Арсен Венгер (на френски: Arsène Wenger) е френски треньор по футбол. В периода 1996 – 2018 г. е треньор на английския Арсенал. Наричан е Професорът, също така Кралят на сделките. Има инженерно образование от университета в Страсбург и магистърска степен по икономика и говори френски, немски и английски и разбира италиански, испански и японски.[1]

Арсен Венгер
Венгер през 2015 година
Лична информация
Роден22 октомври 1949 г. (74 г.)
Ръст1,91 m
Постполузащитник
Юношески отбори
1963 – 1969
1969 – 1973
Дутленхайм
Мюциг
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1969 – 1973
1973 – 1975
1975 – 1978
1978 – 1981
Мюциг
Мулхоус
Пиеро Вобан
Страсбург

56
80
11

(4)
(20)
(0)
Треньор
1981 – 1983
1983 – 1984
1984 – 1987
1987 – 1994
1994 – 1995
1996 – 2018
Страсбург (юноши)
Кан (помощник)
Нанси
Монако
Нагоя Грампус
Арсенал
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Арсен Венгер в Общомедия

Кариера като футболист редактиране

Роден е на 22 октомври 1949 година в Страсбург, Франция. Кариерата му като футболист не е запомняща се. Между 1969 и 1981 година играе за отборите на Мутциг, Мюлюз, АСПВ Страсбург и РК Страсбург.

Кариера като треньор редактиране

Започва треньорската си кариера в тима на Нанси през 1984 година. Не успява да постигне сериозни успехи, и след като през 1987 година отборът изпада от Лига 1, Венгер напуска. Първите му успехи идват с преминаването в Монако през 1987 година. Още в първата си година начело печели шампионската титла. През 1991 вдига и купата на Франция. Под негово ръководство играят знаменити играчи като Юрген Клинсман, Юри Джоркаеф, Джордж Уеа и Глен Ходъл. Венгер привлича вниманието на редица големи европейски отбори, но от лоялност към Монако остава във Франция. Въпреки това е уволнен през сезон 1994 / 95 поради слаби резултати. Заминава за Япония, където води закъсалия по това време тим на Нагоя Грампус. Успява да измъкне отбора от дъното на класирането и печели купата на Императора. Арсен е близък с тогавашния вицепрезидент на Арсенал – Дейвид Дейн.

Арсенал редактиране

Техническият директор на артилеристите Жерар Улие препоръчва Венгер на Дейн и така на 1 октомври 1996 година Арсен е назначен за старши треньор на лондонския клуб. Става първият треньор на Арсенал, роден извън Обединеното кралство. Започва да оформя отбора по свой облик – привлечени са французите Патрик Виейра и Реми Гарде. Още във втория си сезон Венгер става шампион и печели ФА Къп. С този втори дубъл в клубната история, Арсен записва името си и като първия треньор чужденец с подобно постижение. В следващите сезони Арсенал запазва доброто ниво, но изпуска за малко както титлата в Англия, така и ФА Къп. Губи и финала за Купата на УЕФА през сезон 1999/2000 след дузпи от Галатасарай. Това води до привличането на нови играчи в тима – в отбора идват Фредерик Люнберг, Тиери Анри и Робер Пирес. С новия състав, Арсен печели дубъл за втори път през 2002, като записва и добър сезон без загуба, ставайки шампион през 2004. Арсенал играе красив, комбинативен и бърз атакуващ футбол, с което печели симпатиите на феновете от цял свят.

Въпреки успехите на домашна сцена, европейските успехи убягват на Арсенал. Най-доброто постижение в турнирите идва през 2006 година, когато след 10 мача без допуснат гол, тимът достига финал в Шампионската лига през 2005/06, загубен от Барселона. Заради изключителните си постижения с Арсенал, през 2006 година Арсен Венгер е приет в английската футболна Зала на славата.

 
Венгер в София, България, 2016

На 6 септември 2007 година подписва нов тригодишен договор с топчиите на стойност £4 млн., и така подсигурява бъдещото си в лондонския клуб. Започва да налага млади и перспективни играчи в отбора, които впоследствие се утвърждават като основни фигури и дори звезди в тима – такива са Робин ван Перси, Александър Хлеб, Сеск Фабрегас, Тио Уолкът, Емануел Адебайор, Филип Сендерос, Матийо Фламини и др. На 22 март 2014 година отбелязва мач номер 1000 начело на Арсенал, като губи на Стамфорд Бридж от Челси с разгромното 0:6. През сезон 2016/17 отборът му завършва на 5-о място в класирането, което означава място в Лига Европа през следващия сезон. Клубът дава последен шанс на Венгер. През сезон 2017/18 отборът завършва на 6-о място, а в Лига Европа е отстранен на полуфинал от Атлетико Мадрид. Някрая Венгер решава сам да напусне.

Кариера редактиране

Отличия редактиране

Като футболист редактиране

Като треньор редактиране

Източници редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Amy Lawrence. Amy Lawrence Q&A on Arsène Wenger // BBC, 26 септември 2003. (на английски)