Отваря главното меню

Атле Селберг (на норвежки: Atle Selberg) е норвежки математик, познат с изследванията си в областта на аналитичната теория на числата, теорията на автоморфните форми и в частност установяването на връзката им със спектралната теория.

Атле Селберг
норвежки математик

Роден
Починал
6 август 2007 г. (90 г.)
Научна дейност
Област Математика
Образование Ословски университет
Учил при Ханс Радемахер
Работил в Център за авангардни изследвания, Принстън, Ню Джърси
Известен с Формула за следата на Селберг
Решето на Силберг
Награди Медал Филдс
Награда Волф
Атле Селберг в Общомедия

Съдържание

Ранни годиниРедактиране

Още в ученическите си години, Селберг е повлиян от трудовете на Сриниваса Рамануджан и намира точната аналитична формула за броя представяния на число като сума от целочислени събираеми по трудовете на Рамануджан. (Всъщност тази формула е публикувана за пръв път от Ханс Радемахер.) По време на Втората световна война участва в съпротивата срещу нацистката окупация в Норвегия и е пращан в затвора на няколко пъти.

Учи в Ословския университет, където защитава докторска дисертация през 1943 г.

Втора световна войнаРедактиране

По време на Втората световна война работи в изолация поради нацистската окупация в Норвегия. Трудовете му стават познати едва след войната. Сред тях са доказателството, че част от нулите на Римановата зета-функция лежат на оста  . Работите му след войната дават нов възход на теорията на решетата, която Селберг превръща във важна тема от теорията на числата. В труд от 1947, той въвежда Решето на Селберг, който е от особена значимост, например, за доказателството на Теоремата на Чен.

През 1948, Селберг дава елементарно доказателство на асимптотичния закон за разпределение на простите числа. Приблизително по същото време, Паул Ердьош, на основата на трудове на Селберг, дава доказателство по същото време. Възниква спор между Селберг и Ердьош за първенството за откриването на доказателството[1].

Основно за изброените досега трудове Селберг получава Филдсовия медал през 1950 г.

Института за авангардни изследванияРедактиране

През 50-те години, Селберг емигрира в САЩ, за да започне работа в Института по авангардни изследвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до смъртта си. През това време работи по въвеждането на методи от спектралната теория в теорията на числата. Като най-значим от получените резултати е Формулата за следата на Селберг.

Освен Филдсовия медал, Селберг е награден и с Наградата Волф и Медала Гунерус. Избран е за член на Норвежката академия, Датската академия и Американската академия по изкуства и науки.

Селберг има син и дъщеря: Ингрид и Ларс Селберг. Ингрид Селберг е съпруга на драматурга Мустафа Матура.

Умира на 6 август 2007 от сърдечен удар. [2]

Избрани публикацииРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. The lord of the numbers, Atle Selberg. On his life and mathematics. // Bull. Amer. Math. Soc., volume=45. 2008. с. 617–649.
  2. Atle Selberg, 90, Lauded Mathematician, Dies. // New York Times, 17 август 2007. Посетен на 21 юли 2007.

Външни препраткиРедактиране