Истанбул
- Цариград пренасочва насам. За други значения вижте Цариград (пояснение).
Тази статия е за града в Турция. За вилаета вижте Истанбул (вилает).
Истанбу̀л (на турски: İstanbul, /isˈtanbuɫ/), известен преди като Константинопол, е най-големият град в Турция, който служи като икономически, културен и исторически център на страната. Градът пресича протока Босфор, разположен както в Европа, така и в Азия, и има население от над 15 милиона жители, което представлява 19 % от населението на Турция. Истанбул е най-населеният европейски град и 15-ия по големина град в света.
| Истанбул İstanbul | |
|---|---|
| — град — | |
 Изглед от Златния рог между Галата и Сарайбурну; превърнатата в джамия църква „Света София“; Момината кула; Ортакьой джамия с Босфорския мост на заден план; трамвай по булевард „Истиклял“; търговският квартал Левент. | |
  Истанбул  Истанбул  Истанбул | |
| Страна |  Турция |
| Регион | Мармара |
| Вилает | Истанбул |
| Площ | 5343 km² |
| Надм. височина | 100 m |
| Население | 15 462 452 души[1] (2020 г.) 2894 души/km² |
| Кмет | Екрем Имамоглу[2] |
| Основаване | 29 май 1453 г. |
| Пощенски код | 34000–34990 |
| Телефонен код | 212, 216 |
| МПС код | 34 |
| Официален сайт | www.ibb.istanbul/en |
| Истанбул в Общомедия | |
Градът е основан като Византия (Византион) през 7 век пр.н.е. от гръцки заселници от Мегара. През 330 г. римският император Константин Велики го прави своя имперска столица, преименувайки го първо на Нов Рим и след това на Константинопол (Константинополис) на себе си. Градът нараства по размер и влияние, в крайна сметка се превръща в фар на Пътя на коприната и в един от най-важните градове в историята.
Градът е служил като имперска столица в продължение на почти 1600 години: по време на Римската/Византийската (330–1204), Латинската (1204–1261), възстановената Византийска (1261–1453) и Османската (1453–1922) империи. Градът играе ключова роля в развитието на християнството през римско/византийско време, като е домакин на четири (включително Халкедон, днешен Кадъкьой от азиатската страна) от първите седем икуменически събора (всички от които са в днешна Турция) преди трансформацията му до ислямска крепост след падането на Константинопол през 1453 г. – особено след като става седалище на Османския халифат през 1517 г.
През 1923 г., след Турската война за независимост, Анкара заменя града като столица на новосформираната Република Турция. През 1930 г. името на града е официално променено на Истанбул, турското преобразуване на наименованието, използвано от гръцките говорещи от XI век, за разговорно обозначаване на града.
Над 13,4 милиона чуждестранни посетители са дошли в Истанбул през 2018 г., осем години след като той е обявен за Европейска столица на културата, което го направи осмият най-посещаван град в света. Истанбул е дом на няколко обекта на световното наследство на ЮНЕСКО и е домакин на централите на много турски компании, които представляват повече от 30 % от икономиката на страната.
С населението си от 15 840 900 души към 31 декември 2021 г., колкото е населението и на едноименния вилает, градът е естествен център на огромна градска агломерация, която е сред най-големите в Европа[3] и света по население.[4][5] Площта на Истанбул е 5343 km² и е еднакъв по размер с Истанбулската провинция, на която е административна столица. Истанбул е преходно-континентален град, разположен около Босфора, през него минават едни от най-натоварените пътища в света. Неговият търговски и исторически център се намира в Европа, а една трета от населението му живее в Азия.[6]
ИсторияРедактиране
Следи от първите заселения на града са открити в азиатската част и се отнасят към неолитната епоха. През Бронзовата епоха са извършени заселвания в околностите на двореца „Топкапъ“.
За първата известна дата в историята на града се счита 659 г. пр.н.е.,[7] когато на азиатската страна на Босфора се появяват първите гръцки заселници от Мегара – те основават колонията Халкедон, която днес се намира в квартал Кадъкьой.
През 660 г. пр.н.е. начело с пълководеца Бизас се заселват в европейския район на историческия полуостров, наречен днес Сарайбурну и основали град Бизантион. Великолепното географско положение и благоприятните за морска търговия условия подпомогнали бързото му развитие. През 513 г. пр.н.е. градът попада в ръцете на персите, през 407 г. пр.н.е. е под влиянието на Древна Атина, а през 405 г. пр.н.е. е управляван от спартанците. През 227 г. пр.н.е. идващите от Европа галати се установили в азиатската част на града.
Сключеният съюз с Древен Рим през 191 г. пр.н.е. способства за военната отбрана на Бизантион, който отначало е свободен град, но през 100 г. пр.н.е. е включен в рамките на Римската република. През 194 г. градът взема страната на претендента Песцений Нигер в борбата му срещу император Септимий Север и последният след тригодишна обсада го разрушава, включително събаря крепостните стени. Византион е възстановен и бързо достига предишната си слава и просперитет.
През 330 г. Византион (на гръцки: Βυζάντιον) е избран от император Константин I Велики за нова столица на Римската империя. От Византион произлиза и името на Византийската империя, което никога не се е употребявало в самата империя и е използвано за пръв път през 1557 г. от германския историк Йеронимус Волф. Градът е столица и на съществувалата за кратко през XIII век Латинска империя. Именно от късноримската епоха той остава известен с името Константинопол, а по-късно с турското име Истанбул. В българската история влиза и с името Цариград. Името Константинопол и до днес се използва в Европа (особено в Западна Европа), Северна Америка и Австралия. Името „Истанбул“ идва от гръцкия израз „към града“ (гр. ις τιν πολιν, „ис тин полин“) – така възклицавали оттеглящите се към вътрешността на обсадения от турците град гърци. Съществува и предание, че когато завоевателят на града Мехмед II го превзема след дълга обсада, той заявява на гръцки на събралото се множество, че от днес нататък тронът му ще бъде „в града“.
