Отваря главното меню

Енох Арнолд Бенет (на английски: Enoch Arnold Bennett), по-известен като Арнолд Бенет, е английски писател.

Енох Арнолд Бенет
английски писател и критик

Роден
Починал
27 март 1931 г. (63 г.)
Погребан Стафордшър

Националност Флаг на Англия Англия,
Флаг на Великобритания Великобритания
Образование Лондонски университет
Професия писател, журналист, драматург, литературен критик
Литература
Период 1898 – 1931
Повлиян Мопасан

Подпис Arnold Bennett Signature.jpg
Уебсайт www.arnoldbennettsociety
Енох Арнолд Бенет в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Бенет произхожда от скромно по произход и заможност семейство. Родителите му притежават неголяма къща в Хенли, Стафордшър.[1]

Бащата на Бенет е адвокат от 1976 г. и той още от малък помага в кантората на баща си. Недоволен от заплащането, Бенет се отзовава в Лондон да търси друга реализация в живота. Родителското скъперничество е тема неминуемо застъпвана в творчеството на Бенет до края на живота му.

През 1889 г. Бенет печели литературен конкурс в списание и започва работа като журналист и театрален критик на пълен работен ден. През 1894 г. е вече помощник-редактор в списанието Woman. Четири години по-късно издава първия си роман. Издига се до редактор в списанието.

От 1900 г. Бенет се посвещава изцяло на литературата, заемайки се изцяло с писането на романи, въпреки че, не изоставя изцяло позициите си и на критическото поприще. През 1902 г. умира бащата на Бенет и той през следващите осем години се установява за постоянно в Париж.

От 1903 г. Бенет е до Монмартър и Монпарнас, посветен на писането на романи и пиеси. След пътуване до Америка по стъпките на Чарлс Дикенс, от 1911 г. Бенет е отново в „добрата стара Англия“.

По време на Първата световна война Бенет става директор на пропагандата за Франция в Министерството на информацията. Неговото назначение е по препоръка на Макс Айткън. Бенет отказа рицарско звание през 1918 г.

През 1922 г. Бенет се влюбва в актрисата Дороти Честон, с която остава до края на живота си, след като се разделя с френската си съпруга. Умира от коремен тиф в дома си в „Бейкър Стрийт“, Лондон на 27 март 1931 г. след завръщане от посещение във Франция.

Дъщерята му Вирджиния Елдън живее във Франция и е президент на „Общество Арнолд Бенет“.

ТворчествоРедактиране

В творчеството си Бенет е силно повлиян от Мопасан.

Голяма заслуга на Бенет към критиката е статията му от 1910 г. за романа „Братя Карамазови“ на Достоевски, с който се е запознал на френски. Благодарение на Бенет англосаксонският свят се сдобива с информация за „Второзаконието“ от „Петокнижието“ на Достоевски, след като споделя пред читателите си, че романът съдържа „потресаващи сцени, каквито никога не съм срещал в литературата“. Бенет намира „Братя Карамазови“ като едно от чудесата на света. През 1912 г. излиза преводът на романа на английски от Гарнет и в Англия настъпва истинска „буря“ около романа.

В рецензиите на Бенет, Достоевски е определен като най-руският от всички писатели, а романът му като единственото средство да се разбере руската душа, психологията на мужика и хуманизма на великия руски писател.

Библиография [2]Редактиране

  • A Man from the North (1898)
  • The Grand Babylon Hotel (1902)
    Хотел Гранд Бабилон, изд. „Книжна централа“ София (1938), прев. Невена Розева
  • Anna of the Five Towns (1902)
  • The Gates of Wrath (1903)
  • Leonora (1903)
    Леонора, изд. "Рачо Стоянов" София (1941), прев. Рачо Стоянов
    Леонора, изд. „Христо Г. Данов“ Пловдив (1994), прев. Рачо Стоянов
  • A Great Man (1904)
  • Teresa of Watling Street (1904)
  • Sacred and Profane Love (1905) – преработен и издаден като The Book of Carlotta (1911)
  • Tales of the Five Towns (1905) – сборник разкази
  • Whom God Hath Joined (1906)
    Които Бог е съчетал..., изд. „Книжна централа“ София (1938), прев. Невена Розева
  • Hugo (1906)
  • The Grim Smile of the Five Towns (1907) – сборник разкази
  • The Ghost--a Modern Fantasy (1907)
  • Buried Alive (1908)
    Жив погребан, изд. „Книжна централа“ София (1938), прев. Невена Розева
    Жив погребан, изд. „Роял 77“ Варна (1992), прев. Невена Розева
  • The Old Wives Tale (1908)
    Разказ за старите жени, изд. „Народна култура“ София (1965), прев. Бистра Винарова
  • The Card (1910)
  • Clayhanger (1910)
    Клейхангър, изд. „Народна култура“ София (1963), прев. Бистра Винарова
  • Helen with a High Hand (1910) – издаден серийно като The Miser's Niece
    Елена Ратбон, изд. „Ал. Паскалев“ София (1940), прев. Делчо Мавров
  • Hilda Lessways (1911)
  • Milestones – пиеса, с Едуард Ноблок
  • The Matador of the Five Towns (1912) – сборник разкази
  • The Regent (1913) – издаден и като The Old Adam
  • Paris Nights and other impressions of places and people (1913)
  • The Price of Love (1914
  • These Twain (1916)
  • The Pretty Lady (1918)
  • The Roll-Call (1918)
  • Mr Prohack (1922)
  • Riceyman Steps (1923)
  • The Clayhanger Family (1925)
  • Lord Raingo (1926)
    Лорд Рейнго. Воюваща Англия, изд. „Ал. Паскалев“ София (1942), прев. Х. П., Ю. Г
  • The Woman who Stole Everything and Other Stories (1927)
  • The Strange Vanguard (1928)
  • Imperial Palace (1930)
  • Venus Rising from the Sea (1931)

КритикаРедактиране

  • Journalism For Women (1898)
  • Fame and Fiction (1901)
  • How to Become an Author (1903)
  • The Reasonable Life (1907)
  • Literary Taste: How to Form It (1909)
  • How to Live on 24 Hours a Day (1910)
  • Mental Efficiency (1911)
  • Those United States (1912) – издаден и като Your United States
  • The Author's Craft (1914)
  • Self and Self-Management (1918)
  • The Human Machine (1925)
  • How to Live (1925)
  • The Savour of Life (1928)

ФилмРедактиране

  • The Grand Babylon Hotel (1916)
  • The Old Wives' Tale (1921)
  • Piccadilly (1929)
  • Sophia and Constance (1988) ТВ сериал по „Разказ за старите жени

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране