Аспропотаму – Зейтуни

(пренасочване от Аспропотаму - Зейтуни)

Аспропотаму – Зейтуни е първата корекция на границата на Гърция след подписването на 22 март 1829 г. в Лондон на протокол, според който сухопътната граница с Османската империя на север се установява на линията Арта - Волос. По този начин Етолоакарнания, Балтос, Аграфа и Фтиотида остават извън Гърция.

Корекцията е отразена на картата в тъмнозелено.

Тя се установява по силата на лондонския протокол от 1830 г., който постановява че коригираната на юг гръцка граница започва от устието на Аспропотаму, откъдето следва фарватера до езерата Ангелокастро, Врахори и Саровица и от тях до Артотина. От Артотина следва билото на Оксас, долината на Калури и по гребена на Ета достига до залива на Зейтун. Към Гърция остават остров Негропонте, Дяволските острови, Цикладските острови и остров Аморгос. [1]

На 21 юли 1832 г. е сключен Константинополския договор, потвърден на Лондонската конференция, който установява обаче окончателно сухопътна граница на Кралство Гърция на линията Арта - Волос. [2]

Според гръцката историография връщането на юг на първата гръцка граница е английско дело, за да няма новата държава връзка с владените от Британската империя по това време Йонийски острови. [3]

ИзточнициРедактиране

  1. Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV-XIX век; Лондонски протокол за Гърция. 3.II.1830 г.; стр. 310
  2. Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV-XIX век; Конвенция между Великобритания, Франция, Русия и Бавария. 7.V.1832 г.; Документ 206 на стр. 312 – 313.
  3. Πρωτόκολλο Της Ανεξαρτησίας Του Ελληνικού Κράτους – Първоначалното решение от 22 март 1829 г. за граница Арта – Волос е коригирано по две основни причини: първо, за да се убеди на Османската империя да приеме гръцката независимост, а също и защото Великобритания не иска новата гръцка държава има пряка географска връзка с британските Йонийски острови по това време.