Lactobacillus acidophilus
Lactobacillus acidophilus е вид бактерия от семейство Lactobacillaceae, която е част от нормалната човешка микрофлора и обитава дебелото черво и вагината на човека. Други лактобактерии са Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus, Lactobacillus casei и други.
| Lactobacillus acidophilus | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Moro, 1900 | ||||||||||||||
| Lactobacillus acidophilus в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Наименованието на бактерията Lactobacillus acidophilus е съчетание от думи с латински и гръцки произход: lactos (лат.) – „мляко“ и bacillus (лат.) – „пръчка“; acido (лат.) – „кисел“ и phileo (гр.) – „обичам“, и отразява афинитета ѝ към киселата среда на живот, както и способността ѝ да преработва чрез млечнокисела ферментация захарите до млечна киселина.
Ацидофилната бактерия живее в много по-кисела среда, отколкото останалите бактерии (рH 4 – 5 и по-малко), и се развива в диапазона 30 – 37 °C температура. Млечно-киселите бактерии създават различни отпадни продукти от своята дейност, но единствено ацидофилната бактерия произвежда само млечна киселина, затова тя се определя като хомоферментативна.
Значение за физиологията на човека редактиране
Значението на ацидофилната бактерия за човека се определя от участието ѝ в процесите на поддържане на чревната микрофлора в здравословно и балансирано състояние, включително чрез подпомагане процесите на усвояване на храната и минералните вещества от организма.
Чревната микрофлора представлява типична биоценоза, т.е. такова съжителство, при което всички представители оказват взаимно влияние един върху друг и не могат нормално да съществуват поотделно. В процеса на еволюция се е формирало много успешно съжителство (симбиоза) на две нива на живот – на човешкия организъм-гостоприемник и на бактериите, съществуването на които като едно цяло осигурява и за двете страни голяма устойчивост и независимост от промените в средата на обитание. За да могат да съществуват полезните микроорганизми в червата и да изпълняват правилно функциите си, трябва да се поддържа кисела среда, което всъщност става при балансирана микрофлора.
Липсата или слабата активност на полезните микроорганизми водят до задържането на изпражнения в червата и развитието на процесите на гниене в тях. Последните създават в дебелото черво вече алкална среда, която спомага за развитието на патогенната микрофлора и унищожаването на полезната, като по този начин този порочен кръг се затваря. В резултат на това, процесът на дисбаланс в организма постоянно се влошава: отделителните системи се претоварват, появява се и се повишава самоинтоксикацията. Нарушенията в метаболизма стават устойчиви, възникват и се усилват дисфункциите на различни органи и системи.
Терапевтично приложение в медицината редактиране
След откриването и изолирането на ацидофилните бактерии от американския учен Моро, научните основи за изследване възможностите за терапевтично приложение в медицината на бактериите, включително ацидофилната, поставя в началото на ХХ век руския учен и Нобелов лауреат Иля Мечников. Въз основа на изследванията, които прави, ученият забелязва, че приемът на млечно-кисели продукти възпрепятства развитието на болестни процеси, свързани с храносмилателния тракт. През 60-те и 70-те години на ХХ век интензивни целенасочени изследвания в тази посока се правят в Академията на науките на Арменската ССР от основателя на катедрата по микробиология Левон Акопович Ерзинкян.
Този засилен интерес към терапевтичните възможности на ацидофилните бактерии и техни щамове се дължи на прекалено интензивната употреба на антибиотиците, което довежда до резистентност на патогенните микроорганизми и търсене на нови пътища за ефективно справяне с тях.
Развитието на изследванията в медицината отваря нова епоха в използването на полезните бактерии, вкл. ацидофилната, като пробиотици. Подобно на другите пробиотици, Lactobacillus Acidophilus подпомага храносмилането и разграждането на веществата в стомашно-чревния тракт, подобрява перисталтиката.
Ползи редактиране
- предпазва организма от развитието на гъбични и бактериални инфекции на пикочно-половата система, като потиска потиска растежа най-вече на Candida Albicans, която е най-често срещаната гъбичка, причинител на заболявания;
- ускорява процеса на регенерация на лигавиците;
- произвежда антитела срещу патогенните микроорганизми;
- участва в синтеза на различни ензими, минерали и витамини;
- стимулира производството на λ и γ интерферон;
- като терапевтично средство при лечение на заболявания като дисбактериоза, дизентерия и др.
- повлиява благоприятно страничните симптоми след химиотерапия;
- намалява нивото на лошия холестерол;
- повлиява благоприятно състоянието след радиационно облъчване
Приложение в хранително-вкусовата промишленост редактиране
- Lactobacillus acidophilus се използва за производството на закваски и ацидофилно мляко.
Приложение в козметиката редактиране
- Lactobacillus acidophilus се използва за производството на кремове за ръце и вода за уста.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- „Анализ на един от най-новите методи за справяне с микроорганизмите“, А. Дз. Амбарцумян, Катедра по епидемиология на Ереванския държавен медицински университет „М. Гераци“, 1988 г.