След превземането на Константинопол от Османската империя тук продължава да действа патриаршия на арменската.[8] Седалището на гръцката патриаршия също се намира в града по цялото време на съществуването на империята.[9] През XVI век чужденец може да се разхожда по улиците на града, само ако е придружен от еничар, предоставен му от консула.[10]
Османската династия претендира за статут на халифат през 1517 г., като Константинопол остава столица на този последен халифат в продължение на четири века. Управлението на Сюлейман Великолепни от 1520 до 1566 г. е период на особено големи художествени и архитектурни постижения; главният архитект Мимар Синан проектира няколко емблематични сгради в града, докато османските изкуства на керамиката, витражите, калиграфията и миниатюрата процъфтяват. Населението на Константинопол е 570 000 души в края на XVIII век.
Периодът на бунтове в началото на XIX век довежда до възхода на прогресивния султан Махмуд II и в крайна сметка до периода на Танзимат, който довежда до политически реформи и позволява въвеждането на нови технологии в града. През този период са построени мостове през Златния рог и Константинопол е свързан с останалата част от европейската железопътна мрежа през 1880 г. Модерни съоръжения, като водоснабдителна мрежа, електричество, телефони и трамваи, постепенно са въведени в Константинопол през следващите десетилетия, макар и по-късно от други европейски градове. Усилията за модернизация не са достатъчни, за да предотвратят упадъка на Османската империя.
През 1877 г. е построена железопътна линия между Цариград и Пловдив, достигаща Белово, която по-късно става част от линията на Ориент Експрес.[10]
Султан Абдул Хамид II е свален с Младотурската революция през 1908 г. и османският парламент, затворен от 14 февруари 1878 г., е отворен отново 30 години по-късно на 23 юли 1908 г., което бележи началото на Втората конституционна ера. Поредицата от войни в началото на XX век, като Итало-турската война (1911–1912) и Балканските войни (1912–1913), засягат столицата на империята и довеждат до османския държавен преврат от 1913 г., който води до режимът на Тримата паши.
Османската империя се присъединява към Първата световна война (1914–1918) на страната на Централните сили и в крайна сметка е победена. Депортирането на арменски интелектуалци на 24 април 1915 г. е сред основните събития, които отбелязват началото на арменския геноцид по време на Първата световна война. Поради османската и турската политика на турцизиране и етническо прочистване, християнското население на града намалява от 450 000 на 240 000 между 1914 и 1927 г. Мудроското примирие е подписано на 30 октомври 1918 г. и съюзниците окупират Константинопол на 13 ноември 1918 г. Османският парламент е разпуснат от съюзниците на 11 април 1920 г. и османската делегация, водена от Дамат Ферид паша, е принудена да подпише Севърския договор на 10 август 1920 г.
След войната за независимост на Турция (1919–1922 г.) Великото национално събрание на Турция в Анкара премахва султаната на 1 ноември 1922 г. и последният османски султан Мехмед VI е обявен за персона нон грата. Напускайки борда на британския военен кораб HMS Malaya на 17 ноември 1922 г., той отива в изгнание и умира в Санремо, Италия, на 16 май 1926 г. Лозанския договор е подписан на 24 юли 1923 г. и окупацията на Константинопол завършва с напускането на последните сили на съюзниците от града на 4 октомври 1923 г. Турските сили на правителството в Анкара, командвани от Шюкрю Найли паша (3-ти корпус), влизат в града с церемония на 6 октомври 1923 г., която е отбелязана като Ден на освобождението на Истанбул и се чества всяка година. На 29 октомври 1923 г. Великото национално събрание на Турция обявява създаването на Турската република със столица Анкара. Мустафа Кемал Ататюрк става първият президент на републиката.
Данъкът върху богатството от 1942 г., наложен главно на немюсюлманите, довежда до прехвърляне или ликвидация на много предприятия, собственост на религиозни малцинства. От края на 1940-те и началото на 1950-те години Истанбул претърпява голяма структурна промяна, тъй като в целия град са построени нови обществени площади, булеварди и авенюта, понякога за сметка на исторически сгради. Населението на Истанбул започва бързо да се увеличава през 70-те години на миналия век, когато хора от Анадола мигрират в града, за да намерят работа в многото нови фабрики, които са построени в покрайнините на разтегнатия метрополис. Това внезапно рязко покачване на населението на града предизвиква голямо търсене на жилища и много отдалечени преди това села и гори са погълнати от метрополния район на Истанбул.
ГеографияРедактиране
МестоположениеРедактиране
Географското положение на Истанбул е най-важната причина в нарастването му като световна метрополия. Истанбул е единственият в света град, разположен на два континента. Разделя се предимно на 3 основни части: 1) Историческият полуостров, разположен на юг от залива Златен рог; 2) Галата – на север от Златния рог и 3) Новият град. Първите две части се намират в европейската страна, а третата – в азиатската. В европейската част преобладават предимно търговски и промишлени предприятия, а в азиатската – жилищни комплекси.
Истанбул, разделящ Европа и Азия, обединяващ Черно и Мраморно море, се разполага на двата бряга на пролива Босфор. Заливът Златен рог (дължина 7 km) разделя европейската страна на две части. Месторазположението на града от хилядолетия насам му придава важно геополитическо значение. Държавите, целящи да завладеят тези два континента, първоначално се стремели да вземат под контрол именно Истанбул. Мегаполисът се намира на 443 km от столицата Анкара, на 153 km от Бурса, на 478 km от Измир, на 694 km от курорта Анталия, на 721 km от курорта Мармарис, на 54 km от индустриалния град Гебзе, на 212 km от Лозенград, на 237 km от Одрин, на 302 km от Ескишехир и на 321 km от черноморския град Зонгулдак.
Днес за страните на Балканския полуостров и Средния изток, също и за тюркоезичните републики градът е важен политически и търговски център. Първоначалното название Бизантион идва от името на основателя Бизас. След като Римската империя била разделена на западна и източна, градът бил наречен Новият Рим.
