Ардабил (остан)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ардабил.
Ардабил (на персийски: اردبیل) е един от 31 остана на Иран. Разположен е в северозападен Иран, включен е в административния Регион 3. Заема площ около 17 800 km²[1], населението е над 1 милион. Административен център е град Ардабил.
Ардабил استان اردبیل | |
Местоположение в Иран | |
Страна | Иран |
---|---|
Административен център | Ардабил |
Площ | 17 800 km² |
Население | 1 270 420 души (2016) 71,4 души/km² |
Шахрестани | 12 |
Часова зона | UTC+03:30 |
Телефонен код | (+98) |
ISO 3166-2 | IR-03 |
Официален сайт | ardabil.ostan-ar.ir |
Ардабил в Общомедия |
История
редактиранеПредполага се, че територията на Ардабил е заселена от древни времена, а названието Ардабил се споменава в свещената книга на зороастрийците, Авеста. Данни за историята на Ардабил има от началото на ислямския период. В продължение на векове територията на остана се притежава от различни халифати и ханства и е управлявана от династиите на Саджиди, Абасиди, Илханиди, Тимуриди. В началото на 16 век оттук започва възходът на Сефевидите, които обединяват Персия. По време на тяхното управление Ардабил процъфтява, неговото развитие спира след упадъка на Сефевидската империя. В началните десетилетия на 18 век Ардабил за кратко време е част от Отоманска империя и отново става иранска територия, когато на власт идва Надер Шах. Регионът е арена на войните между Русия и Иран през 19 век. В рамките на Иран Ардабил дълго време е част от Източен Азербайджан, отделя се като самостоятелн остан през 1993 г.[2][3]
География
редактиранеОстан Ардабил се намира в северозападната част на Иран. Граничи с Азербайджан и останите Източен Азербайджан и Занджан. На изток се простира планинската верига Талеш, която отделя остана от Гилан.[2] Около две трети от територията на Ардабил е заета от високи планини, в северната му част навлиза Муганската равнина. Средната височина на планините е около 2200 m, ниските северни райони са с надморска височина под 200 m. Най-високата точка на остана е връх Сабалан с неговите 4 811 m, най-ниската, 40 m, се намира в Муганската равнина. В остана има много реки и горещи минерални извори. [4][5]
Климатът на Ардабил е разнообразен и варира от полусух до полувлажен. Районите около града Ардабил са най-студените в Иран. През зимата температурата тук стига до -23°С. В северните шахрестани Билесавар и Парсабад зимите са топли, а лятото е горещо. Средните годишни валежи са около 400 mm.[2]
Административно деление
редактиранеВсеки остан в Иран се дели на шахрестани, които се състоят от бахши, те на свой ред съдържат най-малките административни единици – дехестани. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. След промените, направени през 2018 и 2020 г., Ардабил има 12 шахрестана.[6][7][8][9]
Население
редактиранеСъгласно националното преброяване през 2016 г. населението на остана е 1 270 420 души, от тях около 68% живеят в градовете.[10] Над 83% от населението е грамотно (възрастова група над 6 г.).[11]
Етническото мнозинство са азери. Малцинствените групи на коренното население са талиши и тати.[5]
Икономика
редактиранеИкономическите дейности, характерни за остана, са обусловени от неговите природни дадености и номадския начин на живот на част от населението. Важните отрасли са туризмът, селското стопанство и традиционните занаяти. Произвеждат се пшеница, ечемик, царевица, картофи. Добре са развити животновъдство, рибовъдство, пчеларство. От занаятите особено място заема килимарството. Промишленото производство е представено от текстилни, кожарски и млекопреработвателни предприятия. На територията на остана се намират циментов завод, кибритена фабрика, химически завод. Останът разполага с 8 индустриални центъра.[4][5][12]
Образование
редактиранеОстан Ардабил разполага с 24 научни и образователни организации.[13]
Университетите са:
- Медицински университет на Ардабил
- Университет Мохагег Ардабили
- Ислямски свободен университет
- Университет Паям-е Нур
Забележителности
редактиранеАрдабил е известен преди всичко с природните си забележителности:
- Угаснал вулкан Сабалан и езеро в неговия кратер;
- Солено езеро Шорабил;
- Езеро Неор на височина около 2500 m в Талишките планини;
- Минерални източници с построените около тях спа комплекси;
- Гора Фандоглу, наречена така поради големите площи, покрити с лещникови храсти (на персийски: فندق , фандог);
- Ски курорт Алварес в Сабалан.
Останът притежава също исторически и архитектурни паметници:
- Гробница на шейх Сафиеддин Ардабили и комплексът около нея. Включени са в списъка на UNESCO за световно културно и природно наследство;[14]
- Базар в град Ардабил от епохата на Сефевидите;
- Мостове, хамами и сгради от епохата на Сефевидите;
- Зороастрийски храм на огъня от епохата на Сасанидите;
- Джамия Джоме от епохата на Селджуците.
Източници
редактиране- ↑ Statoids. Provinces of Iran
- ↑ а б в Iran Chamber Society. Province of Ardabil
- ↑ Encyclopædia Iranica. ARDABĪL
- ↑ а б ((fa)) نگاهی به جغرافیای طبیعی استان اردبیل
- ↑ а б в Ardabil
- ↑ ((fa)) جمعیت و خانوار کشور به تفکیک استان، شهرستان
- ↑ ((fa)) جمعیت به تفکیک تقسیمات کشوری سال 1395 اردبیل
- ↑ ((fa)) اصلاندوز مغان شهرستان شد
- ↑ ((fa)) تصویبنامه در خصوص تقسیمات کشوری در شهرستان گرمی Архив на оригинала от 2021-11-09 в Wayback Machine.
- ↑ Census 2016. General results
- ↑ Selected Findings of National Population and Housing Census, 2016
- ↑ ((fa)) وضعیت اجتماعی و اقتصادی استان ، استان اردبیل
- ↑ ((fa)) دانشگاههای استان اردبیل
- ↑ Sheikh Safi al-din Khānegāh and Shrine Ensemble in Ardabil