Асиметричен диметилхидразин

химично съединение

Асиметричният диметилхидразин (АДМХ, 1-1-диметилхидразин) е аминово съединение, използвано в химията и като гориво за ракетни двигатели.

Качества

редактиране

Химически чистият АДМХ представлява бистра течност. Токсичен, нестабилен и хигроскопичен е, поглъща влага от въздуха. Има остра миризма на риба и амоняк, типична за органичните амини. При излагане на въздуха абсорбира кислород и въглероден двуокис и пожълтява. Смесва се във всякакви съотношения с вода, етанол, керосин, добре се смесва с повечето органични разтворители и нефтопродукти.

При концентрация на парите му във въздуха между 2,5% и 95% е запалим. Не е чувствителен на механично сътресение. Химически стабилен е до 350 °C. В интервала от 350 до 1000 °C се разпада на амоняк, амини, циановодород, водород, азот, метан, етан, смолисти и други вещества.

При контакт с окислители на основата на двуазотен четириокис или азотна киселина с концентрация над 50% се самовъзпламенява. При реакция с по-разредена азотна киселина се образуват азотни соли и продукти на разпадането на АДМХ.

Произход

редактиране

АДМХ е замърсител в, метаболит на и продукт от разпадането на даминозида.

Промишлено получаване

редактиране

Обикновено АДМХ се получава от диметиламин, популярен продукт на органичния синтез. Процесът е двуетапен, като на първия етап се получава N-нитрозодиметиламин (високотоксичен и канцерогенен):

HN(CH3)2 + HNO2 = ONN(CH3)2 + H2O

ONN(CH3)2 + 2H2 = H2NN(CH3)2 + H2O

Съхраняване

редактиране

Хидразиновите горива са нестабилни при контакт с въздуха, но на практика не предизвикват корозия на конструктивните материали в течен или газообразен вид. АДМХ обикновено се съхранява в резервоари от нисковъглеродна стомана, монтирани наземно или в специални изкопи. Както при двуазотния четириокис, резервоарите се дозапълват с азот под налягане 0.1 до 0.15 МПа.

Транспортира се основно чрез железопътен и автотранспорт, в цистерни от нисковъглеродна стомана с обем 40-60 м3.

Употреба

редактиране

В ракетната техника

редактиране

Използва се в ракетната техника като компонент в хиперголични смеси, в комбинация с двуазотен четириокис, по-рядко с димяща азотна киселина. Тъй като е дериватив на хидразина, понякога бива наричан жаргонно „хидразин“.

Предимства

редактиране

Предимствата на комбинацията АДМХ-двуазотен четириокис като ракетно гориво са:

  • по-плътна (1170 кг/м3) е от комбинациите керосин-течен кислород (1070 кг/м3) и течен водород-течен кислород (285 кг/м3)
  • по-малко взривоопасна е от комбинацията течен водород-течен кислород
  • хиперголична е, което опростява двигателя и прави работата му по-надежна и управляема
  • може да се съхранява заредена в горивната система на ракета продължително време
  • при нормални температури е течна – не изисква криогенни резервоари

Недостатъци

редактиране

Недостатъците на комбинацията са:

  • токсичност
  • канцерогенност
  • вероятност от експлозия на АДМХ при контакт с окислител
  • отстъпва по специфичен импулс на комбинацията керосин-течен кислород
  • висока цена
  • АДМХ е хигроскопичен, а оводняването снижава специфичния му импулс със 100 H/сек на кг за всеки 0,5% вода.

Приложение

редактиране

АДМХ се използва при много европейски, руски, китайски и индийски ракетни двигатели. На практика е стандарт при руските орбитални хиперголични двигатели (кораби „Союз“, „Прогрес“, модул „Звезда“ на МКС). Използва се и при ракети-носители: руската „Протон“, руско-украинските „Днепър“ и „Космос“, украинската „Циклон“, американски от семейството „Титан“ и френски от семейството „Ариана

В маневрените и някои орбитални двигатели на американски и европейски космически кораби (космическата совалка, АТК) вместо него се използва монометилхидразин, заради мъничко по-високия си специфичен импулс и по-широкия температурен диапазон, в който остава течен.

Освен като основно гориво, често се използва в течногоривни ракетни двигатели, работещи с керосин и течен кислород, за запалване на двигателя и подгряването му, преди да се премине на керосин.

По-стабилен е от хидразина, особено при по-висока температура, и може да бъде използван вместо него, или смесен с него. В някои американски ракети-носители (Титан, Делта, GSLV) се използва смес от 50% хидразин и 50% АДМХ, известна под името Аерозин 50.

Други области на употреба

редактиране

Използва се като източник на азот при газово отлагане на металноорганични съединения като метод за отлагане на тънки слоеве.

Безопасност

редактиране

АДМХ е силно токсичен и канцерогенен. Може да експлодира в присъствие на окислители. При попадане върху кожата прониква през нея. При човека дразни лигавиците на очите, дихателните пътища и храносмилателния тракт, силно възбужда централната нервна система, води до гадене и повръщане, при по-високи концентрации и до загуба на съзнанието.

През 1980-те в САЩ е имало дискусии около наличието на АДМХ в някои храни, например ябълковия сок, и произтичащия от това канцерогенен риск.

Неутрализиране на разлят АДМХ

редактиране

Както и при други хидразинови горива, се извършва основно с хлорни соли на калция – калциев хипохлорид и хлорна вар.

Бетон, почва и сродни повърхности се обработват с каша от вода и хлорни соли (1:1), при норма 4 л. на м2. Кашата се оставя да действа 2 часа, след което се отмива с вода. Отмитата вода се обезврежда с хлорни соли в 15-кратен излишък.

Вижте също

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Unsymmetrical dimethylhydrazine в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​