Анунаки (също Ануна, Ананаки) са група шумерски, акадски, асирийски и вавилонски божества, известни от най-древните писмени източници. Свързани са, а понякога се покриват с Игиги. Като правило, за тях се говори сумарно, без да се посочват конкретни имена. Името означава „от кралска кръв“ или „от кралско потекло“.

Анунаки
Шумерски релеф. Релефът се получава след завъртане на цилиндричен печат върху глина, печатът е от 1 хилядолетие пр. Хр. и показва жрец и мъдрец, с подобно на риба облекло, пред стилизирано дърво с диск и полумесец над тях. Зад тази група е друга растителна форма с радиираща звезда или звезден куп (Плеяди) над него. До него е драконът на Мардук с копието на Мардук и символ на Набу над гърба му.
Шумерски релеф. Релефът се получава след завъртане на цилиндричен печат върху глина, печатът е от 1 хилядолетие пр. Хр. и показва жрец и мъдрец, с подобно на риба облекло, пред стилизирано дърво с диск и полумесец над тях. Зад тази група е друга растителна форма с радиираща звезда или звезден куп (Плеяди) над него. До него е драконът на Мардук с копието на Мардук и символ на Набу над гърба му.
Характеристики
Описаниегрупа шумерски, акадски, асирийски и вавилонски божества
Анунаки в Общомедия

Игиги и Анунаки

редактиране

В късния шумеро-акадския пантеон боговете са разделени на две родови групи – Игиги и Анунаки[1]. Към Игигите обикновено са отнасяни главните богове. Анунаките често представят младшите богове[2]; те обитават предимно подземния свят и земята, но понякога също и небесата[1][3]. Разделянето на боговете на Игиги и Анунаки се появява през акадско време[4]. Към младшите богове (Анунаки), изглежда, са били отнасяни боговете от локалните пантеони[4]. Това разделение не е ясно и в широк смисъл означенията на двете групи – Игиги и Анунаки – биха могли да са синоними[5]. Общият брой на Анунаките в източниците варира от 7 до 600, най-често се споменават 50 богове[4].

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. а б Наука 1983, с. 281, 454.
  2. Наука 1983, с. 454.
  3. Афанасьева 1991, с. 89.
  4. а б в Афанасьева 1991, с. 90.
  5. Leick 2003, с. 8.
Цитирани източници