Заради доброто му географско положение през 324 г. Константин Велики избира Византион за столица на Римската империя. През 330 г. градът официално е осветен за столица с името Константинопол – градът на Константин. След 1453 г. под името Константиние е столица и на Османската империя. Разположен на седем хълма (досущ като Рим), заобиколен от три страни с вода, Истанбул е бил непревземаем, а заливът Халич (Златен рог) е бил идеално убежище за военната флота.
Близкият Северноанадолски разлом е отговорен за много земетресения, въпреки че физически не минава през самия град. Разломът е причинил земетресенията през 1766 и 1894 г. Заплахата от големи земетресения играе голяма роля в развитието на инфраструктурата на града, с над 500 000 уязвими сгради, разрушени и заменени от 2012 г. Градът многократно е надграждал своите строителни норми, последно през 2018 г., изисквайки реконструкция за по-стари сгради и по-високи инженерни стандарти за ново строителство.
КлиматРедактиране
Истанбул има типичен умерен морски климат с много валежи, влажно и топло лято и мека и влажна зима. Най-топлият месец е юли и август със средни температури от 18 до 28 °C. Най-студеният месец е януари със средна температура от 3 °C до 9 °C. Средногодишното количество на валежите е 870 mm с максимум през декември и минимум през юни.
Най-ниската температура, измерена в Истанбул на 9 февруари 1929 г., е била -16,1 °C, а най-високата на 13 юли 2000 г., е била 41,5 °C. На 9 септември 2009 г. в местността Санаториума е регистриран най-големият денонощен валеж в Истанбул – 342 mm. Най-високата регистрирана снежна покривка в центъра на града е била 80 сантиметра на 4 януари 1942 г. и 104 сантиметра в северните предградия на 11 януари 2017 г.
 Климатични данни за Истанбул (1970 – 2009 г.),  Турция  | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 18,3 | 24,0 | 26,2 | 32,9 | 33,0 | 40,2 | 40,5 | 38,8 | 33,6 | 34,2 | 27,2 | 21,2 | 40,5 |
| Средни максимални температури (°C) | 8,7 | 9,1 | 11,2 | 16,5 | 21,4 | 26,0 | 28,4 | 28,5 | 25,0 | 20,1 | 15,3 | 11,1 | 18,4 |
| Средни температури (°C) | 5,8 | 5,9 | 7,6 | 12,1 | 16,7 | 21,0 | 23,4 | 23,6 | 20,2 | 16,0 | 11,9 | 8,2 | 14,3 |
| Средни минимални температури (°C) | 2,9 | 2,8 | 3,9 | 7,7 | 12,0 | 16,0 | 18,5 | 18,7 | 15,5 | 12,0 | 8,5 | 5,3 | 10,3 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −10,4 | −16,1 | −7 | −0,6 | 3,6 | 8,0 | 10,5 | 8,2 | 5,2 | 1,0 | −4 | −9,4 | −16,1 |
| Средни месечни валежи (mm) | 98,4 | 80,2 | 69,9 | 45,8 | 36,1 | 34,0 | 38,8 | 47,8 | 61,4 | 96,9 | 110,7 | 123,9 | 843,9 |
| Брой на дните с валежи | 20 | 17 | 16 | 14 | 12 | 8 | 5 | 6 | 7 | 12 | 16 | 19 | 152 |
| Източник: worldweather.org meteor.gov.tr и bbc.co.uk/weather[неработеща препратка] | |||||||||||||
Времето в Истанбул е силно повлияно от Мраморно море на юг и Черно море на север. Това смекчава температурните колебания и създава мек умерен климат с ниски дневни температурни колебания. Следователно температурите в Истанбул почти винаги варират между −5 °C и 32 °C, и в по-голямата част от града не се наблюдават температури над 30 °C за повече от 14 дни в годината. Друг ефект от морското разположение на Истанбул са неговите постоянно високи точки на оросяване, сутрешна влажност, почти наситена, и честа мъгла, което също ограничава слънчевите часове в Истанбул до нива, по-близки до Западна Европа.
Тъй като Истанбул е само леко засенчен от дъжд от средиземноморските бури и иначе е заобиколен от вода, той обикновено получава известно количество валежи както от западноевропейските, така и от средиземноморските системи. Това води до чести валежи през зимните месеци; Януари има средно 20 дни валежи при отчитане на следи от натрупвания, 17 при използване на праг от 0,1 mm и 12 при използване на праг от 1,0 mm. Валежите се наблюдават през цялата година; като 38% от валежите падат през зимата, 18% през пролетта, 13% през лятото, 31% през есента. Лятото е най-сухият сезон; Въпреки това, за разлика от истинския средиземноморски климат, тук няма сух сезон. Броят на дъждовните дни в града е приблизително 131 дни, като в някои части може да достигне до 152 дни.
Според проучване средно повече от 60 сантиметра сняг пада всяка година в района на летището, което прави Истанбул най-снежният голям град в средиземноморския басейн, въпреки че няма студените зими, типични за заснежените градове. Снеговалежите варират значително между годините и различните райони на града, като районите, обърнати на север, са по-податливи на сняг, отколкото южните. Това до голяма степен се причинява от сняг с ефект на езеро, който се образува, когато студен арктически морски или полярен континентален въздух, произхождащ съответно от Северния полюс или Сибир, се превърне във влажен и нестабилен въздух, който се издига, за да образува снежни шквалове по подветрените брегове на Черно море, при контакт с относително топла вода. Тези снежни бури са силни снежни ивици и понякога гръмотевични снегове, като скоростта на натрупване се доближава до 5–8 сантиметра на час.
