Арналдур Индридасон

исландски журналист и писател

Арналдур Индридасон (на английски: Arnaldur Indriðason) е исландски журналист, сценарист и писател на произведения в жанра криминален роман, съвременен и исторически трилър.[1][2][3][4]

Арналдур Индридасон
Arnaldur Indriðason
Арналдур Индридасон, 2015 г.
Арналдур Индридасон, 2015 г.
Роден28 януари 1961 г. (63 г.)
Професияписател, журналист, сценарист
Националност Исландия
Активен период1997 -
Жанркриминален роман, трилър
Известни творбипоредица „Инспектор Ерлендур“
НаградиКавалер на Ордена „Исландски сокол“, Исландия, 2004 г.
Златен кинжал

Деца3
Уебсайт
Арналдур Индридасон в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Биография и творчество

редактиране

Арналдур Индридасон е роден на 28 януари 1961 г. в Рейкявик, Исландия, в семейството на писателя Индриди Орстейнсон. През 1996 г. завършва с бакалавърска степен история в Университета на Исландия. След дипломирането си, в периода 1981 – 1982 г. работи като журналист за вестник „Моргунбладир“, след което минава на свободна практика. В периода 1986 – 2001 г. работи и като филмов критик за „Моргунбладир“.[1][2][3][4]

Първият му роман „Синовете на праха“ (Synir duftsins) от емблематичната му поредица „Инспектор Ерлендур“ е издаден през 1997 г. Прави пробив с третия си роман от поредицата – „Стъклен град“. В него историята е за разследване на изнасилване, което е открито години по-късно, когато извършителят е убит при мистериозни обстоятелства. Заедно с разследването са поставени темите за записването на исландските граждани в генно досие и регистрацията на наследствените заболявания. Романът печели наградата за скандинавска литература „Стъклен ключ“. През 2006 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Ингвар Сигурдсон и Агуста Ерлендсдотир, който печели наградата „Кристален глобус“ на 42-ия Международен филмов фестивал в Карлови Вари. Следващият му роман, „Гробна тишина“, получава наградите „Стъклен ключ“ и „Златен кинжал“ на Асоциацията на писателите на криминални романи.[1][2][3][4]

Главни герои в романите от поредицата са инспектор Ерлендур Свейнсон и неговите колеги от полицейското управление в Рейкявик, Сигурдур Оли и Елинборг. Криминалните истории обикновено са наказателни дела, които водят началото си от далечното минало или при които свидетелите се разпитват едва десетилетия след конкретно събитие. Личният живот на инспектор Ерлендур и проблемните отношения с неговите възрастни деца са вплетени в сюжета на престъплението и отразяват връзката с новата исландска история.[1][4]

Произведенията на писателя често са включени в списъците на бестселърите.[1] Те са преведени на над 40 езика по света в на над 14 милиона екземпляра.[2]

Арналдур Индридасон живее със семейството си в Рейкявик.[3]

Произведения

редактиране

Самостоятелни романи

редактиране
  • Napóleonsskjölin (1999) – издаден и като „Operation Napoleon[1][2][4]
  • Bettý (2003)
  • Konungsbók (2006)

Серия „Инспектор Ерлендур“ (Inspector Erlendur)

редактиране
  1. Synir duftsins (1997)[1][2][3][4]
  2. Dauðarósir (1998)
  3. Mýrin (2000) – издаден и като „Jar City“ и „Tainted Blood“, награда „Стъклен ключ[3]
    Стъклен град, изд.: „ИнфоДАР“, София (2008), прев. Александра Калугерова
  4. Grafarþögn (2001) – награда „Златен кинжал“ и „Стъклен ключ
    Гробна тишина, изд.: ИК „Колибри“, София (2016), прев. Айгир Сверисон
  5. Röddin (2003)
    Гласът, изд.: ИК „Колибри“, София (2017), прев. Айгир Сверисон
  6. Kleifarvatn (2004) – награда „Бари“
  7. Vetrarborgin (2005)
  8. Harðskafi (2007)
  9. Myrká (2008)
  10. Svörtuloft (2009)
  11. Furðustrandir (2010)

Серия „Фловент и Торсън“ (Flovent and Thorson / Reykjavik Wartime Mystery)

редактиране
  1. Skuggasund (2013) – награда RBA за криминална литература[1][2][4]
  2. Þýska húsið (2015)
  3. Petsamo (2016)

Серия „Детектив Конрад“ (Detective Konrad)

редактиране
  1. Myrkrið veit (2017)[1][2][4]
  2. Stúlkan hjá brúnni (2018)
  3. Tregasteinn (2019)
  4. Þagnarmúr (2020)

Екранизации

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Arnaldur Indriðason в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​