Ариана 1
Ариана 1 е първата от ракетното семейство Ариана. Ракетата е конструирана с целта да извежда два телекомуникационни спътника едновременно, като по този начин се спестят пари. С нарастването на големината на спътниците, Ариана 1 отстъпва място на по-мощните ракети Ариана 2 и Ариана 3.[1]
| Ариана 1 | |
 Макет на Ариана 1 (Снимката е направена във „Френския музей по авиация и космонавтика“, Ле Бурж, Франция) | |
| Данни за ракетата | |
|---|---|
| Функция | Среднотоварна ракета носител |
| Производител | ЕКА |
| Страна |  Европа |
| Размери | |
| Височина | 50 m |
| Диаметър | 3,8 m |
| Маса | 207 200 kg |
| Степени | 4 |
| Капацитет | |
| Товар до НЗО | 1400 kg |
| Товар до ГТО | 1850 kg |
| История на изстрелванията | |
| Статус | Изведена от експлоатация |
| Космодруми | ELA-1, Куру |
| Общо изстрелвания | 11 |
| Успешни | 9 |
| Неуспешни | 2 |
| Първи полет | 24 декември 1979 |
| Последен полет | 22 февруари 1986 |
| Забележителни товари | Джото |
| Първа степен | |
| Двигатели | 4 Викинг-2 |
| Тяга | 2771,940 kN |
| Импулс | 281 s |
| Време на работа | 145 секунди |
| Гориво | АДМХ/N2O4 |
| Втора степен | |
| Двигатели | 1 Викинг-4 |
| Тяга | 720,965 kN |
| Импулс | 296 s |
| Време на работа | 132 секунди |
| Гориво | АДМХ/N2O4 |
| Трета степен | |
| Двигатели | 1 HM7-A |
| Тяга | 61.674 kN |
| Импулс | 443 секунди |
| Време на работа | 563 секунди |
| Гориво | LH2/LOX |
| Четвърта степен | |
| Двигатели | 1 Mage 1 |
| Тяга | 19.397 kN |
| Импулс | 295 секунди |
| Време на работа | 50 секунди |
| Гориво | HTPB (твърдо гориво) |
| Ариана 1 в Общомедия | |
Характеристика редактиране
Ариана 1 е първата ракета носител разработена от ЕКА. Конструирана е за да замени ракета носител Европа. Разработването на ракетата започва през юли 1973 година.
С маса от 210 000 кг Ариана 1 може да издигне в геостационарна орбита един изкуствен спътник или два по-малки с общо тегло от 1850 кг.
Ариана 1 е три степенна ракета:
- Първата степен е оборудвана с четири ракетни двигателя Викинг.
- Втората има само един двигател Викинг.
- Третата степен използва двигател с LH2 и LOX с тяга 7000 kgf (69 kN).
Тази конструкция се спазва до Ариана 4.
История на изстрелвнията редактиране
Първото изстрелване е на 24 декември 1979 г. и е успешно. Второто изстрелване обаче, е неуспешно и ракетата се взривява след отъкъсване от Земята. Следващите две изстрелвания са успешни. При следващия полет ракетата спира да функционира на седмата минута от изстрелването. След общ преглед на Ариана 1 следват 6 успешни полета.
На 2 юли 1985 г. успешно е изведена в орбита сондата Джото, която има за цел да изследва Халеевата комета при преминаването ѝ във вътрешната част на Слънчевата система.
С последния си единадести полет на 22 февруари 1986 Ариана 1 извежда в орбита спътникът SPOT.[2]
| № | Дата | Сериен номер | Товар | Тип товар | Забележки |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 | 24 декември 1979 | L-01 | CAT 1 | ||
| 2 | 23 май 1980 | L-02 | Firewheel / Firewheel Subsat 1, 2, 3, 4 / Amsat P3A / CAT 2 | Научни и аматьорски радио сателити | Неуспех |
| 3 | 19 юни 1981 | L-03 | Meteosat 2 / Apple / CAT 3 | Метеорологичен / експериментален комуникационен сателит | |
| 4 | 20 декември 1981 | L-04 | MARECS 1 / CAT 4 | Комуникационен сателити | |
| 5 | 10 септември 1982 | L-5 | MARECS B / Sirio 2 | Комуникационни сателити | Неуспех |
| 6 | 16 май 1983 | L-6 | ECS 1 / Amsat P3B (Oscar 10) | Комуникационен / аматьорски радио сателит | |
| 7 | 19 октомври 1983 | L-7 | Intelsat-5 7 | Комуникационен сателит | |
| 8 | 5 март 1984 | L-8 | Intelsat-5 8 | Комуникационен сателит | |
| 9 | 23 май 1984 | V-9 | Spacenet 1 | Комуникационен сателит | |
| 10 | 2 юли 1985 | V-14 | Джото | Сонда за изследване на комети | |
| 11 | 22 февруари 1986 | V-16 | SPOT 1 / Викинг | Наблюдаване на Земята / магнитосферни изследвания |
Източници редактиране
- ↑ Ariane 1,2,3 // Ariane 1. ESA, 4 май 2004. Посетен на 26 февруари 2012.
- ↑ Launch History // Ariane 1. Gunter's Space Page, 16 април 2009. Посетен на 26 февруари 2012.