Сремски Карловци
Сремски Карловци (на сръбски: Сремски Карловци; на хърватски: Srijemski Karlovci; на унгарски: Karlóca) е град в Сърбия, АО Войводина, Южнобачки окръг. Той е административен център и единственото населено място в община Сремски Карловци.
Сремски Карловци Сремски Карловци | |
![]() | |
Страна | ![]() |
---|---|
Окръг | Южнобачки окръг |
Община | община Сремски Карловци |
Площ | 51 km² |
Надм. височина | 102 m |
Население | 8839 души (2002) |
Пощенски код | 21205 |
Телефонен код | 021 |
МПС код | NS |
Официален сайт | www.sremski-karlovci.org.rs |
Сремски Карловци в Общомедия |
География
редактиранеИсторическият град Сремски Карловци е разположен по склоновете на Фрушка гора, на десния бряг на река Дунав, и е заобиколен от лозя. Градът е неразделна част от красивия пейзаж и е пример за хармоничното единство на културно и природно наследство.
Сремски Карловци лежи на дунавския бряг на 1244 km от влива на Дунав в Черно море в подножието на Фрушка гора, на важен кръстопът, при устието на Стражиловската рекичка, подхранвана от множество извори, неприсъхващи и лете. Градът има донякъде обзорно амфитеатрално местоположение.
На км 1232,7 по Дунава до Сремски Карловци, шосеен мост облекчава трафика през Нови Сад.
История
редактиранеСелище на местото на днешните Сремски Карловци е съществувало още в античността. Това е римския Кузум.
От XIV век селището се утвърждава като административно и религиозно-културно средище в Кралство Унгария, запазвайки тези си функции и през XVIII и XIX век. След Карловацкия мирен договор от 1699 г., сключен след дълги преговори между Османската империя и „Свещената лига“ (Австрия, Русия, Венеция и Полша), става резиденция на глава на Православната църква. Затова наричат Сремски Карловци „Рим на сръбската православна църква“. В града се открива една от най-старите гимназии в Сърбия. Тук е учил и израсъл видният сръбски поет Бранко Радичевич.
Сремски Карловци започва да се развива бързо след 1713 година, когато тук се премества седалището на митрополията. Сегашният исторически център на Сремски Карловци се е формирал в резултат от развитието на града през XVIII, XIX и началото на XX век. Централно място в него заема площадът „Бранко Радичевич“. Наоколо се издигат множество старинни сгради, които заради своята архитектурна и художествена стойност имат особено място в културната история на сърбите. Градът е известен и като балкански православен център, където са работили балкански просветители за запазването на славянския език и православието. Сред тях са българите Партений Павлович, написал първата автобиография в южнославянската литература, и Христофор Жефарович, отпечатал „Стематография“.
Архитектура
редактиранеСремски Карловци привлича вниманието с многото съхранени архитектурни паметници, между които са Магистратурата в стил ампир, Съборната църква от XVII век в стилове барок и ренесанс, дело на строителите Крачен, Чешляр, Орфелин и П. Йованович. Патриаршеският дворец „Илион“ е най-интересната и монументална сграда във Войводина за своето време (1874 г.). В нея се помещават музейни сбирки и картинна галерия. Сградата на старата гимназия от 1891 г. е в стила на средновековните манастири.
През 1751 г. за помощник-епископ в Сремски Карловци е ръкоположен Партений Павлович (1695 – 1760), български духовник и книжовник. В Сремски Карловци ходил от Хилендар и авторът на „История славянобългарска“ – Паисий Хилендарски, за да дири както заявява в немската земя, източници за историята на българите.
На мястото на сключването на Карловацкия мир е построена църквата „Мария Фрийден“. Сто години след подписването на мира, като едно възпоменание, през 1799 г. е построена голяма чешма на площад „Бранко Радичевич“. Тя е претърпяла две реставрации – през 1858 и 1925 година.
Култура
редактиранеВ Сремски Карловци се намира архивът на Сръбската академия на науките. Всяка година през втората половина на септември се организира фестивалът „Бранково коло“. Прочути са Карловацките вина сирмнер, карловитцер и каменитцер, както и ракията сливовица.
Население
редактиранеНаселението на града възлиза на 8839 жители (2002).
Етнически състав:
- сърби – 6664 жители (75,39 %)
- хървати – 753 жители (8,51 %)
- югославяни – 254 жители (2,87 %)
- унгарци – 215 жители (2,43 %)
- черногорци – 89 жители (1,00 %)
- немци – 71 жители (0,80 %)
- словаци – 27 жители (0,30 %)
- словенци – 19 жители (0,21 %)
- македонци – 19 жители (0,21 %)
- русини – 14 жители (0,15 %)
- руси – 10 жители (0,11 %)
- други – 40 жители (0,41 %)
- недекларирали – 329 жители (3,72 %)
Бележки
редактиране- Сремски Карловци
- Сремски Карловци Архив на оригинала от 2010-02-19 в Wayback Machine.