НаселениеРедактиране
През по-голямата част от своята история Истанбул е бил сред най-големите градове в света. От 500 г. сл. Хр. в някогашния Константинопол са живеели между 400 000 и 500 000 души.[11] Дълго време Истанбул остава най-големият град в Европа, докато през 19 век е изпреварен от Лондон.[12] Днес Истанбул е третият по големина град в света.[13]
Турският статистически институт определя населението на Истанбул на 13 483 052 (31 декември 2011 г.) души, което го прави най-големият град в Турция с 18% от населението на страната.[14] Най-гъсто населеният район е Юскюдар в азиатската част на града.[15]
Истанбул е един космополитен град, в който съжителстват различни етноси и религии, от които, разбира се, най-многобройни са изповядващите исляма турци, но има още гърци, евреи, арменци, кюрди, араби, малък брой българи и още много други, изповядващи православно християнство. Истанбул е център на православието. Тук се намира седалището на Цариградската патриаршия и Вселенския патриарх. Мюсюлманите в Истанбул разполагат с около 2690 джамии, християните – с около 160 църкви, а евреите – с 26 синагоги. Арменците населяват района Кумкапъ, евреите – района Балат, а квартал Фенер традиционно си остава дом на цариградските гърци.
|
|
|
|
Административно делениеРедактиране
Мегаполисът е разделен на 39 административни района (25 в Европа и 14 в Азия), които образуват населението на града и на едноименния вилает. По-долу са изброени всички райони на най-големия турски град.
РайониРедактиране
- Принцови острови (Адалар)
- Арнавуткьой
- Аташехир
- Авджълар
- Баъджълар
- Бахчелиевлер
- Бакъркьой
- Башакшехир
- Байрампаша
- Бешикташ
- Бейкоз
- Бейликдюзю
- Бейоулу
- Бююкчекмедже
- Чаталджа
- Чекмекьой
- Есенлер
- Есенюрт
- Ейюпсултан
- Фатих
- Газиосманпаша
- Гюнгьорен
- Кадъкьой
- Каътхане
- Картал
- Кючукчекмедже
- Малтепе
- Пендик
- Санджактепе
- Саръйер
- Силиври
- Султанбейли
- Султангази
- Шиле
- Шишли
- Тузла
- Юмрание
- Юскюдар
- Зейтинбурну
ПолитикаРедактиране
Политически, Истанбул се разглежда като най-важният административен регион в Турция. В навечерието на местните избори през 2019 г. Ердоган заявява, че „ако загубим Истанбул, ще загубим Турция“. Изборната надпревара в Истанбул има дълбоко политическо, икономическо и символично значение за Ердоган, чийто избор за кмет на Истанбул през 1994 г. послужва като негова стартова площадка за издигането във властта. За Eкрем Имамоулу спечелването на кметството на Истанбул е огромна морална победа, но за Ердоган то има практически последици: Неговата партия, Партия на справедливостта и развитието загубва контрол върху общинския бюджет от 4,8 милиарда долара, който служи за поддържане на покровителство в момента на предоставяне на много обществени услуги в продължение на 25 години.
Съвсем отскоро Истанбул и много от метрополните градове на Турция следват тенденция на отдалечаване от правителството и неговата дясна идеология. През 2013 и 2014 г. в Истанбул започват мащабни протести срещу правителството на ПСР, които се разпространяват в цялата страна. Тази тенденция става очевидна за първи път на изборите за кмет през 2014 г., където лявоцентристкият опозиционен кандидат спечелва впечатляващите 40% от гласовете, въпреки че не печели. Първото поражение на правителството в Истанбул се случва на конституционния референдум през 2017 г., където Истанбул гласува „не“ с 51,4% срещу 48,6%. Правителството на ПСР подкрепя вот „Да“ и спечелва вота на национално ниво поради високата подкрепа в селските части на страната. Най-голямото поражение за правителството идва на местните избори през 2019 г., където техният кандидат за кмет, бившият премиер Бинали Йълдъръм, е победен с много малка разлика от кандидата на опозицията Екрем Имамоулу. Имамоулу спечелва вота с 48,77% от гласовете срещу 48,61% за Йълдъръм, но изборите са спорно анулирани от Висшия избирателен съвет поради твърдението на ПСР за изборни измами. При повторното гласуване Имамоглу събира 54,22% от общия брой гласове и увеличава маржа на загубата.
Административно Истанбул е разделен на 39 района, повече от всяка друга провинция в Турция. Провинция Истанбул изпраща 98 депутати във Великото национално събрание на Турция, което има общо 600 места. За целите на парламентарните избори Истанбул е разделен на три избирателни района; два от европейската страна и един от азиатската, като избират съответно 28, 35 и 35 депутати.
ИкономикаРедактиране
Истанбул е център на икономическия живот на страната, защото е разположен на международен кръстопът между сухопътните и морски търговски пътища. През 2008 г. Истанбул е имал БВП от 174 милиарда щ.д.[16]
През 2005 г. фирмите в Истанбул осъществяват износ на стойност 41 397 000 000 щ.д. и внос на стойност 69 883 000 000 щ.д., което съответства на 56,6% от износа и 60,2% от вноса на Турция през тази година.[17] През 2006 г. износът на Турция е нараснал с 16,1%, докато вносът е нараснал със 17,6% поради нарастващото търсене на енергийни ресурси и суровини от индустрията в страната.[18] Според списание „Форбс“, в Истанбул живеят през март 2008 г. 34 милиардери (от 25 през 2007 г.). По този показател градът се класира на 4-то място в света по брой милиардери след Москва (74), Ню Йорк (71) и Лондон (36 милиардери). След него следват Хонг Конг (30 милиардери), Лос Анджелис (24), Мумбай (20), Сан Франциско (19), Далас (15) и Токио (15 милиардери).[19]
В края на последното десетилетие на XX век икономиката на Турция и в частност на Истанбул претърпя няколко големи депресии. Азиатската финансова криза през периода между юли 1997 г. и началото на 1998 г., както и кризата в Русия в периода между август 1998 и средата на 1999 г. оказаха отрицателно влияние във всички области на икономиката, особено на износа. След този неуспех бавно се наблюдава постоянен ръст на икономиката през 1999 година.
