Арабите (на арабски: العرب‎‎, „ал-ʿа́раб“) са народ от семитски произход, които говорят на множество диалекти на арабски език и населяват държави в Западна Азия и Северна Африка.

Араби
Arab infobox.jpg
Места и численост
Общ брой около 500 755 852[1]
Flag of the Arab League.svg Арабска лига ~ 350 000 000
 Бразилия ~ 15 – 20 000 000
 Франция ~ 3 – 5 000 000
 Турция ~ 1 630 000 – 4 000 000
 Индонезия ~ 4 – 5 000 000
 САЩ ~ 3 700 000
 Аржентина ~ 3 500 000
 Колумбия ~ 3 200 000
 Израел ~ 1 700 000
 Чад ~ 1 689 168
 Венецуела ~ 1 600 000
 Иран ~ 1 500 000
 Мексико ~ 1 500 000
 Испания ~ 1 350 000
 Германия ~ 1 155 390
 Белгия ~ 800 000
 Канада ~ 750 925
 Италия ~ 680 000
 Австралия ~ 500 000
 Еквадор ~ 250 000

Език арабски език
Религия ислям
християнство
агностицизъм
Сродни групи семити
Араби в Общомедия

Населявани региониРедактиране

Арабите съставляват по-голяма част от населението в следните страни:

Многобройни групи бежанци палестински араби живеят в Израел (около 1,5 млн. души), Йордания, Ливан, Сирия и други държави. Араби също така има в Турция (около 2,5 млн. души), Иран (около 2,5 млн. души), Централна Азия и други мюсюлмански страни. Арабски емигранти има и в Западна Европа (около 5 млн. души), Северна и Южна Америка (общо около 6,2 млн. души), Западна и Южна Африка (около 2,5 млн. души), и Австралия (около 0,5 млн. души).

Общата численост на арабите се оценява на 250 – 280 млн. души, от които в Азия живеят 110 млн., а в Африка 165 млн. души.

Бит през периода 600 – 1450 г.Редактиране

Арабите били първите, но не и последните мюсюлмани. Животът на арабите в много отношения бил по-напредничав от живота на европейците. След като завладели източните провинции на Римската империя, те възприели много от идеите на Древна Гърция и Рим. Забогатели от търговия и животът им станал по-лек. Арабските търговци тогава се известни по целия свят със своите подправки, саби от Дамаск, коприни от Мосул, килими от Джебра и други стоки, и достигат дори до пустинята Намиб и Филипините. По същото време арабските завоевания разширяват географията на света, като арабите превземат на запад дори островите Мадейра, на север достигат до Коремойос в Андалусия, на изток започват да граничат с държавата Ци в днешен Китай. Арабските открития предизвикват последвалия по-късно Ренесанс в Европа с важността си и са заимствани от много философи, ценители на културата и изследователи.[2]

Много от арабите били номади и се придвижвали със стадата си, предимно от камили, по-рядко – от коне или магарета, да търсят вода и паша. Те не променили начина си на живот дори и след като завладели огромна империя. Селяните в мюсюлманските земи продължили да обработват нивите си. Отглеждат се основно ечемик, ръж и пшеница. Земята била суха и спечена и за да дава плод, трябвало много да се напоява – затова овощните градини са били голяма рядкост – само халифите в Багдад и Дамаск са си позволявали обилно напояване на градините си. Арабските владетели строели огромни дворци, дори по съвременните жилищни стандарти. Те били прекрасно украсени от опитни майстори и дърворезбари и по-удобни в сравнение с европейските дворци по онова време. Обикновено имали градини, красиво оформени около фонтани и много статуи.

Дворцовия живот бил придружен от много церемонии. Част от двореца била заделена само за жени – т.нар. хареми. Никой външен човек не можел да влезе вътре. На улицата мюсюлманските жени носели фереджета.

  • Къщите в мюсюлманските градове обикновено се боядисвали в бяло, за да бъдат прохладни. Гледали към вътрешни дворове, които осигурявали сянка. Улиците били тесни, открити места имало само около джамиите.
  • В градовете имало сук (пазар). Улиците, където бил пазарът, били покрити. В магазините на една улица се продавали едни и същи стоки.
  • В дворците и в много домове имало бани. Те, както и обществените, били построени по модел на римските бани.
  • Търговията била важна за живота на арабите. Те пътували, за да търсят клиенти. По море се придвижвали с бързи кораби с триъгълни платна. Някои араби и до днес използват тези плавателни съдове.
  • По суша търговците пътували с камили на групи – кервани. По главните пътища били построени кервансараи (подслони) на разстояние един ден път. В тях пътниците нощували.

НаукаРедактиране

Арабите мюсюлмани създали писменост, която се чете от дясно наляво. Техните цифри били по-прости от римските, използвани в Европа.

Арабските учени изучавали гръцката и римската култура. Интересували ги и математиката, астрономията, географията, правото, религията и медицината. Арабите изработвали сложни инструменти за определяне местоположението на корабите в морето чрез наблюдение на звездите.

Този инструмент се нарича астролабия. Арабските лекари прилагали древногръцките методи за лечение на болните. Строели болници, където постъпвали хора, нуждаещи се от специално лечение.

ИсторияРедактиране

Според мнението на историците древните семитски племена, от които впоследствие се сформира древноарабската общност, още през 2 хилядолетие пр.н.е. населяват територията на Арабския полуостров (Арабия). Първите арабски държавни образувания възникват в северния край на полуострова и в Централна Арабия.

Към 5 – 6 век арабските племена съставляват по-голямата част от населението на Арабския полуостров. През първата половина на 7 век, с възникването на исляма, започват арабските завоевания, в резултат на които е създаден Арабският халифат, заемал големи територии от Индия до Атлантическия океан и от Средна Азия до Централна Сахара. Арабите оттогава имат слава на добри лекари, математици и поети.

В Северна Африка населението, говорещо на близките към арабския семитски езици, сравнително бързо се арабизира, възприемайки езика, религията (исляма) и много други елементи от културата на завоевателите. Едновременно с това протича и обратен процес на възприемане от араби на елементи от културата на завладените народи.

Формиралата се в резултат на тези процеси арабска култура оказва голямо влияние върху световната култура.

Арабският халифат, в резултат на съпротивата на завладените народи и на ръста на феодалния сепаратизъм, към 10 век се разпада на отделни части. Започвайки от 19 век, арабските земи са подложени на колониални завоевания и стават колонии и протекторати на Великобритания, Франция, Италия, Испания. Днес всички те (с изключение на Западна Сахара) са самостоятелни държави.

БележкиРедактиране

  1. Margaret Kleffner Nydell Understanding Arabs: A Guide For Modern Times, Intercultural Press, 2005, ISBN 1-931930-25-2, page xxiii, 14
  2. Doris., Behrens-Abouseif, (1 януари 1999). Beauty in Arabic culture. Markus Wiener Publishers. ISBN 1-55876-199-3. OCLC 40043536.