Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хиос.

Хиос (на гръцки: Χίος; на турски: Sakız; на генуезки диалект: Scio) е 5-ият по големина гръцки остров. Разположен е в източната част на Егейско море, на 7 km от най-западната точка на турския полуостров Чешме.[2] Попада в рамките на ном Хиос. Стопански, административен и културен център и най-голям град на острова е Хиос, разположен на източното му крайбрежие.

Хиос
Χίος
Chios NASA satellite image.jpg
Остров Хиос от космоса
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Акватория Егейско море
Площ 842,289 km²
Население 51 930 души (2011[1])
61,7 души/km²
Най-висока точка 1297 m н.в.
Хиос в Общомедия

ГеографияРедактиране

Площта на остров Хиос възлиза на 842 km². Дължина от север на юг 45 km, широчина от 13 до 30 km. Бреговата му линия е сравнително слабо разчленена, но се срещат множество малки заливчета (Вичада, Анатолико, Каламоти, Каринта, Апотика, Места, Елата, Ормо и др.) с прекрасни плажове. На 15 km на северозапад се намират малките острови Псара и Антипсара, а на изток, в протока отделящ го от турското крайбрежие островната група Инусе (тя също е гръцка територия). Островът е изграден предимно от варовици и шисти. Релефът е преобладаващо планински с максимална височина 1297 m, издигаща се в северната му част. На юг и югозапад има малки крайбрежни равнини. Естествената растителност е представена основно от средиземноморски твърдолистни храсти, а на отделни места са се запазили малки горички от алепски бор. На острова се отглеждат маслини, цитрусови плодове и лозя. Развит е риболовът на сардина и скумрия.[3]

Историческа справкаРедактиране

Остров Хиос е един от центровете на Егейската култура. Неговите древни обитатели – племената лелеги и карийци в началото на 1-то хилядолетие пр.Хр. били завладени от йониците. От 8-ми век пр.Хр. островът става важен търговско-занаятчийски център в Егейско море. От тук са се изнасяли за другите части на Гърция висококачесвено вино, мастикс, мрамор, смокини и не напоследно място скопени петли. На острова е възникнал и първия в Гърция пазар за роби. Хиос се смята за един от древните центрове за литература и изкуство. Предполага се, че е родно място на Омир. През 1-ви век пр.Хр. островът попада под римска власт, от края на 4-ти до 13-ти век е византийско владение, след това – генуезко владение, а от 1566 г. е под турска власт. През 1912 г. влиза в пределите на Гърция. В южната част на острова, в близост до селището Пирги, се намира светилище на Аполон (основано през 9-ти век пр.Хр.) с изграден през 2-то половина на 6-ти век пр.Хр. храмов комплекс. На острова е запазена средновокевната крепост на византийския манастир Неа Мони, изградена през 1042-56 г.[3]

Три от манастирите на острова са обявени за обекти от списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.

БележкиРедактиране

  1. www.statistics.gr, 2011 г.
  2. Дойков, Васил, С. Димитров. Гърция. изд. Ковачев, 2007, ISBN 978-954-8775-66-3, стр. 62
  3. а б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Хиос (остров), т. 28, стр. 290

Външни препраткиРедактиране