Касандра (полуостров)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Касандра.

Касандра или Палини, старогръцко произношение Палене (на гръцки: Κασσάνδρα, Παλλήνη), е полуостров в Егейска Македония, Северна Гърция, югозападно разклонение на Халкидическия полуостров. В административно отношения на територията на Касандра се намират дем Касандра и дем Неа Пропонтида.

Карта на Халкидическия полуостров
Карта на Халкидическия полуостров в древността.

ИменаРедактиране

Античното име на полуострова е Палене. Съвременното име е Касандра и е кръстен на омировата пророчица Касандра.[1]

ОписаниеРедактиране

Дължината на полуострова от северозапад на югоизток е над 50 km, ширината от 1 до 14 km. Изграден е от древни кристалинни скали. Релефът представлява хълмиста равнина с височина до 350 m. естествената растителност е представена от алепски бор, вечнозелени и листопадни храсти.[2] В най-тясната част на провлака свързващ полуострова с останалата част на Халкидическия полуостро, при градчето Потидея се намира Потидейския плавателен канал, прокопан още в древността, свързващ Солунския залив на запад с Торонийския залив на изток. По цялото крайбрежие на полуострова са разположени множество морски курорти, които са важна туристическа дестинация предимно за български и румънски граждани през последните години.

На полуострова се намира пещерата Петралона. Находки в пещерата Петралона свидетелстват за живот на полуострова още от преди 700 000 години. Тя е най-посещаваната пещера в Гърция, поради факта, че тук са открити най-старите останки от живот по тези земи.

ИсторияРедактиране

Според антични източници полуостровът е създаден с името Флегра (на гръцки: Φλέγρα)[3] и става сводетел на битката между боговете и гигантите.[4] След това на полуостров Палене протича детството на Атина Палада.[5]

Страбон описва Палене в I век пр. Хр. така:

Полуостров Палене, на чийто провлак е разположен градът, наричан някога Потидея, а днес Касандрея, е бил наричан в още по-стари времена Флегра. Обитавали го гиганти, за които се разказват митове и едно нечестиво и беззаконно племе, което Херакъл унищожил. Имал е четири града: Афитис, Менде, Скионе, Сане.[6]

В миналото на полуострова се намира манастирът Врачево, който е подчинен на Лаврата и чието име е с български произход.[7] Имотите на Лаврата на полуостров Палене имат частични данъчни привилегии в 1018 година.[8] В началото на XIX век на него има отлични зимни пасища и се произвежда изобилно зърно от най-високо качество, както и вълна, мед и восък и на него се отглеждат копринени буби, маслини, лозя.[9]

БележкиРедактиране

  1. Пламък, том 23, броеве 1 – 3, Съюз на българските писатели, 1979, стр. 157.
  2. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Касандра (полуостров), т. 11, стр. 494
  3. Herodotus. Histories, vii. 123.
  4. Pind. Nem. i. 100, Isthm. vi. 48; Apollod. i. 6. § 1; Lycophron 1408; Strabo vii. p. 330; Steph. B. s. v.
  5. Маразов, Иван. Мит, ритуал и изкуство у траките, УИ „Свети Климент Охридски“, 1992, стр. 197.
  6. Страбон, География, книга 7, Фрагменти, 27.
  7. Извори за българската история, том 11, БАН, 1965, стр. 16.
  8. Цанкова-Петкова, Геновева. Аграрните отношения в средновековна България X – XIII век, БАН, 1964, стр. 100.
  9. William Martin Leake, Northern Greece, vol. iii. p. 163.