се установява първоначално в Швеция, а после — в Канада.

През февруари 1968 основава Общогръцкото освободително движение, на което става водач и което развива значима дейност до падането на диктаторския режим през юли 1974 г. През 1968 - 1969 е професор по икономика в Стокхолмския университет, а от 1969 до 1974 - професор в университета Йорк в Торонто. През 1970 - 1971 г. преподава и в Мичиганския университет като гост лектор, докато политическият натиск от страна на американското правителство не принуждава университета да анулира договора си с него.

Веднага щом е възстановена демокрацията в Гърция, Андреас Папандреу се връща от изгнание и на 3 септември 1974 създава ПАСОК (Общогръцкото социалистическо движение), на което става председател. На първите избори след премахването на диктатурата, които се провеждат през ноември 1974, ПАСОК заема 15 места (13,5 % от гласовете). На следващите избори (ноември 1977) ПАСОК прави важна стъпка, удвоявайки потенциала си (от 13,5 на 25%) и става най-голямата опозиционна сила в парламента с 93 депутати.

На изборите през октомври 1981 ПАСОК излиза с лозунга за промяна и триумфира, печелейки 173 депутатски места (48%). Председателят на ПАСОК съставя правителство, което се заклева на 21 октомври 1981. В този кабинет Андрѐас Папандрѐу, освен министър-председател, става и министър на отбраната.

ПАСОК печели и изборите през 1985 със 161 депутати (45,82%). На изборите от 18 юни 1989 ПАСОК взима 39,15% (125 места в парламента). На 21 септември 1989 е подведен под съдебна отговорност от Нѐа Димократѝа и Синаспизмо̀с за злоупотреби с Националната разузнавателна служба, а на 28 септември е обвиняем по скандала Коскота̀с.

При повторните избори от 5 ноември ПАСОК печели вече 40,7% (128 депутатски места). На изборите от 8 април 1990 печели 38,6% със 123 места. На 11 март 1990 започва делото Коскота̀с срещу Критската банка и на 7 януари 1991 Андрѐас Папандрѐу е оневинен от съда.

На 11 октомври 1993 ПАСОК идва отново на власт, с 48% и 170 депутати. На 23 април 1994 посещава Белия дом за пръв път като министър-председател, поканен от президента Клѝнтън. На 20 ноември 1995 влиза в болница и на 15 януари 1996 се оттегля от управлението. На 23 юни 1996 Андрѐас Папандрѐу губи битката със смъртта. Тялото му е пренесено от дома му в Ека̀ли до катедралния храм на Атѝна, където е изложено за всенародно поклонение. Погребан е на 26 юни 1996 с държавни почести.

БележкиРедактиране

Василиос Индзес министър на Северна Гърция
( 5 юни 1985  – 26 юли 1985)
Янис Пападопулос