Отваря главното меню

Архиерей на гръцки: αρχι – главен, старши + на гръцки: ἱερεύς – свещеник. Това е обобщаващо название за свещенослужители от третата, най-висшата степен в православната йерархия на църковните санове. Архиереят задължително е монах, (спада към черното духовество с обет за безбрачие или целибат). Титлата Архиерей може да се отнесе до епископ, архиепископ, митрополит, екзарх, патриарх.

Само архиереят има право да ръкополага дякони, свещеници и нови епископи.

Архиереят ръководи духовната дейност в своята епархия и в негово подчинение се намират членовете на църквата, свещенослужителите с по-нисък сан, духовните учреждения и учебни заведения (семинария) и намиращите се на територията на епархията манастири.

Вж. също Протойерей.

УпотребаРедактиране

  • В езическите религии в значението на върховен жрец
  • В Септуагинта (гръцкият превод на Библията) – висш представител на старозаветното свещенство (Левит 3:4)
  • В Рим – Pontifex maximus
  • В Новия завет Исус Христос е наречен "архиерей по чина Мелхиседеков" (Евр. 4:14)
  • В съвременното православие – отнася се до висшата степен на духовенството (епископат)
  • В католическата и протестантската църква съответства „прелат“ (praelatus)