Въпреки това Истанбул винаги е бил финансова столица на Турция, дори и след като през 1923 г. за административна столица на страната е обявена Анкара. Откриването на нови пазари в града през 90-те години на XX век допълнително засилва този статут. Откритата в началото на 1986 г. Истанбулска фондова борса (ISE) е единственият пазар на ценни книжа в Турция, създаден за осигуряване на търговия с акции и държавни облигации.
Бизнес-центровете Левент и Маслак са дом на най-големите компании и банки в Турция, между които Citibank, Merrill Lynch, Fortis, ING Bank, Société Générale, Banka di Roma, „УниКредит“, WestLB, Deutsche Bank, Commerzbank и много други. И Левент, и Маслак имат непрекъснато разрастващ и динамично променящ се силует и осеяни с небостъргачи квартали.
В града работи около 20% от трудоспособното население в Турция и допринася за 38% от индустриалното производство в страната. В допълнение, градът генерира 55% от търговията и 45% от брутния национален продукт на Турция.
ОбразованиеРедактиране
Истанбулският университет, основан през 1453 г., е най-старото висше учебно заведение в страната. Първоначално е създадено като ислямско училище, но по-късно се създават факултети по право, медицина и други науки. След установяването на турската република е изцяло секуларизирано.[20] Истанбулският технически университет е основан през 1773 г. като училище на военноморския флот и е третият най-стар университет в света посветен изцяло инженерните науки.[21] Други известни университети в Истанбул са Университетът по изкуствата Мимар Синан и Университетът Мармара, който е третата по големина институция в страната за висше образование. Истанбул Меденийет е името на най-новия университет в града, открит през 2010 г.[22]
Най-утвърдените университети в Истанбул са подкрепени от правителството, но градът има още редица видни частни ВУЗ-ове. Първият модерен частен университет в Истанбул е Робърт колеж, основан с подкрепата на САЩ през 1863 г. През 1971 г. университетът приема новото си име Боазичи (Boğaziçi).[23] Първият частен университет в Истанбул е създаден през 1982 г. Частни университети са Коч и още тридесет други като Търговския университет и университета Кадир Хас.
През 2007 г. в Истанбул са регистрирани 4350 училища (начални, средни и висши). През последните години образователната система в Истанбул се разширява значително. В периода 2000 – 2007 г. класните стаи и учителите са се увеличили двойно, а броят на студентите е нараснал с повече от 60%.[24] Гимназията Галатасарай е създадена през 1481 г. е най-старата гимназия в Истанбул и второто най-старо учебно заведение в града. Тя е построена по искане на султан Баязид II, който цели да подобри образованието на колкото се може повече младежи, без значение от религията или произхода им, като средство за допълнително укрепване на растящата му империя. Гимназията е едно от най-елитните училища в града като усилено се набляга на изучаването на чужди езици. В града има и чуждестранни висши училища като например Liceo Italiano, които са създадени през 19 век с целта да се образоват чужденци.
Други висши училища в Истанбул се отличават със своите стилове на преподаване или входните изисквания. Военната гимназия Кулели, разположена по протежение на бреговете на Босфора и гимназията Навал, разположена на един от Принцовите острови са висши военни училища, които се допълват от три академии – военна, военновъздушна и военноморска. Друго важно училище в Истанбул е гимназията Darüşşafaka, която осигурява безплатно образование за деца сираци в цялата страна.[25] Гимназията осигурява обучение по английски език и втори чужд език – немски или френски. Други известни висши училища са Мъжката гимназия Кабаташ(Kabataş) (основана през 1908 г.) и Анадолската гимназия Кадъкьой (основана през 1955 г.).
ТранспортРедактиране
.jpg)
.jpg)
Мрежата от магистрали на Истанбул включва O-1, O-2, O-3, O-4 и O-7. Общата дължина на мрежата от платени магистрали на провинция Истанбул е 543 км (2021 г.), а държавната магистрална мрежа е 353 км (2021 г.), общо 896 км скоростни пътища (минимум 2x2 ленти), с изключение на второстепенни пътища и градски улици. Гъстотата на скоростната пътна мрежа е 16,8 km/100 km2. O-1 образува вътрешния околовръстен път на града, пресичащ Босфорския мост, а O-2 е външният околовръстен път на града, пресичащ моста Фатих Султан Мехмет. O-2 продължава на запад към Одрин, а O-4 продължава на изток към Анкара. O-2, O-3 и O-4 са част от европейския маршрут E80 (Трансевропейската магистрала) между Португалия и границата между Иран и Турция. През 2011 г. по първият и вторият мост на Босфора са преминавали 400 000 превозни средства всеки ден. O-7 или Kuzey Marmara Otoyolu е магистрала, която заобикаля Истанбул на север. Магистрала O-7 от Kinali Gişeleri до Istanbul Park Service е с дължина 139,2 km, с 8 ленти (4x4), а от Odayeri-K10 до летище Aтатюрк в Истанбул има 30,4 km. Завършеният участък от магистралата пресича пролива Босфор през моста Явуз Султан Селим, пуснат в експлоатация на 26 август 2016 г. Магистрала O-7 свързва летище Ататюрк в Истанбул с новото летище Истанбул. Групи еколози изказват притеснения, че третият мост ще застраши останалите зелени площи на север от Истанбул. Освен трите моста на Босфора, двуетажният, 14,6-километров тунел Евразия (който влиза в експлоатация на 20 декември 2016 г.) под пролива Босфора също осигурява пътни пресичания за моторни превозни средства между азиатската и европейската част на Турция.
