Отваря главното меню
Териториални разширения на Гърция между 1832 и 1947 г.

Границите на Гърция от лондонския протокол от 22 март 1829 г. до присъединяването на Додеканезите са изменяни девет пъти, а териториалните ѝ разширения са седем. [1]

Съдържание

Първоначална визияРедактиране

Има три идейни проекта:

  1. земите до Термопилите с всички егейски острови – според Панайотис Кодрикас
  2. територията на Гърция трябва да включва Тесалия и Епир, като изходни пунктове за Македония и Албания съответно – според Атанасиос Псалидас
  3. земите до Олимп, но без Епир – според Александрос Маврокордатос [2]

Конференцията в ПоросРедактиране

Конференцията в Порос през 1828 г., непосредствено след битката при Наварин, има за основна задача да очертае бъдещите граници на гръцката държава. Йоан Каподистрия представя два плана за сухопътна граница:

  1. Волос – Селадес до Компоти, което е на около 5 km югоизточно от Арта и на 3,5 km северно от амбракийския залив
  2. Бистрица – Мецово – Йонийско море [3]

Англичаните се противопоставят остро за границата в Западна Гърция. [4]

Решенията в ЛондонРедактиране

 
Териториални разширения на Гърция от 1830 до 1864 г.

На 22 март 1829 г. в Лондон се подписва протокол, според който сухопътната граница (с Османската империя на север се установява на линията Арта - Волос. Гърция ще включва още Пелопонес, Евбея и Цикладските острови.

Последвалият лондонски протокол (1830) обаче, връща сухопътната граница на линията Аспропотаму - Зейтуни, т.е. тя започва от устието на Аспропотаму откъдето следва фарватера до езерата Ангелокастро, Врахори и Саровица и от тях до Артотина. От Артотина следва билото на Оксас, долината на Калури и по гребена на Ета достига до залива на Зейтун. Към Гърция се придават остров Негропонте, Дяволските острови, Цикладските острови и остров Аморгос. [5]

На 21 юли 1832 г. е сключен и Константинополския договор, потвърден на Лондонската конференция, който установява новата сухопътна граница на Кралство Гърция окончателно на линията Арта - Волос, понеже съгласно чл. 5 (артикул 5) от конвенцията от 5 май 1832 г.:

Границите на гръцката държава ще бъдат окончателно определени при преговорите, които дворовете на Великобритания, Франция и Русия неотдавна откриха с Османската порта в съответствие с протокола от 26 септември 1831 г.

[6]

Присъединяване на Йонийските островиРедактиране

По силата на договор от Лондон, с помощта на Британската империя,[7] Гърция получава Йонийските острови на 29 март 1864 г. [8][9]

Присъединяване на Тесалия и АртаРедактиране

Поддръжник на гръцката външна политика за запазване на добри отношения с Османската империя е Харилаос Трикупис. Трикупис ръководи създаването и организирането на бойни чети за нахлуване на север отвъд гръко-османската граница Арта – Волос. Тази политическа линия се поддържа и от гръцкия крал Георгиос I. Кралят проявява политически реализъм и е готов да приеме нова северна граница на Гърция на линията по реките Каламас и Саламврия. [10]

На Берлинския конгрес, Гърция настоява да получи териториално разширение на север от Високата порта – нова сухоземна граница до линията по реките Каламас и Саламврия.[11]

Високата порта се опитва да отклони гръцките териториални претенции към Крит след поредното критско въстание (1878).[12] По силата на поредния Цариградски договор (1881) се стига до присъединяване на Тесалия и Арта към Гърция.

След загубената първа гръцко-турска война, северната гръцка граница в Тесалия търпи леки корекции за сметка на победителя.

Присъединяване на Егейска Македония, Самос и КритРедактиране

След двете успешни за страната балкански войни, Гърция присъединява към територията си т.н. Егейска Македония с Кавала и Южен Епир. По силата на Букурещкия договор Гърция присъединява самостоятелните княжество Самос и критска Полития.

Териториални придобивки от ПСВРедактиране

Гърция встъпва в ПСВ на страната на Антантата и се нарежда сред страните-победителки в световния военен конфликт. По силата на Севърския договор Гърция получава до провеждането на плебисцит областта на Смирна в Мала Азия, както Западна и Източна Тракия, Имброс и Тенедос. Въпреки това, Гърция започва втора гръцко-турска война, завършила с малоазийска катастрофа. Независимо от катастрофата, Гърция се уголемява с областта на Западна Тракия, за сметка на България.

Териториални придобивки от ВСВРедактиране

През април и май 1941 г. цялата територия на Гърция е окупирана от силите на Оста. Въпреки това, Гърция се нарежда отново на страната на победителките от войната, в резултат от което получава Додеканезите през 1947 г.

Отстъпката е за сметка на Италия по силата на Парижкия мирен договор, обаче на конференцията гръцките представители имат и териториални претенции към България и Албания (съответно за Родопите и Северен Епир – досами Пловдив и Валона), които обаче остават без уважение заради съветската позиция и сключеното процентно споразумение.[13]

ИзточнициРедактиране

  1. Η ΕΞΕΛΙΞΗ ΤΩΝ ΣΥΝΟΡΩΝ ΤΟΥ ΕΛΛΗΝΙΚΟΥ ΚΡΑΤΟΥΣ (1830 – 1948)
  2. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 53
  3. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 53
  4. Πρωτόκολλο Της Ανεξαρτησίας Του Ελληνικού Κράτους – ... Първоначалното решение от 22 март 1829 г. за граница Арта – Волос е коригирано по две основни причини: първо, за да се убеди на Османската империя да приеме гръцката независимост, а също и защото Великобритания не иска новата гръцка държава има пряка географска връзка с британските Йонийски острови по това време.
  5. Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV-XIX век; Лондонски протокол за Гърция. 3.II.1830 г.; стр. 310
  6. Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV-XIX век; Конвенция между Великобритания, Франция, Русия и Бавария. 7.V.1832 г.; Документ 206 на стр. 312 – 313.
  7. Η πορεία των Επτανήσων προς την ένωση με την Ελλάδα
  8. Treaty of London, 29.3.1864//Hellenic Republic – Ministry of Foreign Affairs
  9. Encyclopedia of Public International Law, 4: Use of Force, War, and Neutrality Peace Treaties (N-Z) focuses on hostile inter-State relations and associated questions, as well as the use of force, war, neutrality, and peace treaties.
  10. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 231 – 232
  11. ΘΕΣΣΑΛΙΑ 6 (συνέχεια): Απελευθέρωση και τσιφλικάδες
  12. Το συνέδριο του Βερολίνου και η ενσωμάτωση Θεσσαλίας και Άρτας στο Ελληνικό κράτος (1878 – 1881)
  13. 1947: Σαν σήμερα τα Δωδεκάνησα περιέρχονται στην Ελλάδα με τη Συνθήκη των Παρισίων.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране