Лейди Ан Конуей (на английски: Ann Conway) (14 декември 163118 февруари 1679) е английска жена-философ, виконтеса.

Ан Конуей
Anne Conway
английски философ
Родена
Починала
Лондон, Англия
Философия
РегионЗападна философия

Тя е сред водещите фигури в школата на Кеймбриджките платоници, вдъхновява философията на Готфрид Лайбниц. Ученичка е и близка приятелка на Хенри Мор, с когото имат дълга кореспонденция върху Декартовата философия. Проявява силен интерес към Кабала и квакерството след запознанството си с алхимика Франсис Меркурий ван Хелмонт, с когото имат и общо творчество.

Философският ѝ труд има още един важен източник – собственото физическо страдание. От ранна възраст тя страда от толкова тежки главоболия, че е готова да се подложи на крайни мерки,[1] включително трепанация.

Най-известното нейно съчинение, издадено посмъртно, е „Принципи на най-древната и модерната философия“ (Principia philosophiae antiquissimae et recentissimae).

БиблиографияРедактиране

  • The principles of the most ancient and modern philosophy (London: n. publ., 1692) 168 pp. in 12°. – originally printed in Latin: Principia philosophiae antiquissimae et recentissimae de Deo, Christo & Creatura, Amsterdam: M. Brown 1690.
  • Letters. The Correspondence of Anne, Viscountess Conway, Henry More and their friends, 1642 – 1684, ed. M. H. Nicolson (London 1930) 517 pp.
  • Collaborations with Franciscus Mercurius van Helmont (1614 – 1698)
    • A Cabbalistical Dialogue (1682) (in Christian Knorr von Rosenroth, Kabbala denudata, 1677 – 1684)
    • Two Hundred Quiries moderately propounded concerning the Doctrine of the Revolution of Humane Souls (1684).

ИзточнициРедактиране

  1. Кинг, Питър Дж. , ”Сто философи”, изд. Кибеа, 2007 г.

Външни препраткиРедактиране