Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Каравелов(а).

Антон Каравелов
български архитект
Роден: 12 юли 1926 г.
Починал: 19 август 2016 г. (90 г.)

Антон Паисиев Каравелов е български архитект. Произхожда от възрожденския род на Каравелови[1]. Баща на Антон Каравелов е свещеник Паисий Каравелов, най-големият от четиримата братя Кирил, Трифон и Димитър. Семейството на Парашкева и Паисий Каравелов има шест деца – три момчета и три момичета: Трифон, Атанас, Антон, Стефка, Бистра и Мария.

Съдържание

ОбразованиеРедактиране

Началното си образование получава в гр. Сопот, а гимназия завършва с отличие в гр. Карлово. През 1945 г. се премества да учи и живее в гр. София при своя чичо инж. Кирил Каравелов[1]. Умеейки да рисува още от детските си години, Антон П. Каравелов се интересува от изкуствата и след проведения конкурс се записва да изучава архитектура и завършва[2] през 1949 г. Държавната политехника. Вродената му енергичност, сръчност и ученолюбие са предразполагащите фактори за да завърши политехниката с отличен успех. По време на обучението си, той се учи от проф. арх. Димитър Цолов и проф. арх. Станчо Белковски.

Ранни годиниРедактиране

След завършването на висшето си образование, арх. Антон П. Каравелов отслужва военната си служба като сапьор по западната граница на следвоенна България. Там е бил забелязан и имайки вече техническите познания по архитектура е назначен и за технически ръководител на строежи. След отбиването на военната си служба е поканен да остане като проектант в проектантския институт на МНО/МО – ПРОНО.

Реализирани проектиРедактиране

 
Архивна снимка на стадион „Народна армия“ и проект на новия комплекс: 1963 – 1964

В проектантската организация, самостоятелно и в колектив, арх. Каравелов е изработил стотици проекти на обществени, културни, жилищни, спортни сгради и съоръжения, както и почивни станции за служителите на МНО (МО) и МВР. Малко известен факт за арх. Антон Каравелов е, че е проектирал стадиони в България в зората на своята проектантска дейност.[3]

„Христо Ботев“ е проектиран през 1958 г. – 1959 г., построен през 1959 г. – 1961 г. и открит на 14 май 1961 г. Първоначално е с 35 000 седящи места. Спортният комплекс включва лекоатлетическа писта, сектори, съблекални, плувен басейн, баскетболно и волейболно игрище, тенискорт и административна сграда за нуждите на Армейски спортен клуб Ботев (АСК Ботев) – ПФК Ботев (Пловдив).

„Народна армия“ е проектиран през 1963 г. – 1964 г. при групов ръководител арх. Симеон Иванов и изграден през 1965 г. – 1967 г. Официалното откриване е на 5 май 1967 г. от генерал-полковник Здравко Георгиев, асистиран от Мария Гигова и Нешка Робева. Намира се в центъра на гр. София, в Борисовата градина и представлява спортен комплекс с тенис кортове, баскетболна зала, лекоатлетическа писта и футболно игрище[4].

Арх. Каравелов е участвал в проектирането и на редица други стадиони, между които в градовете: Варна, Казанлък, Сливен, Силистра и други.

Професионално развитиеРедактиране

Със създаването на специализирания държавен контролен орган в строителството към Министерски съвет през 1963 г., арх. Каравелов, като главен държавен инспектор, стои в челото на нашия научен и практически опит в борбата с незаконното строителство. За по-младата архитектурна колегия той е преди всичко автор на десетки книги, издадени самостоятелно и в колектив, статии, сборници, монографии и други в областта на проектирането, строителството и техния контрол.

Като архитект проектант работи в гр. Саида, Алжир от 1969 г. Там творческата му натура отново е забелязана. Проектира, реализира и изпълнява авторски надзор на десетки училища, болници и жилищни сгради. Цялостно проектира градоустройствено и архитектурно нов град Хасасна – първия град за приютяване на номадите – бедуини. През четирите години на престоя си, освен, че проектира, арх. Каравелов контролира италиански, испански и френски архитекти и обучава алжирски техници, предавайки им опита си. Той е изпълнявал технически контрол на строителни обекти на виетнамски, испански, френски, уругвайски и други архитекти. Голяма част от обектите са в пустинята Сахара (Айн Сефра, Айн Урка, Бешар и др.).

