Московски държавен университет
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ломоносов.
Московски държавен университет | |
Московский государственный университет имени М. В. Ломоносова | |
Главна сграда на Московския държавен университет | |
Девиз | „Наука есть ясное познание истины, просвещение разума“ |
---|---|
Основан | 1755 г. |
Вид | държавен университет |
ректор | Виктор Садовничий |
Преподаватели | 5000 |
Студенти | 47 000 |
Местоположение | Москва, Русия |
Сайт | www.msu.ru |
Местоположение | |
Московски държавен университет в Общомедия |
Московският държавен университет „М. В. Ломоносов“ (бивш Императорски московски университет) (на руски: Московский государственный университет им. М. В. Ломоносова), известен и като МГУ, e най-големият и най-престижен университет на Русия. МГУ е център на руската наука и култура, намира се в Москва и включва 15 научно-изследователски института,[1] 43 факултета,[1] над 300 катедри и филиали,[2] в тях се обучават над 50 хил. души.
История
редактиране- Императорски Московски университет
МГУ е основан с указ на императрица Елизавета от 1755 г. по инициатива на учения Михаил Ломоносов и нейния любимец генерал Иван Шувалов. Традиционно за дата на основаване на МГУ се счита 25 януари (Татянинден), който се чества като ден на руските студенти.
През XVIII век в състава на университета са три факултета: факултет по философии, медицински факултет и правен факултет. Университетското издателство на МГУ е основано от Николай Иванович Новиков през 1780 година. По това време започват да се създават първите научни общества към Московския университет (виж по-долу списък с научните общества на МГУ).
- След революцията
След революцията от 1917 г. е преименуван на Московски държавен университет. Предприетият курс на „демократизация“ и „пролетаризация“ на университета (с публикуван декрет за допускане във ВУЗ-а и без изпити на всички младежи над 16 години, независимо от подготовката), което става и основата през 1918 г. за създаването на студентски съвет в МГУ.
През 1929 година е създаден Химическият факултет на МГУ.
На 7 май 1940 г. на университета е присвоено името на Ломоносов.
- МГУ след 1945 г.
В МГУ учат българи и преди 1945 г., но след създаването на Източния блок това става по-лесно и така се усилват връзките между българските университети и Московския университет, особено в областта на медицината.
Научни общества
редактиране- Физико-медицинско общество[3] (1804 г.)
- Общество на математиците (1811 г.)
- Московско математическо общество (1864 г.)
- Хирургическо общество (1873 г.)
- Руско библиографическо общество (1889 – 1930 г.)
- Историческо общество (1893 г.)
- Руско офталмологично общество (1889 г.)
- Педагогическо общество Московски университет[4] (1898 г.)
и други.
Структура
редактиранеУчебната структура на МГУ включва 43 факултета.
Физическият факултет на МГУ е създаден през 1933, а Историческият факултет през 1934 г. През 1992 г. Медицинският факултет е преобразуван във Факултет по фундаментална медицина.
Има филиали в Севастопол, Пущино, Черноголовка, Астана (Казахстан) и Ташкент (Узбекистан).
Университетът разполага със следните институти:
- Институт по механика
- Научно-изследователски институт по ядрена физика
- Научно-изследователски изчислителен център
- Научна библиотека на МГУ – една от най-големите в страната
- Научноизследователски институт и музей по антропология „Анучин“
- Институт по теоретична и математическа физика
- Музей по земезнание на МГУ
- Зоологически музей на МГУ
- Ботаническа градина на МГУ
Галерия
редактиране-
Главна сграда на Московския университет, централно тяло, последни етажи
-
Главна сграда на Московския университет, кулата с термометъра
-
Университетска ботаническа градина, божури от сорта „Lady Alexandra Duff“
-
Институт по радиотехника и електроника
-
Старите корпуси на Московския университет, Институти по зоология и по ботаника
-
Геологически музей „Вернадски“
-
Старият корпус на Московския университет на ул. „Моховая“, вече Институт за Азия и Африка
-
„Манежная площадь“
-
Факултет по журналистика с паметник на М. В. Ломоносов
-
Сграда на Фундаменталната библиотека на Московския университет до Факултета по журналистика
Филиали
редактиране- Филиал в Севастопол (Украйна), основан през 1999 г.
- Филиал в Астана (Казахстан), основан през 2000 г.
- Филиал в Ташкент (Узбекистан), основан през 2006 г.
- Филиал в Баку (Азърбайджан), основан през 2008 г.
- Филиал в Душанбе (Таджикистан), основан през 2009 г.
- Филиал в Ереван (Армения), основан през 2015 г.
-
Филиал на Московския университет в Севастопол
-
Филиал на Московския университет в Ташкент
-
Филиал на Московския университет в Баку
-
Филиал на Московския университет в Душанбе
Видни възпитаници
редактиране- Лауреати на Нобелова награда по физика
- Лауреати на Нобелова награда по химия
- Лауреати на Нобелова награда за мир
- Лауреати на Филдсова награда
Рейтинг
редактиранеГлобален рейтинг | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|
QS World University Rankings | 114 | 108 | 108 | 95 | 90 | 84 | 74 |
Литература
редактиране- История Московского университета. Т. 1 – 2. М., 1955.
- Кулакова И. П. Университетское пространство и его обитатели: Московский университет в историко-культурной среде XVIII века. — М., 2006.
- Московский университет в Великой Отечественной войне. — 4-е, переработанное и дополненное. — М.: Издательство Московского университета, 2020. — 632 с. — 1000 экз. — ISBN 978-5-19-011499-7.
Източници
редактиране- ↑ а б Подразделения на МГУ.
- ↑ Подразделения на МГУ. Филиали.
- ↑ Първоначално (1804 – 1845) — «Общество соревнования врачебных и физических наук» (понякога «Общество соревнователей физических и медицинских наук» или «Общество медицинских и физических наук»). Научно медицинско общество в Руската империя, създадено 1804 г. за „съдействие на успехите в естественните науки като цяло и медицинските по-специално“
- ↑ Общество распространения технических знаний
Външни препратки
редактиране- Сайт на МГУ ((ru))