Анес Варда
Анѐс Варда̀ [1][2] (на френски: Agnès Varda) е френска режисьорка [3], част от Френската нова вълна.
| Анес Варда Agnès Varda | |
|---|---|
| френска режисьорка | |
 На Фестивала в Гуадалахара през 2010 г. | |
| Родена | |
| Починала | |
| Погребана | Монпарнаско гробище, Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Учила в | Лувърска школа |
| Награди | Златен лъв (1985) |
| Режисура | |
| Активност | 1955 – 2019 |
| Значими филми | „Клео от пет до седем“ |
| Семейство | |
| Съпруг | Жак Деми |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | www.cine-tamaris.com/agnes-varda/ |
| Анес Варда в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Родена е на 30 май 1928 г. в Иксел, Белгия, като Арлет Варда в семейството на Кристиан Паске и инженера Йожен-Жан Варда (от семейство на гръцки емигранти от Мала Азия). Завършва литература и психология в Сорбоната, първоначално работи като фотограф, а от средата на 50-те години става кинорежисьорка. През 1962 г. се омъжва за режисьора Жак Деми. Има две деца – костюмографката Розали Варда (1958) и актьорът и режисьор Матийо Деми (1972).
Сред най-известните ѝ филми са „Клео от пет до седем“ („Cléo de 5 à 7“, 1962), номиниран за „Златна палма“ на Фестивала в Кан, „Щастие“ (1965), получил специалната награда на журито на Берлинския международен кинофестивал и „Скитницата“ („Sans toit ni loi“, 1985), получил наградата „Златен лъв“ на Фестивала във Венеция. Сред многото ѝ отличия са и тези за цялостна кариера: Златен Леопард от Локарно, Златна палма от Кан, Оскар.
ФилмографияРедактиране
Избрани пълнометражни филмиРедактиране
| година | филм | оригинално заглавие | бележки |
|---|---|---|---|
| 1955 | Ла Поанкур | La Pointe Courte | |
| 1962 | Клео от 5 до 7 | Cléo de 5 à 7 | |
| 1965 | Щастие | Le bonheur | |
| 1966 | Създанията | Les créatures | |
| 1967 | Голямата любов | Lions Love | |
| 1970 | Навзика | Nausicaa | ТВ филм |
| 1977 | Едната пее, другата – не | L’une chante, l’autre pas | |
| 1981 | Документатор | Documenteur | |
| 1985 | Скитницата | Sans toit ni loi | |
| 1988 | Кунг-фу майстор! | Kung-fu master! | |
| 1988 | Джейн Б. от Анес В. | Jane B. par Agnès V. | |
| 1991 | Жако от Нант | Jacquot de Nantes | |
| 1995 | Сто и една нощи | Les cent et une nuits de Simon Cinéma | |
| 2000 | Събирачите и събирачката | Les Glaneurs et la Glaneuse | |
| 2008 | Плажовете на Анес | Les plages d'Agnès | |
| 2017 | Лица, места | Visages Villages |
За неяРедактиране
- Sara Cortellazzo et Michele Marangi, Agnès Varda, Edizioni di Torino, 1990.
- Michel Estève et al., Agnès Varda, Paris, Lettres modernes Minard, coll. „Etudes cinématographiques“ (no 179-186), 1991 ISBN 978-2-256-90894-1
- Bernard Bastide, Les Cent et une nuits, chronique d'un tournage, Pierre Bordas et fils, 1995
- Sandy Flitterman-Lewis, To desire differently: feminism and the French cinema, Columbia University Press, 1997, 379 p.
- Alison Smith, Agnès Varda, Manchester University Press, 1998
- Antony Fiant, Roxane Hamery et Eric Thouvenel (dir.), Agnès Varda: le cinéma et au-delà, Rennes, Presses universitaires de Rennes, 2009.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Енциклопедия „В света на киното“, т. 1, стр. 384, 1983 г.
- ↑ Еднотомна енциклопдия „А-Я“, стр. 170, 1999 г. БАН.
- ↑ www.imdb.com
