Отваря главното меню
Велик Селджук, 1092

Селджуците са династия на тюрките огузи, управлявали териториите на Централна Азия, Близкия изток и Мала Азия от средата на ІХ век до края на ХІІІ век.

Съдържание

ИсторияРедактиране

Идват в Анадола от Централна Азия в края на Х век, сеейки ужас и разруха във византийските провинции и в халифата на Абасидите.

По произход са клон на тюркското племе огуз, населяващ северните брегове на Аралско море.

През 10 век приемат исляма и мигрират на юг, водени от своя вожд Селджук ибн Дукак, който дава името на династията и народа. Апогеят им настъпва по време на управлението на Малик Шах I (1072 – 1092) и с помощта на неговия везир Низам ал-Мюлк, иранец по произход и истински политически и военен гений.

Още от самото основаване на своята империя селджуците силно се иранизират, приемат фарси за официален език, а повечето висши управници са персийци.

Отслабените селджукски държави са завладени от османските турци през ХV век.

Селджуците са смятани за преки предци на днешните обитатели на Турция, Азербайджан и Туркменистан. Изпълняват важна роля в средновековната история, създавайки бариера между Европа и монголските орди на изток. Имат съществен принос в защитата на мюсюлманския свят от Кръстоносните походи на християните.

СелджукидиРедактиране

Селджукидите са династията на селджукските владетели, управлявала техните държави.

Владетели на Велики Селджук 1037 – 1157Редактиране

Селджукски владетели на Керман 1041 – 1187Редактиране

Керман е област в Южна Персия. През 1187 г. тя е завладяна от великия селджук Тугрил III.

Селджукски владетели в Сирия 1076 – 1117Редактиране

Султани и емири на ДамаскРедактиране

Атабегове на ХалебРедактиране

Селджукски султани на Рум 1077 – 1307Редактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране