Антонина Василевна Лебедева (на руски: Антонина Васильевна Лебедева) е една от малкото съветски жени пилоти на изтребители по време на Втората световна война. Достига чин младши лейтенант, малко преди да бъде убита по време на битката при Курск.

Антонина Лебедева
Званиемладши лейтенант
Години на служба1941 – 1943
Служи на СССР
Род войскиВоенновъздушни сили на СССР
Битки/войни
НаградиМедал за кураж
Дата и място на раждане
с. Бакунин, Русия Руска империя
Дата и място на смърт
17 юли 1943 г. (27 г.)

Биография

редактиране

Лебедева е родена през 1916 г. в село Бакунин в Кувшиновския окръг на Тверска губерния, Руска империя.[1] Известна като Тоня, по-късно семейството ѝ се премества в Москва и след завършване на училище става студентка по биология в Московския държавен университет. Лебедева е член на летателния клуб „Дзержински“ в Москва и си проправя път до инструктор. През 1941 г., след нахлуването на Германия в Съветския съюз, което включва Съветският съюз във Втората световна война, тя се присъединява към съветските ВВС. Лебедева става част от 586-и боен авиационен полк, полк за противовъздушна отбрана, съставен от изцяло женски пилоти на изтребители, и са пратени да се бият с бойни самолети на германското Луфтвафе над град Саратов. След като придобива ролята на пилот на изтребител, тя е прехвърлена в 434-тия изтребителски авиационен полк.[2] От 10 септември 1942 г. тя участва в битката при Сталинград, защитавайки небето над Сталинград до 3 октомври 1942 г., когато е прехвърлена за участие в предстоящата офанзива на Велики Луки. През декември 1942 г. Лебедева е свалена малко след свалянето на германски самолет, като тя оцелява и бързо се връща в бой.

На 10 януари 1943 г. Лебедева участва във въздушен бой, където се изправя сама срещу двама германски самолета, унищожавайки един Bf 109, но самолетът ѝ претърпява сериозни щети в процеса и тя е принудена да извърши аварийно кацане, докато е атакувана, кацайки извън летището върху фюзелажа на нейния самолет. На 22 февруари 1943 г. Лебедева е наградена с орден за Отечествената война във 2-ра степен за смелостта си в битка и по времето, когато получава медала, е регистрирала близо 1500 часа летателно време и е участвала в три въздушни битки. В началото на май 1943 г. Лебедева е повишена в чин младши лейтенант, а на 9 май е преместена в 65-и гвардейски изтребителски авиационен полк, за да се бие на Брянския фронт. На 12 юли Лебедева е изпратена да се бие в битката при Курск като част от съветското настъпление.

По време на вечерна битка на 17 юли 1943 г., докато управлява бойна мисия с още 3 самолета, Лебедева и нейните другари са в засада от група от 30 германски самолета. Те са бързо свалени, изчезват и се смятат за мъртви.

През 1982 г. група училищни деца от Орел разследват съобщения относно мястото на катастрофата в село Бетово в Болховски район, Орловска област, когато откриват останките на пилот, заедно с парашут, пистолет, нож и документи. Докато първоначално се смята, че въпросният самолет е принадлежал на Нормандско-Нименския полк (френско подразделение, обслужващо Източния фронт), доказано е, че възстановените вещи на пилота принадлежат на Лебедева, включително дневника ѝ и медицинската карта, която носи нейното име. Потвърдено е, че серийният номер на картечницата, изваден от останките на самолета, е принадлежал на самолета на Антонина Лебедева по време на нейното изчезване. Бившият командир на 1-ва гвардейска изтребителска авиация генерал-лейтенант Е. М. Белецки присъства на службата за препогребването на Лебедева и донася потвърждение от архивни източници, че именно там е последното отпътуване на Лебедева за бойна мисия.

Гробът на Антонина Лебедева се намира в бившия совхоз на Вязовски в Болховски район, където е поставен мемориален обелиск като гробен маркер.

Източници

редактиране
  1. Лебедева Антонина Васильевна // Proza, 2014. Посетен на 22 October 2015.
  2. Лебедева Антонина Васильевна // Air Aces. Посетен на 22 October 2015.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Antonina Lebedeva в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​