Отваря главното меню

Апостол Поликарев или поп Паликария е български духовник и просветен деец от Македония, свещеноиконом.

Апостол Поликарев
български духовник
Роден
Починал
Обща снимка на делегатите на Събора в Цариград от 24 юли 1871 г. Апостол Поликарев е първи на първия ред (№1).

БиографияРедактиране

Апостол Поликарев е роден в махала Ново село, Щипско, тогава в Османската империя в годините около 1830. Роднина е на поп Костадин и поп Оруш (дядо на Тодор Александров). През 1850-те години е български учител в родния си град, а през 1860-те е свещеник[1]. Ръкоположен за свещеник в Щип. Деен и всеотдаен участник в църковно-народните борби, нежалейки лични средства и здраве. Летописецът Петър Завоев го определя, като „много забележителна личност“.[2]

Иконом поп Апостол Поликарев е делегат от Кюстендилската епархия на Първия български всенароден учредителен събор в Цариград от 1871 година.[3]

ФамилияРедактиране

Апостол се жени за Ния (Агния) и така се сродява с щипския учител Павел Грозданов (бащата на Димитър Павлов).

Иконом поп Апостол има един син и три дъщери[4]. Синът му Григор, роден през 1850-те години, e учител във Виница и Кочани, и умира около 1888 като заточеник в Диарбекир, заедно с жена си и две от децата им. Оцеляват останалата при роднините Агафия и родените в Диарбекир Христо и Ана.

Дъщеря му Катерина (1864 – 1958) се омъжва за революционерa Дончо Щипянчето.

Другите две дъщери също са родени през 1860-те години. Мария и съпругът ѝ нямат свои деца и осиновяват някои от децата на Григор. Савка се омъжва в Ново село за Коце-кюркчия.

Апостол Поликарев умира скоро след 1871 година в Щип в крайна бедност, на около 40 години. Завещава на сина си да довърши образованието си, а на дъщерите си – да се научат да четат.

БележкиРедактиране

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.535.
  2. Завоев, Петър. „Град Щип. Минало и просвета до революционните борби“, Македонски преглед, г.III, 1927, № 3, стр. 49.
  3. Българска патриаршия. СНИМКАТА НА ПЪРВИЯ ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР ОТ 1871 г. (140 години от провеждането му)
  4. Симеон Симев. Много званих, мало избраних: поп Апостол, Факел, 15 януари 2015)