Арабски език

Арабски език العَرَبِيَّة‎
	/ˈʕarabij/
Страна	Египет, Сирия и др.
Регион	Близкия изток; Северна Африка
Брой говорещи	310 милиона;
Писменост	арабска азбука
Систематизация по Ethnologue
	Афро-азиатски; Семитски; Западносемитски; Централносемитски; Арабски; Арабски;
Официално положение
Официален в	26 страни
Контролиран от	–
Кодове
ISO 639-1	ar
ISO 639-2	ara
ISO 639-3	ara
	Използването на арабски език като:; Национален език Официален език Малцинствен език
	Уикипедия на Арабски език
	Арабски език в Общомедия

Арабският език (العَرَبِيَّة‎) е семитски език, говорен от около 225 000 000 души в Близкия изток и Северна Африка. Той е част от централносемитската подгрупа, в която влизат също иврит и новоарамейските езици. Най-близък до арабския е малтийският език, определян понякога като арабски диалект.

КласификацияРедактиране

Арабският е централносемитски език, тясно свързан със северозападните семитски езици (арамейски, иврит, угаритски, финикийски), древните южноарабски езици и някои други семитски езици от Арабия, като даданския. Семитските езици се изменят значително между протосемитския и възникването на централносемитските езици, особено в областта на граматиката. Особености на централносемитските езици, запазени и в арабския, са:

Преобразуване на спрегнатите с наставка форми за състояние (джалас-) в минало време
Преобразуване на спрегнатите с представка форми за минало време (яджлис-) в сегашно време
Елиминиране на други спрегнати с представка форми за наклонение (например, сегашно време, образувано с удвояване на средния корен, перфектно време, образувано с вмъкване на /t/ след първата съгласна на корена, вероятно повелително наклонение, образувано с преместване на ударението) за сметка на нови наклонения, образувани чрез окончания, добавени към спрегнатите с представка форми (например, -у за показателно наклонение, -а за подчинително, без окончание за повелително, -ан или -анна за енергично)
Развитие на вътрешен пасивен залог

Има няколко особености, общи за древните северноарабски езици, класическия арабски и съвременните арабски разновидности, които не са засвидетелствани при никой друг централносемитски език, включително при даданския и тайманския в северен Хиджаз. Тези особености говорят за техния общ произход от хопитетичен предшественик – протоарабски. За него могат да се реконструират следните характеристики:^[3]

негативни частици m *mā; lʾn *lā-ʾan > CAr lan
частица за G-пасивен залог mafʿūl
предлози и наречия f, ʿn, ʿnd, ḥt, ʿkdy
подчинително наклонение с -a
показателни местоимения с t
изравняване на аломорфа -at при окончанията за женски род
съюз ʾn
използване на f- за въвеждане на подчинени изречения
самостоятелно местоимение за допълнение (ʾ)y
следи от нунация

ИсторияРедактиране

Най-ранните запазени текстове на древен северноарабски език, предшественик на съвременния арабски, са надписите в Ал-Хаса в източната част на Арабския полуостров. Те са датирани към 8 век пр.н.е. и използват южноарабската азбука, писменост, която не е свързана с днешната арабска азбука. Подобни надписи върху камък са запазени и от следващите столетия в целия Арабски полуостров и в Синай. През 2 век пр.н.е. използваният език започва да се доближава до класическия арабски.

Арабски ръкопис от Абасидската епоха

През 4 век се формират арабските държави на Лахмидите в южната част на Месопотамия, на Гасанидите в южната част на Сирия и Киндитското царство в централната част на Арабския полуостров. В техните владетелски дворове са създадени някои забележителни примери на предислямската арабска поезия, както и някои от малкото оцелели предислямски надписи, използващи арабската азбука.^[4]

Класическият арабски е основната говорима форма на арабския език до времето на Абасидите. Това е езикът, на който е написан Коранът, свещената книга на исляма. Съгласно ислямското богословие Коранът представлява буквалното слово на Бог и по тази причина е неподлежащ на превод. Това обуславя особената роля на класическия арабски в религиозния и културен живот на Ислямския свят. И до наши дни много автори, пишещи на арабски, се стремят да се придържат към синтактичните и граматически норми и използват речника на класическия език, използван в Корана и описан от ранните езиковеди, като Сибауейх.

Съвременната книжовна форма на арабския се нарича съвременен стандартен арабски език. Той се основава на класическия арабски, включвайки чужди заемки и неологизми, отразяващи съвременните нужди на езика. Това е книжовната форма, използвана в повечето съвременни арабски издания и средства за масова информация и говорена от повечето образовани хора в Арабския свят. На много места стандартният арабски съжителства в състояние на диглосия с местни диалекти на арабския, някои от които не са взаимно разбираеми помежду си.

