Отваря главното меню

Ислямски календар

(пренасочване от Арабско летоброене)

Ислямският календар (на арабски: التقويم الهجري القمري), наричан също по отправното му събитие хиджра или хеджира и (местно) егира, е лунен календар, използван главно в мюсюлманските страни, както и от мюсюлманите по света за определяне на ислямските празници.

Част от поредицата относно
Allah1.png
Ислям

Вярвания

Аллах · Единосъщие на Аллах
Мохамед · Други пророци

Практики

Изповядване на вярата · Молитва
Говеене · Милостиня · Поклонение

Текстове и закони

Коран · Сунна · Хадис
Фик · Шариат · Калам · Суфизъм

История и лидери

Разпространение на исляма
Семейството на Мохамед
Сподвижници на Мохамед
Сунити · Шиити
Праведните халифи · Шиитските имами

Култура и общество

Ислямски науки · Животни · Изкуство
Календар · Децата
Демография · Празници
Джамии · Философия
Наука · Жените
Политика · Дауах

Вижте също

Критика · Ислямофобия
Глосар на ислямските термини

Ислямски портал
 п  б  р 

Неговата отправна начална дата е 16 юли 622 година (петък), на която пророкът Мохамед от Мека, където е подложен на гонения, се преселва (последван от негови поддръжници) в Медина, където получава признание. Това събитие на арабски е наречено хиджра (оттегляне, преселване), откъдето идва неофициалното (и неточно) име на мюсюлманския календар.

Тъй като е лунен календар, годината в него има продължителност точно 12 оборота на Луната около Земята, тоест общо 354 (355) дни. 33 лунни години се равняват на около 32 слънчеви години.

МесециРедактиране

Дни Име на български Име на арабски Значение на името Бележки
1 30 дни Мухаррам مُحَرَّم забранен Всякакви битки и ловуване са забранени (от „харам“ – забрана). Включва деня Ашура.
2 29 дни Сафар صَفَر празнота В предислямския месец арабските къщи са празни, докато обитателите им събират храна.
3 30 дни Рабиа' ал-Ауал رَبيع الأوّل първата пролет
4 29 дни Рабиа' ал-Тани /
Рабиа' ал-Ахир
رَبيع الثاني
رَبيع الآخر
втората пролет / последната пролет
5 30 дни Джумада ал-Ула جُمادى الأولى първата суша Често е считан за ислямското „предлято“.
6 29 дни Джумада ал-Тания /
Джумада ал-Ахира
جُمادى الثانية
جُمادى الآخرة
втората суша / последната суша
7 30 дни Раджаб رَجَب уважение, чест Също свещен месец, в който войната е забранена.
8 29 дни Ша'абан شَعْبان разпръснат В предислямския месец арабските племена се разпръскват, за да търсят вода.
9 30 дни Рамадан رَمَضان горящ Най-почитаният месец. Мюсюлманите постят от изгрев до залез слънце и се грижат за бедните.
10 29 дни Шаууал شَوّال повишен
11 30 дни Ду ал-Ка'да ذو القَعْدة този на примирието Поредният месец, в който войната е забранена.
12 29 или 30 дни Ду ал-Хиджа ذو الحِجّة този на поклонение Месецът за хадж (годишното голямо поклонение в Мека). Войната също е забранена.

ПреобразуванеРедактиране

Тъй като хиджра годината е по-кратка с 11 дни от грегорианската, поради което ислямската Нова година (като начална дата в годината) се мести ежегодно напред,[1] няма точно съответствие на годините. Следват 2 формули за приблизително превръщане на хиджра (ХГ) година в грегорианска (ГГ) и обратно:[2][3][4]

ХГ = 1,030684 × (ГГ − 621,5643)
ГГ = 0,970229 × ХГ + 621,5643 

или

ХГ = (ГГ − 622) × 33 ÷ 32
ГГ = ХГ + 622 − (ХГ ÷ 32)

ИзточнициРедактиране

  1. 1911 Encyclopædia Britannica/Hejira
  2. Islamic and Christian Dating Systems
  3. Clark, Malcolm. Islam for dummies. Hoboken, N.J., John Wiley & Sons, 2013. ISBN 1118053966. с. 489.
  4. Hodgson, Marshall G. S.. The venture of Islam conscience and history in a world civilization. Chicago, University of Chicago Press, 1977. ISBN 0226346862. с. 21.