Ацидофилно мляко

Ацидофилното мляко е млечнокисел продукт, който се приготвя чрез подквасване на пастьоризирано прясно мляко под въздействието на ацидофилни бактерии Lactobacillus acidophilus. Думата ацидофилен има латино-гръцки произход – от лат. acidus – „кисел“, и гр. φιλέω – „обичам“. Понякога може да има и други видове бактерии в млякото.

Щам

Ацидофилната бактерия Lactobacillus acidophilus живее в много по-кисела среда, отколкото останалите бактерии (pH 4 – 5 и по-малко), и се развива при около 30 – 37 °C температура. Тя е важна част от чревната микрофлора на човека и играе голяма роля за поддържането ѝ в балансирано състояние, включително усвояването на храната и минералните вещества от организма. Млечнокиселите бактерии създават различни отпадни продукти от своята дейност, но единствено ацидофилната бактерия произвежда само млечна киселина, затова тя се определя като хомоферментативна. Спонтанната млечнокисела микрофлора на различните национални млечнокисели продукти има чревен произход. В червата на 57 животни (от мекотели до маймуни) са открити млечнокисели бактерии (Моро, 1900; Г. Л. Дозорцева, 1938, 1948).

Според формата на клетките си млечнокиселите бактерии могат да бъдат коки и пръчковидни. В сравнение с коките, пръчковидните бактерии, каквато е и ацидофилната бактерия Lactobacillus acidophilus, притежават относително висока киселинообразуваща способност. Пространни и задълбочени изследвания на различните щамове на ацидофилната бактерия през 60-те и 70-те години на ХХ век се провеждат в Института по микробиология към Арменската АН. Водеща фигура в тези изследвания е проф. Левон Акопович Ерзинкян, на името на когото са наречени (и условно разделени според индивидуалните им признаци) две групи щамове: Ер-1 и Ер-2 (щамове 317/396 и 317/402).

Именно на някои от тези щамове се дължат хранителните и лечебни качества на ацидофилното мляко.

Хранителни свойства

Ацидофилното мляко се усвоява от човешкия организъм много по-добре, отколкото само прясното мляко. По тази причина продуктът се използва в храненето с диетични и профилактични цели, както за възрастни, така и за деца. Ацидофилното мляко нормализира усвояването на храната от стомашно-чревния тракт, подобрява обменните процеси на организма, подпомага възстановяването на имунитета.

Лечебно хранене и профилактика

Ацидофилната бактерия Lactobacillus acidophilus е естествен пробиотик, който може да се приема чрез подквасено с тази бактерия прясно мляко. Подобен е процесът с традиционното българско кисело мляко и бактерията Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus. Разликата между двете млека е в бактерията, участваща в подквасването им. За разлика от Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus Lactobacillus acidophilus живее в червата на човека от неговото раждане и подпомага работата на стомаха. Унищожаването ѝ води до манифестиране на болестни промени, които изчезват след възстановяване на ацидофилната бактерия в тях. А това става най-бързо и лесно чрез прием на ацидофилно мляко.

Използване в медицината

За медицински цели в акушерството и гинекологията, хирургията, лечебното хранене ацидофилното мляко се използва за първи път в някои от републиките на бившия СССР, като водещи са неговите антибактериални и антибиотични свойства. Lactobacillus acidophilus има много висока антагонистична активност по отношение на патогенните и условно-патогенните бактерии, като по този начин е техен естествен унищожител.