Сред по-интересните му архитектурни проектни реализации са: киносалон в гр. Айн Сефра; училища, поликлиники, 150 жилища, обособени в самостоятелни сгради, 40 вили за функционери в префектурата на Сайда и парк в Балул.

Завръщайки се в България, той става част от екипа на Главна инспекция за държавен технически контрол, чрез която Министерството на архитектурата и благоустройството осъществява държавен технически контрол по териториално и селищно устройство, по проектиране и строителство и по качество на строителните материали.

Отново заминава като проектант за Алжир през 1976 г. Проектира, изгражда и въвежда в експлоатация: поликлиники, здравни центрове, училища, жилища и други.

От 1980 г. до 1986 г., продължава да работи[5] в Главната инспекция за държавен технически контрол към Министерство на строителството и селищното устройство.

След пенсионирането си през 1986 г. до 1997 г., той е привлечен за консултант към Министерство на териториалното развитие и строителството. В този период, той продължава да пише книги и публикации, да проектира градоустройствени планове, жилищни и обществени сгради, както и да изработва проекти.

Арх. Антон Каравелов, като енциклопедист, с присъщата му скромност, като проектант, писател, журналист и ерудиран преподавател, допринася много за систематизирането на правно-техническите въпроси, в сферата на архитектурата и развитието на обществената архитектурна мисъл в България. Публикувал е също така много карикатури за вестник „Стършел“ и писал фейлетони под много псевдоними.

БиблиографияРедактиране

Самостоятелно издадени книги по териториално и селищно устройство (ТСУ) и устройство на територията (УТ), проектиране и строителство
Издадени книги по ТСУ и УТ, градоустройство и архитектура (публикувани с различни колективи)
  • Някои специфични термини по ТСУ. Нарушения, допускани при административно-техническо обслужване (АТО). Съдебна практика; издателство „Унискорп“ и „Йоанна“, 1993 г. © ISBN: 954-8457-01-6;
  • САТО – Справочник за административно-техническо обслужване; издателство „Форком“, 1995 г. © ISBN: 954-464-035-5
  • ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и нормативи по ТСУ, с обяснения за приложението и графични илюстрации; „Форком“, 1996 г. © ISBN: 954-464-053-3
  • Справочник на проектанта, инвеститора и строителя – ЗАСТРОЯВАНЕ В РЕГУЛАЦИЯ, издателство „Арх и арт“ – ІІІ том., 1996 г. ©[4] ISBN: 954-8931-02-8
  • Справочник на проектанта, инвеститора и строителя – ЗАСТРОЯВАНЕ ИЗВЪН РЕГУЛАЦИЯ; издателство „Арх и арт“ – V том, 1998 г. ©[5] ISBN: 954-8931-04-4;
  • Как да открием търговски обект? – издателство „Форком“, 1997 г. ©[6] ISBN: 954-464-068-1;
  • Тетрадка за одит по достъпност на средата – издателство на „Арх & арт“, 2001 г. © ISBN: 954-8931-19-2
  • Процедури по съгласуване и одобрение на инвестиционни обекти, издаване на разрешение за строеж, строителство и въвеждане на строежите в експлоатация, Раздел „З“; издателство „РААБЕ“ – България ЕООД 2004 г. ©;
  • Инвестиционно-строителната дейност на предприятието; издателство ОРКП „Мисъл“ 2008 г. ©[7] ISBN: 978-954-04-4
Други материали

ИзточнициРедактиране

  1. а б Чолов, Петър и др. Българско възраждане. Идеи – Личности – Събития. Родът на Любен Каравелов, Годишник т. 2. София, Общобългарски комитет „Васил Левски“ – Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996 – 1997. с. 117.
  2. Алманах. Първите студенти и преподаватели по архитектура – 1943. София, Висш институт по архитектура и строителство – архитектурен факултет, 1993. с. 248.
  3. Енциклопедия – България. Том 6 – „С-Ти“ – стадиони. София, Българска академия на науките, 1988. с. 390.
  4. вестник „Народен спорт“, бр. 58 (2945) от 18 май 1967 г., „Честит стадион армейци“, автор Ст. Дончев.
  5. Караниколова, Мария и др. Петко Каравелов 1843 – 1903. Между величието и забравата. Копривщица, Дирекция на музеите – град Копривщица, 2003. с. 9.