Ахмед паша Херсекли

Ахмед паша Херсекли (на турски: Hersekli Ahmed Paşa) с рождено християнско име Стефан Херцегович Косача (на сръбски: Стефан Херцеговић Косача) е османски военачалник, дипломат и държавник, велик везир. До средата на XIX век само още един човек освен него е заемал този пост цели пет пъти - Синан паша.

Ахмед паша Херсекли
Hersekli Ahmed Paşa
османски велик везир
Роден
Починал

Етнос сърби
Религия Ислям
Семейство
Баща Стефан Косача
Братя/сестри Катарина Косача

Ахмед паша Херсекли е син на Стефан Косача, войвода на Херцеговина, роден около 1456/1459 г. като негов най-малък син. При превземането на Босна от османците според едни извори попаднал в плен и бил отведен в Константинопол[1], според други той или изобщо не е бил в плен или много скоро е бил освободен и доброволно е приел исляма заради разногласия с брат си, който отказал да му изплати неговата част от наследството[2]. За първи път е упоменат вече с мюсюлманското си име Ахмед в 1474 г. [3] Станал фаворит на султан Мехмед II. Освен на него служил на още двама османски султани - на Баязид II и на Селим I. Участвал в голям брой турски завоевателни кампании: във войната с мамелюците от 1485-1491, в следващата османо-мамелюшка война от 1415-1416, във войната с Персия от 1415-1455 г. Присъединил към Османската империя Херцеговина като разгромил войската на по-големия си брат Владислав Херцегович. Три пъти бил капудан паша (главнокомандващ флота) (1488, 1500—1501, 1506—1511); пет пъти заемал поста велик везир (1497—1498, 1503—1506, 1511, 1512—1514, 1515—1516). През 1481 г. се оженил за Хунди-хатун, дъщеря на Баязид II.

Починал на 21 юли 1517 г. в Кахраманмараш.

ЛичностРедактиране

Ахмед паша Херсекли имал репутацията на честен човек, който винаги говорел истината, което и му създавало известни проблеми по-конкретно със султан Селим I.[4]

Андреа Грити, венециански дож и дипломат, прекарал повече от десет години в Истанбул като консул на Венецианската република, който бил приятел с Херсекли Ахмед паша, го описвал като „доблестен, мъжествен и изобретателен“.[5]. Фишер го описва като „храбър и умеещ да се справи с разгневена тълпа“.[6] Сюрея го характеризира така:„сдържан, образован, умен и храбър“.[7]

Съгласно достигналите до наши дни описи на неговото имущество след смъртта му е известно, че е бил много богат като е притежавал впечатляваща колекция от изключително ценни оръжия, както и внушителна библиотека, състояща се от 145 ръкописи на трите основни езика, които е ползвал: арабски, персийски и османски.

СемействоРедактиране

От брака си с Хунди хатун, дъщерята на Баязид II, Ахмед паша има седем деца:

  • син Али бей (починал 1593 г.) – поет с псевдонима Şiri Baba[8][9]
  • син Мустафа бей (починал след 1582 г.) [10][11]
  • син Мехмед бей (починал около 1507/1511 г.)
  • дъщеря Макдум заде (починала около 1503 г.)[12]
  • дъщеря Камер шах (починала след 1523 г.)
  • дъщеря Айни шах
  • дъщеря Хюма (починала след 1551 г.)

Освен тези деца Ахмед паша е имал още поне трима сина, очевидно от друга/други съпруги, тъй като за тях в документите не е указано, че са от Хунди хатун.[13]

След като Хунди хатун починала около 1503 г., Херсекли Ахмед паша имал още една жена или наложница на име Перихал хатун, чийто надгробен камък се намира в същата джамия, където е погребан и самият паша в частта, където се полагат тленните останки само на членовете на семейството. Името „Перихал“ е типично за робиня или наложница.[14]

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Uzunçarşılı, 1988, 1Cild, p.489-490.
  2. Lowry, 2011, p. 3.
  3. Lowry, 2011, p. 14
  4. ↑ Lowry, 2011, p. 16.
  5. Hammer-Purgstall, vol.4, 1836, p. 393.
  6. Fisher, 1948, p. 108-109
  7. Süreyya1, 1996, p. 212.
  8. Köksal.
  9. ↑ Reindl-Kiel, 2013.
  10. Alderson, 1956, Table XXVIII.
  11. Lowry, 2011, p. 17.
  12. Turan, 1998, p. 237
  13. Reindl-Kiel, 2013, p. 319.
  14. Lowry, 2011, p. 18.

Вижте същоРедактиране