Местната система за обществен транспорт на Истанбул е мрежа от градски влакове, трамваи, фуникуляри, линии на метрото, автобуси, бързи автобуси и фериботи. Тарифите за различните видове транспорт са интегрирани, като се използва безконтактната Istanbulkart, въведена през 2009 г., или по-старото устройство за електронни билети Akbil. Трамваите в Истанбул датират от 1872 г., когато са теглени от коне, но дори първите електрифицирани трамваи са спрени от експлоатация през 1960 г. Управлявани от General Electricity, Tramway and Tunnels General Management (İETT), трамваите бавно се завръщат в града през 90-те години с въвеждането на носталгичен маршрут и по-бърза модерна трамвайна линия, която сега превозва 265 000 пътници всеки ден. Tюнел отваря врати през 1875 г. като втората най-стара подземна железопътна линия в света (след лондонската Metropolitan Railway). Той все още превозва пътници между Kаракьой и булевард Истиклял по стръмна 573-метрова писта; по-модерен фуникуляр между площад Таксим и Кабаташ започва да работи през 2006 г.
Истанбулското метро се състои от осем линии (M1, M2, M3, M6, M7 и M9 от европейската страна и M4 и M5 от азиатската страна) с няколко други линии (M8, M12 и M11) и разширения в процес на изграждане. Двете страни на метрото в Истанбул са свързани под Босфора чрез тунела Мармарай, открит през 2013 г. като първата железопътна връзка между Тракия и Анадола, с дължина 13,5 км. Тунелът Мармарай, заедно с крайградските железопътни линии по Мраморно море, е част от междуконтиненталната железопътна линия в Истанбул, от Халкалъ от европейската страна до Гебзе от азиатската страна. Железопътната линия Mармарай е дълга 76,6 км, а пълната линия е открита на 12 март 2019 г. Дотогава автобусите осигуряват транспорт в и между двете половини на града, като поемат 2,2 милиона пътнически пътувания всеки ден. Метробусът, форма на автобусен бърз транзит, пресича Босфорския мост със специални ленти, водещи до неговите крайни гари.
İDO (Istanbul Seabuses) управлява комбинация от фериботи за всички пътници и фериботи за автомобили и пътници до пристанища от двете страни на Босфора, чак на север до Черно море. С допълнителни дестинации около Мраморно море, İDO управлява най-голямата общинска фериботна операция в света. Главният терминал на града за круизни кораби е пристанището Каракьой, с капацитет от 10 000 пътници на час. Повечето посетители влизат в Истанбул по въздух, но около половин милион чуждестранни туристи влизат в града по море всяка година.
Международната железопътна услуга от Истанбул стартира през 1889 г. с линия между Букурещ и истанбулския терминал Сиркеджи, който в крайна сметка стана известен като източната крайна спирка на Ориент Експрес от Париж. Редовните услуги до Букурещ и Солун продължават до началото на 2010 г., когато първото е прекъснато заради строителството на Мармарай, но започва отново през 2019 г., а второто е спряно поради икономически проблеми в Гърция. След като гара Хайдарпаша в Истанбул е открита през 1908 г., тя служи като западна крайна спирка на Багдадската железница и продължение на железопътната линия Хеджаз; днес нито една услуга не се предлага директно от Истанбул. Услугата до Анкара и други точки в Турция обикновено се предлага от Турските държавни железници, но строителството на Мармарай и високоскоростната линия Анкара-Истанбул правят така, че гарата да бъде затворена през 2012 г. Нови гари, които да заменят терминалите Хайдарпаша и Сиркеджи и да свържат разединените железопътни мрежи на града, сега втората фаза на Мармарай е отворена за обществеността. Частните автобусни компании работят и до днес. Главната автогара на Истанбул е най-голямата в Европа, с дневен капацитет от 15 000 автобуса и 600 000 пътници, обслужващи далечни дестинации като Франкфурт.
В началото на 2012 г. главното управление на държавните летища на Турция (DHMI) обявява плановете за строителство в Истанбул на трето летище с пропускателна способност до 100 милиона пътници годишно. Очаква се първата му фаза да бъде завършена през октомври 2018 г.[26]
Истанбул имаше три големи международни летища, две от които в момента обслужват търговски пътнически полети. Най-голямото е новото Летище Истанбул, открито през 2018 г. в район Арнавуткьой северозападно от центъра на града, от европейската страна, близо до брега на Черно море.
Всички редовни търговски пътнически полети са прехвърлени от летище Ататюрк към летище Истанбул на 6 април 2019 г. след затварянето на летище Ататюрк за редовни пътнически полети. Летищният код на IATA IST също е прехвърлен на новото летище. След като всички фази бъдат завършени през 2025 г., новото летище ще има шест комплекта писти (общо осем), 16 пътеки за рулиране и ще може да поеме 200 милиона пътници годишно. Трансферът от летището до града е през O-7 и в крайна сметка ще бъде свързан с две линии на истанбулското метро.
Международно летище Сабиха Гьокчен, на 45 километра югоизточно от центъра на града, от азиатската страна, е открито през 2001 г., за да облекчи летище Ататюрк. Доминирано от нискотарифни превозвачи, второто летище на Истанбул бързо става популярно, особено след откриването на нов международен терминал през 2009 г.; летището обслужва 14,7 милиона пътници през 2012 г., година след като Международният съвет на летищата го обявява за най-бързо нарастващо летище в света. Летище Ататюрк също има бърз растеж, тъй като ръстът от 20,6 процента на пътническия трафик между 2011 г. и 2012 г. е най-високият сред 30-те най-големи летища в света.
Летище Ататюрк в Истанбул, разположено на 24 километра западно от центъра на града, от европейската страна, близо до брега на Мраморно море, преди е било най-голямото летище в града. След затварянето му за търговски полети през 2019 г. той е използвано за кратко от товарни самолети и официалните държавни самолети, собственост на турското правителство, докато разрушаването на пистата му започва през 2020 г. То обслужва 61,3 милиона пътници през 2015 г., което го прави третото най-натоварено летище в Европа и 18-то по натовареност в света през тази година.
