Арсений IV Йованович

Арсений IV Йованович Шакабента (на сръбски: Арсеније IV Јовановић Шакабента) е печки патриарх и първи предстоятел само на Карловачката митрополия в Сремски Карловци. [1]

Арсений
Арсеније
православен духовник
Arsenije IV Jovanović Šakabenta.jpg
Роден
Починал
Сремски Карловци, Сремски Карловци
Погребан Крушедолски манастир, Сърбия

Религия Православие
Арсений в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден през 1698 г. в района на рашката област, т.е. рашка епархия, където е ръкоположен за дякон и презвитер, след което става рашки митрополит и същевременно доверен заместник на печкия патриарх Мойсей Райович. Пребивава в манастира Раваница, от където се прехвърля през Дунава във Фрушка гора. В манастира Връдник, на австрийска земя по това време, събира помощи за Печката патриаршия. [2]

Патриархийският съвет през 1725 г., след смъртта на Моисей, го избира за патриарх – по волята на последния за наследник на трона. [3]

Арсений IV следва политиката на предшественика си и съименник Арсений III – за освобождение на народа си от османска власт, особено в контекста на времето на т.нар. Хабсбургска Сърбия. [4]

По време на последвалата австро-турска война (1737 – 1739), патриарх Арсений влиза в контакт с местните и отвъдунавските (в Бачка по военната граница) водачи на антиосманския бунт. След изтеглянето на османците от Нови Пазар, откъдето са прогонени от Атанасий Рашкович през юли 1737 г., в акт на мъст има предложение Арсений да бъде обесен, но той се спасява с бягство през Ругова към земите на Васоевичите, откъдето се прехвърля на австрийска територия. [5]

След сключването на белградския мир, патриарх Арсений е такъв в изгнание и няма как да се завърне в Печ, а патриаршията установява временната си катедра в Срем. С преместването и установяването си на австрийска територия, патриарх Арсений прекъсва духовните и финансови връзки с метрополията, останала на османска територия. През 1737 г. умира в Карловац местния митрополит Викентий Йованович, и след австрийската загуба на Белград, императрица Мария Тереза със свой акт от 1 октомври 1741 г. потвърждава на Арсений не само в патриаршеското достойнство, но и неговото предстоятелство върху цялото православно и сръбско духовенството на територията на Свещената Римска империя. [6]

По искане на патриарх Арсений, Мария Терезия (през унгарската придворна канцелария) на 18 май 1743 г. потвърждава и старите привилегии дадени от Виена на неговите предшественици – спрямо православния и сръбски народ на австрийска територия. [7]

На 1 декември 1746 г. обаче Мария Тереза съобщава на патриарх Арсений, че без императорско разрешение и присъствие на изричен императорски пратеник – комисар, не може да свиква на австрийска територия църковно-народен събор. [8]

Патриарх Арсений е известен още и с това, че по време на неговото предстоятелство в Сремски Карловци е издигната нова сграда на патриаршията в изгнание, както и църква посветена на Свети Трифон. [9]

По време на предстоятелството му на Карловачката метрополия, на османска територия в Печ е избран за печки патриарх гъркът Йоаникий III. Въпреки това, патриарх Арсений продължава да поддържа връзки с църкви и манастири останали на османска територия. [10]

Патриарх Арсений IV Йованович Шакабента умира на 7 януари 1748 г. в Сремски Карловац и е погребан в манастира Крушедол. [11]

В българската историография този печки патриарх е известен най-вече със спомоществователството за разпространението на книгата „Стематография“, която според историкът на сръбската литература Йован Скерлич е „първата сръбска книга печатана в Австрия“. [12] В патриаршеския титул на Шакабента има също така и добавката „и на българите“. [13]

ИзточнициРедактиране

  1. КРАТАК ПРЕГЛЕД СРПСКЕ ЦРКВЕ КРОЗ ИСТОРИЈУ
  2. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  3. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  4. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  5. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  6. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  7. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  8. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  9. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  10. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  11. Арсеније IV Јовановић Шакабента, патријарх српски: 1726-1737; 1737-1748
  12. Йордан Иванов. „Българите в Македония“, С., 1917, документ № 75, 1753 г., стр. 187.
  13. Скопската область е останаха българска и подъ духовното владичество на сръбската ипекска патрияршия (1557—1766 год.).

Външни препраткиРедактиране

Мойсей Райович печки патриарх (1725 – 1637) Йоаникий III