Арджан
Тази статия е за селото. За реката вижте Гьолая.
Арджан или Хараджиново (на гръцки: Αρτζάν) е историческо село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
| Арджан Αρτζάν | |
| — село — | |
  Арджан  Арджан  Арджан | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
География
редактиранеСелото е било разположено северно от град Ругуновец (Поликастро), близо до границата със Северна Македония. Южно от селото е разположено Арджанското езеро, което днес е почти напълно пресушено.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Арджан (Ardjan) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 30 домакинства, като жителите му са 170 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 100 жители българи.[2]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арджан (Ardjan) има 64 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Селото е разрушено от гръцката армия в Междусъюзническата война в 1913 година и в последвалото гръцко преброяване се води напуснато. Повече не е възстановено.[4] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Арджан (Арџан) има 12 къщи славяни мохамедани.[5]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 0[4] |
Бележки
редактиране- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)