МедииРедактиране
.jpg)
Повечето държавни радио и телевизионни станции са базирани в Анкара, но Истанбул е основният център на турските медии. Индустрията има своите корени в бившата османска столица, където през 1831 г. излиза първият турски вестник Takvim-i Vekayi (Календар на делата). Улицата Джаалоулу, на която се печата вестникът, улица Bâb-ı Âli, бързо се превръща в центърът на турските печатни медии, заедно с Бейоулу отвъд Златния рог.
Сега Истанбул има голямо разнообразие от периодични издания. Повечето национални вестници са базирани в Истанбул, с едновременни издания в Анкара и Измир. Хюриет, Сабах, Поста и Сьозджю, четирите водещи вестници в страната, всички са със седалище в Истанбул, като всеки може да се похвали с повече от 275 000 седмични продажби. Английското издание на Хюриет, Хюриет Дейли Нюз, се печата от 1961 г., но англоезичният Дейли Сабах, публикуван за първи път от Сабах през 2014 г., го изпреварва по тираж. Няколко по-малки вестника, включително доста популярни като Джумхуриет, Милиет и Хабертюрк също са базирани в Истанбул. Истанбул също има дългогодишни вестници на арменски език, по-специално всекидневниците Мармара и Джаманак и двуезичния седмичник Агос на арменски и турски.
Радиоразпръскването в Истанбул датира от 1927 г., когато първото радиопредаване на Турция е излъчено от върха на централната поща в Еминьоню. Контролът върху това предаване и други радиостанции, създадени през следващите десетилетия, в крайна сметка попадат под контрола на държавната турска радио и телевизионна корпорация (TRT), която държи монопола върху радио и телевизионните предавания между основаването си през 1964 и 1990 г. Днес TRT управлява четири национални радиостанции; тези станции имат предаватели в цялата страна, така че всяка може да достигне до над 90 процента от населението на страната, но само Радио 2 е базирано в Истанбул. Предлагайки набор от съдържание от образователни програми до отразяване на спортни събития, Радио 2 е най-популярната радиостанция в Турция. Ефирът на Истанбул е най-натовареният в Турция, основно включващ турско или англоезично съдържание. Едно от изключенията, предлагащо и двете, е Ачък радио (94,9 FM). Сред първите частни станции в Турция и първата с чуждестранна популярна музика е истанбулската Metro FM (97,2 FM). Държавното Радио 3, макар и базирано в Анкара, също включва популярна музика на английски език, а новинарските програми на английски език се предоставят по НТВ Радио (102,8 FM).
TRT-Children е единствената телевизионна станция на TRT, базирана в Истанбул. Истанбул е дом на централата на няколко турски станции и регионални централи на международни медии. Базираната в Истанбул Star TV е първата частна телевизионна мрежа, създадена след края на монопола на TRT; Star TV и Show TV (също базирана в Истанбул) остават много популярни в цялата страна, излъчвайки турски и американски сериали. Kanal D и ATV са други телевизионни канали в Истанбул, които предлагат смесица от новини и сериали; NTV (партньор с американската медия MSNBC) и Sky Turk – и двете базирани в града – са известни главно с новините си на турски език. BBC има регионален офис в Истанбул, който подпомага нейните новинарски емисии на турски език, а американският новинарски канал CNN създава турскоезичния CNN Türk там през 1999 г.
КултураРедактиране
Истанбул е град с вековна история и затова и местата, които могат да се посетят са много. Ето някои от тях:
- Топкапъ сарай (Topkapı Sarayı) – по време на Османската империя дворецът е бил резиденция на турските султани
- Света София (Hagia Sophia, Aya Sofya) – църква, превърната в джамия след унищожаването на Византия от османските турци, музей (от 1935 до 2020), от 2020 година отново е действаща джамия.
- Българската желязна църква „Свети Стефан“
- Капалъчаршъ (Kapalı Çarşı) – известният покрит пазар
- Султан Ахмед джамия (Sultan Ahmet) – известната „Синя джамия“
- Сюлейман джамия
- Улица Истиклял (İstiklâl Caddesi) – известен булевард
- Златният рог (Haliç) – залив на Босфора
- Кулата Галата (Galata Kulesi) – генуезка кула в квартал Галата
- Долмабахче сарай (Dolmabahçe Sarayı) – резиденцията на Ататюрк, сега музей
- площад Таксим (Taksim Meydanı) – известен площад
- Йеребатан сарнъджъ (Yerebatan Sarnıcı) – подземен воден резервоар построен през 6 век, днес музей (там се съхранява прочутата каменна глава на горгоната Медуза)
- Теодосиева колона
- Момина кула (Kız Kulesi) – кула, врязана в морето.
- Кафенето на Пиер Лоти
- Ески Имарет джамия
СпортРедактиране
Традиционно Истанбул се смята за дом на най-старите и успешни клубове в Турция. Най-старият спортен клуб е създаденият през 1903 г. и регистриран 1910 г. „Бешикташ“. Той е първият регистриран спортен клуб в Турция. Развива секции по футбол, баскетбол, волейбол, хандбал, лека атлетика, бокс, борба, шах, гимнастика, гребане, тенис на маса и параолимпийски спортове. Футболният отбор е един от водещите в страната. По-изявени в европейските турнири са отборите на „Фенербахче“ и „Галатасарай“, които държат всички рекорди по спечелени титли и купи на страната. „Галатасарай“ е единственият клуб от Турция носител на трофей от европейските клубни турнири след като през 2000 г. печели Купата на УЕФА с победа на финала над Арсенал с 4:1 след изпълнение на дузпи, а по-късно завоюва и Суперкупата на Европа след победа над тогавашния носител на трофея от Шампионската лига отбор на Реал Мадрид като го побеждава с 2:1 след продължения. От своя страна „Фенербахче“ се слави като най-богатия турски отбор. Завоюва 18 пъти супер купата на страната. Голям фен на отбора бил и самият Мустафа Кемал Ататюрк.
Домакинските си мачове „Фенербахче“ играе на стадион Шюкрю Сарачоглу с капацитет близо 56 000 места. Седалището му е в азиатската част, докато Бешикташ и Галатасарай се намират в европейската част на града. Вечното дерби на Босфора традиционно се води между тези два отбора. Много от съвременните спортни съоръжения са изградени или обновени след 2000 г. в опитите си Турция да бъде домакин на летните олимпийски игри. Такъв например е Олимпийският стадион Ататюрк (най-големият и модерен стадион в Турция), завършен през 2002 г. На него се играе финалът на Шампионска лига през 2005 г. Такива са и стадионите „Шюкрю Сарачоглу“ и „Тюрк Телеком Арена“. Всички те са категория елит-4.
Тук се намира и пистата за Формула 1 „Истанбул парк“, построена през 2003 г. Пистата е с дължина от 5,378 km и се състои от 13 завоя. Както повечето трасета в календара на Формула 1, и тя е проектирана от германския архитект Херман Тилке. Една от любопитните подробности на Истанбул парк е, че трасето е изпълнено с множество изкачвания и спускания. Това е нехарактерна черта за пистите от Формула 1 – повечето от тях са с равна и равномерна настилка.
ФотогалерияРедактиране
църквата Света София в Истанбул, от 2020 г. отново е джамия
Чамлъджа джамия, завършена през 2019 г., това е най-голямата джамия в Истанбул и цяла Турция, побира 63 000 вярващи
Таксим джамия, завършена през 2021 г.
Новият султански дворец на Босфора (Долмабахче)
Изглед към Босфора, вляво е Ортакьойската джамия
Летният дворец „Кючуксу“
Германското посолство по време на Османската империя
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
ИзточнициРедактиране
- ↑ Bunu da gördük: İstanbul’un nüfusu azaldı. // Посетен на 23 февруари 2022 г.
- ↑ www.trtworld.com.
- ↑ The United Nations defines an urban agglomeration as „the population contained within the contours of a contiguous territory inhabited at urban density levels without regard to administrative boundaries“. The agglomeration „usually incorporates the population in a city or town plus that in the suburban areas lying outside of, but being adjacent to, the city boundaries“. Figures dated 1 July 2011 place the populations of the agglomerations of Moscow and Istanbul at 11.62 million and 11.25 million, respectively. The UN estimates that the agglomeration of Istanbul will exceed the agglomeration of Moscow in population by 2015 (with 12,46 million and 12,14 million, respectively), although extrapolation suggests that the former will not surpass latter until the second half of 2013. A revision with 2013 data is due in the first half of 2014
- ↑ rapor.tuik.gov.tr
- ↑ Mossberger, Karen; Clarke, Susan E.; John, Peter (2012). The Oxford Handbook of Urban Politics. Oxford Handbooks in Politics and International Relations. Oxford, Eng.: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-536786-7.
- ↑ WCTR Society; Unʼyu Seisaku Kenkyū Kikō (2004). Urban Transport and the Environment: An International Perspective. Amsterdam: Elsevier. ISBN 978-0-08-044512-0.
- ↑ Кембриджская древняя история. Т. III. Ч. 3. М., 2007. С. 193
- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 129.
- ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 161 – 167.
- ↑ а б Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 78 – 81.
- ↑ Morris 2010, с. 113
- ↑ Chandler 1987, с. 463 – 505
- ↑ File 11a: The 30 Largest Urban Agglomerations Ranked by Population Size at Each Point in Time, 1950 – 2025 (xls). // World Urbanization Prospects, the 2011 Revision. The United Nations. Посетен на 11 юли 2012. (на английски)
- ↑ Province by Province / Town Center and Town / Village Population – 2011. // Address Population-Based Registration System (ABPRS) Database. The Turkish Statistical Institute, 2011. Посетен на 9 май 2012. (на английски)
- ↑ Population and Demographic Structure. // Istanbul 2010: European Capital of Culture. Istanbul Metropolitan Municipality, 2008. Посетен на 27 март 2012. (на английски) Архив на оригинала от 2011-07-23 в WebCite
- ↑ PriceWaterhouseCoopers: U.K. Economic Outlook and Global City GDP Ranking 2005 – 2020 Full Report (PDF)[неработеща препратка]
- ↑ CNN Türk: Dış ticaretin lokomotifi İstanbul (Istanbul is the locomotive of foreign trade), архив на оригинала от 17 юни 2008, https://web.archive.org/web/20080617080442/http://www.cnnturk.com/EKONOMI/GENEL/haber_detay.asp?PID=40&HID=1&haberID=157457, посетен на 2012-08-14
- ↑ State Statistics Institute of the Republic of Turkey: Statistics of Foreign Trade (1923 – 2006), архив на оригинала от 8 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121108005658/http://www.tuik.gov.tr/PreIstatistikTablo.do?istab_id=508, посетен на 2012-08-14
- ↑ Forbes: The World's Top 10 Billionaire Cities in 2008
- ↑ History. // Istanbul University, 11 август 2011. Посетен на 20 август 2012. Архив на оригинала от 2012-11-13 в Wayback Machine.
- ↑ History. // Istanbul Technical University. Посетен на 4 юли 2012.
- ↑ About Marmara. // Marmara University. Посетен на 4 юли 2012. Архив на оригинала от 2012-06-30 в Wayback Machine.
- ↑ Doğramacı, İhsan. Private Versus Public Universities: The Turkish Experience (DOC). // 18th International Conference on Higher Education. Август 2005. Посетен на 30 март 2012.
- ↑ 2007 Yılına Ait Veriler. // Governorship of Istanbul. Архивиран от оригинала на 2 август 2011. Посетен на 30 март 2012. (на турски) Архив на оригинала от 2011-08-02 в WebCite
- ↑ Principles of Education. // Darüşşafaka High School. Посетен на 6 юли 2012. Архив на оригинала от 2012-05-09 в Wayback Machine.
- ↑ Как новото летище на Истанбул ще засегне България?