Източници

• "Млечно-кисели бактерии и ролята им в подобряването на здравето на майката и детето“, автори К. Б. Акунц, Л. А. Ерзинкян, О. Б. Саядян, Л. М. Чарян, издание на Общество „Знание“ на Арменска ССР, Ереван, 1988 г.
• „Анализ на един от най-новите методи за справяне с микроорганизмите“, А. Дз. Амбарцумян, Катедра по епидемиология на Ереванския държавен медицински университет „М. Гераци“, 1988 г.
• Амбарцумян А. Дз., Антонова С. А., Саядян О. Б., Лещенко О. Л., Чарян Л. М. Профилактика и лечение трещин сосков молочных желез родильниц молочнокислым продуктом „Наринэ“. Вопросы охраны материнства и детства, М, 1986, №5, 72 – 73.
• Амбарцумян А. Дз., Барсегян А. А., Апоян Н. А., Тумаджян А. Е., Мелконян Ж. С. Влияние продуктов обмена молочнокислых бактерий штамма 317/402 „Наринэ“ на развитие острого экссудативного воспаления в эксперименте. Современные проблемы патологической физиологии. Тезисы 6-ой Закавказской конференции патофизиологов. Ереван, 1985, 32 – 33.
• Амбарцумян А. Дз., Дехцунян К. М., Агаджанян И. Г. Способ лечения воспалительных заболеваний мочевого пузыря и уретры. Авторское свидетельство РА, № 12 от 15.05.95.
• Амбарцумян А. Дз., Овнанян К. О. Определение бактериостатической концентрации молочнокислых бактерий „Наринэ“ по отношению к золотистым стафилококкам и изучение цитоморфологических изменений в клетках последних. Тезисы докладов 3-го республиканского съезда эпидемиологов, микробиологов и паразитологов. Ереван, 1983, 22 – 23.
• Амбарцумян А., Сукиасян С., Погосян Г., Габриелян Э., Лалаян К., Епремян Г. Способ лечения вагинитов. Авторское свидетельство РА, № 600 от 15.09.99.
• Амбарцумян А. Дз. Крем для кожи, обладающий антибактериальным и противовосполительным действиями. Авторское свидетельство № 1089, Ереван, 2002.
• Амбарцумян А. Дз. Молочнокислые бактерии в профилактике внутрибольничных инфекций. Ереван, 2002, 246 с.
• Амбарцумян А. Дз., Тер-Степанян М. М. Профилактика носительства грибов рода Candida и стафилококков на коже рук медицинского персонала. Современная микология в России. Первый съезд микологов России. Тезисы докладов. Москва, 2002, 384.
• Амбарцумян А. Дз., Широян А. Г., Назинян Е. Р., Асланян А. К. Заболеваемость ОРЗ зимой пандемического 2009 – 2010 года в Ереване. Сборник материалов IX национального научно-медицинского конгресса „Здоровье человека“ под девизом „Армения – Россия – медицина без границ. Новые горизонты.“ (с международным участием). Ереван, 2010, 80 – 84.
• Арутюнян К. Э., Аракелян А. Р., Варданян Э. С., Амбарцумян А. Дз. Эффективность продуктов метаболизма молочнокислых бактерий при лечении кандидамикозных кольпитов. Современная микология в России. Первый съезд микологов России. Тезисы докладов. Москва, 2002, 386.
• Барсегян А. А., Апоян Н. А., Тумаджян А. Е., Мелконян Ж. С., Авакян А. В., Дехцунян К. М., Амбарцумян А. Дз., ЕрзинкянЛ. А. Противовоспалительные свойства продуктов обмена молочнокислых бактерий штамма 317/402 „Наринэ“. Ж. Экспериментальной и клинической медицины АН Армянской ССР, 1985, т.XXVI, № 6.
• Бондаренко В. М., Белявская В. А. Клонирование и экспрессия генов в молочнокислых бактериях. ЖМЭИ, 2000, №2, 67 – 73.
• Дехцунян К. М., Амбарцумян А. Дз., Минасян А. М., Ананян А. Ш., Саркисян Б. Г., Бжикян М. Г. О возможности лечения дисбактериозов кишечника введением молочнокислых бактерий в дистальный отдел толстой кишки. ЖМЭИ, 1990, № 2, 115 – 116.
• Дехцунян К. М., Амбарцумян А. Дз., Ерзинкян Л. А., Манукян М. С. Способ лечения заболеваний пародонта. Авторское свидетельство /СССР/ N 1319349 от 22 февраля 1987 г.
• Ерзинкян Л. А. Биологические особенности некоторых рас молочнокислых бактерий. Ереван, 1971.
• Clinical and Laboratory Standards Institute. Performance standard for antimicrobial susceptibility testing; 21st informational supplement. M100–S21— Wayne, PA: Clinical and Laboratory Standards Institute, 2011.
• Morgan DJ, Rogawski E, Thom KA, et al. Transfer of multidrug resistant bacteria to healthcare workers' gloves and gowns after patient contact increases with environmental contamination. Crit Care Med 2012; 40:1045–1051.
• www.kiselomliako.bg