Разпространение и диалектиРедактиране

Основна статия: Разновидности на арабския език

Освен книжовните класически и съвременен стандартен арабски, арабският език има множество местни разновидности, наричани разговорен арабски и отличаващи се понякога значително от книжовния език. Най-големи са различията между магребските и близкоизточните диалекти, както и между тези на уседналото население и по-консервативните говори на бедуините. Говорещите някои от тези диалекти не могат да разговарят помежду си, поради значителните различия между тях. По-специално за говорещите близкоизточни диалекти често е трудно да разбират северноафриканците, макар че обратното не винаги е вярно, поради популярността на близкоизточните филми и медии в целия Арабски свят.

Карта на основните диалекти в Арабския свят

Един от факторите за диференциацията на диалектите е влиянието на езиците, говорени в съответния регион в предислямския период. Те обикновено са източник на значителна част от речника, а понякога оказват влияние и върху произношението и словореда. В същото време дори по-голямо значение има различното запазване или промяна в смисъла на класически форми в различните диалекти.

Основните диалектни групи са:

Магребски арабски език: марокански, алжирски, тунизийски, либийски и сахарски диалект и диалекта хасания – около 78 милиона души от северозападните части на Египет до Мавритания. В отделните диалекти се чувства в различна степен влиянието на берберските езици.
Централни диалекти: египетски, саидийски и судански – 100 милиона души в Египет и Судан.
Северни диалекти: северномесопотамски, левантински и иракски – 70 милиона души от източните части на Египет да Ирак.
Южни диалекти: халиджи, бахрани, наджди, хиджазки, йеменски, дофарски и омански – 50 милиона души в района на Персийския залив, Арабския полуостров и Североизточна Африка.

Във вътрешността на Африка се говорят няколко диалекта и креолски езици, базирани на арабския – чадски, нуби, джуба. Особено място заема юдео-арабският, говорен от еврейските общности в Арабския свят.

ФонологияРедактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Класическият арабски език съдържа 28 звука, включително две полугласни. Също така има шест гласни звука (три къси и три дълги гласни). Те могат да бъдат произнесени по различен начин в зависимост от предходната съгласна. Късите гласни обикновено не се изписват, въпреки че биха могли да се отбележат с помощни знаци – حركات (ḥarakāt) – което буквално означава „движения“.

ГраматикаРедактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Арабският език има 3 падежа – именителен, винителен и родителен, както и 3 глаголни времена – минало, сегашно и бъдеще. Изреченията се изграждат като глаголно-подложно-предметни конструкции.

ПисменостРедактиране

Основна статия: Арабска азбука

Арабската азбука съдържа 28 букви, които обозначават съгласни звукове. Дългите гласни се означават с букви, кратките гласни се отбелязват с допълнителни знаци (наречени огласовки), които се пишат (само за ученици) над или под буквата за предходния съгласен звук. Буквите се изписват от дясно на ляво.

Някои букви не се свързват с предишни или следващи букви; съответно думата може да се състои от отделни групи от букви, несвързани помежду си. Всяка буква от арабската азбука се изписва по различен начин в зависимост от това дали тя се намира в началото, средата или в края на думата или не се свързва с други букви от думата.

Роля в ислямаРедактиране

Коранът (от арабски: أَلْقُرآن, Qur'ān, „четиво, лекция“), свещената книга на исляма, е съставена в писмен вид около 650 г. по време на халифа Осман именно на арабски език.

Поради това до 1928 година в писмения турски език се е използвала арабската азбука.

Влияние върху други езициРедактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

БележкиРедактиране

↑ Procházka, S. Arabic. // Encyclopedia of Language and Linguistics. 2006. (на английски)
↑ Wright, John W. The New York Times Almanac 2002. Routledge, 2001. ISBN 1579583482. p. 492. (на английски)
↑ Al-Jallad 2015.
↑ A History of the Arabic Language. // Linguistics.byu.edu. Посетен на 4 май 2010. (на английски)

Цитирани източници

Al-Jallad, Ahmad. An Outline of the Grammar of the Safaitic Inscriptions. Brill, 2015. ISBN 978-90-04-28982-6. (на английски)

Външни препраткиРедактиране

[1] Procházka, S. Arabic. // Encyclopedia of Language and Linguistics. 2006. (на английски)

[2] Wright, John W. The New York Times Almanac 2002. Routledge, 2001. ISBN 1579583482. p. 492. (на английски)

[Al-Jallad2015-3] Al-Jallad 2015.

[4] A History of the Arabic Language. // Linguistics.byu.edu. Посетен на 4 май 2010. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]