Арнълд Тойнби
Арнълд Джоузеф Тойнби (на английски: Arnold Joseph Toynbee) е британски историк и културен антрополог. Автор на фундаментално изследване върху раждането и упадъка на цивилизациите – „Изследване на историята“[1].
Арнълд Тойнби Arnold Toynbee | |
британски историк и антрополог | |
Арнолд Тойнби през 1967 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 22 октомври 1975 г.
|
Религия | англиканство |
Учил в | Бейлиъл Колидж |
Научна дейност | |
Област | История, антропология |
Работил в | Оксфордски университет Кингс Колидж (Лондон) Лондонско училище по икономика Кралски институт за международни отношения |
Публикации | „Изследване на историята“ (1934 – 1961) |
Семейство | |
Съпруга | Розалинд Мъри (1913 – 1946) Вероника Боултър (1946 – 1975) |
Деца | Антъни Тойнби Филип Тойнби Лорънс Тойнби |
Арнълд Тойнби в Общомедия |
Тойнби е кавалер на рицарския „орден на почетния легион“.
Творчество
редактиране„Изследването на историята“ на Тойнби е в 12 тома и е завършено през 1961 г.
Тойнби различава 21 цивилизации в световната история, като една от тях е православната цивилизация.
Списък на цивилизациите по Тойнби[2]
редактиране- Древен Египет
- Инки
- Древен Китай
- Минойска цивилизация
- Шумерска
- Маи
- Олмеки
- Ацтеки – слети в Централоамериканска
- Хетска
- Асирия
- Вавилонска (виж и Вавилония)
- Иранска
- Арабска – слети в ислямска цивилизация
- Далекоизточна – основна част
- Далекоизточна – японски клон
- Индска цивилизация
- Индуистка
- Елинска (гръко-римска)
- Византия – Православнохристиянска основен клон
- Русия – Православнохристиянска руски клон
- Западна
За България
редактиранеРолята на България и българите за приноса им към световната културна съкровищница е оценен изключително високо от Тойнби. Нещо повече:
„ | България не е „пасивен реципиент“ на византийското културно „облъчване“, а „съперник на Византия“ в политическо и културно отношение. Усвояването на византийските образци не е механичен процес, а творчески. Като втори център на православната цивилизация, България посредством християнизацията и религията на българската църква и литературната и преводаческа дейност, активно разпръсква просветата и културата сред славянските и други народи на Балканите и Източна Европа. | “ |
Като най-значим е оценен приноса на двете книжовни школи от 14 и 15 век – Търновска книжовна школа и Ресавска книжовна школа, които транслират наследството на православната цивилизация към Москва, която се превръща по-сетне по времето на Иван Грозни в т.нар. Трети Рим.
Източници
редактиране- ↑ На български език е издаден съкратен вариант, дело на неговия сътрудник Д. Съмървел; името на корицата е изписано като 'Арнълд'. Вж. Тойнби А., Изследване на историята, т1. и 2, София: З. Стоянов, 2001, ISBN 954 739 1356 и ISBN 954 739 1720.
- ↑ Цит. съч. т2. табл. V