Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ардабур.

Флавий Ардабур Аспар (на латински: Flavius Ardabur(ius) Aspar; 400 – 471) е от алано-готски произход,[1] патриций и magister militum на Източната Римска империя.

Аспар
патриций и magister militum на Източната Римска империя
Аспар и син му Ардабур (434 г.)
Аспар и син му Ардабур (434 г.)

Роден
Починал
471 г. (71 г.)
Семейство
Род Амали
Баща Ардабур
Съпруга Леонция
Деца Флавий Патриций
Ардабур

Син на magister Ардабур,[2] Аспар играе ключова роля в експедицията на баща си от 424, която има за цел да разбие западния узурпатор Йоан и да постави Гала Плацидия и нейния син Валентиниан III на негово място. Той също така помага при преговорите за мир с Гейзерик след вандалското нашествие в Африка.

През 434 г. той е консул. Аспар не е можел да стане император поради това, че е арианин. Вместо това неговият подчинен Маркиан става император като се оженва за сестрата на Теодосий II – Пулхерия. Въпреки това приемникът на Маркиан – Лъв I, в крайна сметка се обръща срещу него. През 471 Аспар е убит заедно със сина си Ардабур (консул 447 г.) в двореца при участието на евнуси. Остава жив само един от синовете му. След смъртта му, неговият оръженосец Остри се опитва да се противопостави на императора-изменник с малка група гети, но не успява. При все това, в цяла Тракия и останалите Гетски земи започват брожения срещу изменника – Лъв I.

Аспар е учителят на Теодорих Велики, който по-късно става крал на остготите.

Аспар има друг син, Ерменерик (консул 465 г.), от сестрата на Теодорих Страбон.[3] Третият му син Флавий Патриций e консул през 459 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Wolfram 1997, p. 197.
  2. Williams, p. 45.
  3. Wolfram 1988, p. 32.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Aspar“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.