А̀фитос или А̀фитис (на гръцки: Άφυτος, Άφυτις) е град, който в античността е важно селище на полуостров Палене. Развалините му са разположени край днешните села Афитос и Калитеа, на територията на днешна Северна Гърция, дем Касандра в административна област Централна Македония.[1]

Афитос
Карта на Халкидики с местоположението на Афитос
Карта на Халкидики с местоположението на Афитос
Местоположение
Карта
Местоположение в Гърция
Страна Гърция
демКасандра
Археология
ВидГрад
ЕпохаАнтичност
Афитос в Общомедия
 
Плоча от Афитос, 357/6 – 349 г. пр. Хр. Солунски археологически музей.

В VIII век пр. Хр. колонисти от Еретрия основават колонията Афитос. Светилището на Дионис и нимфите и храмът на Зевс Амон играят важна роля в архаичния и класическия период. Градът участва в Персийските войни със собствените си кораби. Принуден е от персите да им плаща данък. След оттеглянето на персите се присъедининява към Атинския морски съюз.[2] Афитос сече собствени пари с образа на Зевс Амон.[3]

 
Керамични фигури от храма на Зевс Амон в Афитос, Полигироски археологически музей.

В 348 година Афитос е част от Халкидския съюз, унищожен от Филип II Македонски. Градът бързо е възстановен, но по време на наследниците на Александър III е част от Македония, тъй като сече монети с македонски имена.[2]

Продължава да процъфтява и по римско време.[2] Страбон споменава Афитос заедно с Касандрия, Менде, Скионе и Сане като един от градовете, които съществуват на Палене в I век пр. Хр.[4]

Археология

редактиране

Развалините на града са разположени край село Калитеа, на морския бряг, на 4 km южно от село Афитос.[2]

Храмът на Зевс Амон край морето има шест дорийски колони на късите си страни и единадесет на дългите и, съдейки по пропорциите, вероятно е построен в IV век пр. Хр. Материалът е местен варовик, в който има фосилизирани молюски, към който е добавена облицовка от бял мрамор. В края на 3 или в началото на II век пр. Хр. част от храма е заменена с мрамор, вероятно защото първоначалната конструкция се е срутила. Пред храма има издължен каменен олтар, който е бил покрит в началото на римската епоха и заменен с по-малка структура. Днес базата на олтара още се вижда.[5]

В близост до храма на Зевс Амон култът към Дионис и нимфите се практикува още от VIII век в специални светилища. В скалата е изсечена каменна стълба, която води до ниша, под която е открита пещера със сталактити. Светилището и популярно през античността.[5]

  1. ΑΘΥΤΟΣ (ΑΦΥΤΟΣ) ΚΑΣΣΑΝΔΡΑ ΧΑΛΚΙΔΙΚΗ // Κασσάνδρα Χαλκιδική. Посетен на 16 декември 2014.
  2. а б в г Chalkidiki and Mount Athos. Athens, Michael Toubis Publications SA, 2006. ISBN 960-540694-4. с. 62.
  3. The Ancient Coinage of Aphytis, архив на оригинала от 30 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131030053819/http://www.wildwinds.com/moushmov/aphytis.html, посетен на 5 октомври 2013 
  4. Страбон, География, книга 7, Фрагменти, 27.
  5. а б Chalkidiki and Mount Athos. Athens, Michael Toubis Publications SA, 2006. ISBN 960-540694-4. с. 64.