Ашот Таронит (на средногръцки: Ασώτιος Ταρωνίτης) е арменски благородник от X - XI век, на византийска и българска служба при император Василий II Българоубиец и цар Самуил.

Ашот Таронит
Ασώτιος Ταρωνίτης
византийски аристократ
Сватбата на Ашот и Мирослава, миниатюра от Мадридския Скилица
Роден
X век
Починал
след 1005
Религияхристиянство
Семейство
БащаГригорий Таронит
СъпругаМирослава Българска
Ашот Таронит в Общомедия

Биография

редактиране

Ашот е син на солунския дук Григорий Таронит и внук на Ашот III, последния владетел на кяжество Тарон от династията Багратуни. Ашот служи под командването на баща си срещу българите през 996 година. В битката при Солун през същата година Григорий Таронит загива, а Ашот е пленен.[1]

Около 999 година Ашот се жени за Самуиловата дъщеря Мирослава и е изпратен като наместник на българския цар в адриатическото пристанище Драч.[2]

Няколко години по-късно, през 1005, Ашот изменя на Самуил и заедно със съпругата си бяга по море при император Василий II, комуто предава послание от драчките първенци за готовността им да предадат Драч на византийците. За награда императорът удостоява Ашот с почетния сан магистър.[3]

Семейство

редактиране

Вижте също

редактиране
  1. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I, част 2. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1971. с. 660. Посетен на 25 август 2018.
  2. Златарски 1971, с. 676.
  3. Златарски 1971, с. 688 – 689.