Апостол Поликарев
Апостол Поликарев или поп Паликария е български духовник и просветен деец от Македония, свещеноиконом.
| Апостол Поликарев | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
1830 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1871 г.
|
Биография редактиране
Апостол Поликарев е роден в махала Ново село, Щипско, тогава в Османската империя в годините около 1830. Роднина е на поп Костадин и поп Оруш (дядо на Тодор Александров). През 50-те години на XIX век е български учител в родния си град, а през 60-те години е свещеник.[1] Ръкоположен за свещеник в Щип. Деен и всеотдаен участник в църковно-народните борби, не жалейки лични средства и здраве. Летописецът Петър Завоев го определя, като „много забележителна личност“.[2]
Иконом поп Апостол Поликарев е делегат от Кюстендилската епархия на Първия български всенароден учредителен събор в Цариград от 1871 година.[3]
Фамилия редактиране
Апостол се жени за Ния (Агния) и така се сродява с щипския учител Павел Грозданов (бащата на Димитър Павлов).
Иконом поп Апостол има един син и четири дъщери[4]. Синът му Григор, роден през 1850-те години, e учител във Виница и Кочани, и умира около 1888 като заточеник в Диарбекир, заедно с жена си и две от децата им. Оцеляват останалата при роднините Агафия и родените в Диарбекир Христо и Ана.[5]
Дъщеря му Катерина (1864 – 1958) се омъжва за революционерa Дончо Щипянчето. Другите две дъщери също са родени през 1860-те години. Мария и съпругът ѝ нямат свои деца и осиновяват някои от децата на Григор. Савка се омъжва в Ново село за Коце Кюркчия.
Апостол Поликарев умира скоро след 1871 година в Щип в крайна бедност, на около 40 години. Завещава на сина си да довърши образованието си, а на дъщерите си – да се научат да четат.
Родословие редактиране
| Апостол Поликарев (1830 - след 1871) | Агния Грозданова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Костадин Попорушев | Ефросина Попорушева | Мария | Савка Коцева | Катерина Тошева (1864 - 1858) | Андон Тошев (1867 - 1931) | Григор Попапостолов (? - 1888) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 535.
- ↑ Завоев, Петър. „Град Щип. Минало и просвета до революционните борби“, Македонски преглед, г.III, 1927, № 3, стр. 49.
- ↑ Българска патриаршия. СНИМКАТА НА ПЪРВИЯ ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР ОТ 1871 г. (140 години от провеждането му), архив на оригинала от 19 ноември 2011, https://web.archive.org/web/20111119193136/http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=206, посетен на 22 септември 2011
- ↑ Симеон Симев. Много званих, мало избраних: поп Апостол, Факел, 15 януари 2015) // old.fakel.bg. Посетен на 8.10.2022.
- ↑ Тошева-Рашенова, Елена. Митарствата на една волна душа: Дончо Щипянчето - куриерът на Гоце и Даме. Велико Търново, Фабер, 2015. с. 8 - 10.